Анализ на икономическите аташета конкретно в Съединените щати показа, че най-голяма нужда от търговско-икономическа служба има в Чикаго, където има огромна българска диаспора и голям български бизнес. Оттам имаше и писмо с искане за разкриване на службата. Преценихме, че е по-целесъобразно за държавата да преместим службата там. Съответно закрихме бройката в слънчева Калифорния. След три дни в София долетя Любка Качакова. Започна, без уговорена среща, да идва в министерството от 8 сутринта и да виси в коридора, за да бъде върната в Лос Анджелис. Да притиска служители. На втория ден ме „прихвана“ сутринта и влезе в кабинета ми с рев като близкоизточна оплаквачка.
Това разказа шефът на кабинета на бившия вицепремиер и министър на икономиката Корнелия Нинова Калоян Методиев в пост във Фейсбук. Повод за него стана разказа на Любка Качакова, че търговската служба към генералното ни консулство в Лос Анджелис е закрита и тя е уволнена, пише 24 часа.
Ето пълния пост на Калоян Методиев в отговор на Любка Качакова:
През май министърът на икономиката и индустрията Корнелия Нинова проведе онлайн среща с българските търговски аташета от цял свят. Постави им задачи – основно да привличат инвестиции в икономиката, за което всъщност са изпратени. Някои по-напористи се изказаха по текущи проблеми, свързани с работата. Изявилата се днес по медиите Любка Качакова на два пъти взима думата, за да обясни колко било зле положението, колко й било тежко, искаше още пари, за да си поръчва икономически анализи на външни консултанти и общо взето се подмазваше. Анализ на икономическите аташета конкретно в Съединените щати показа, че най-голяма нужда от търговско-икономическа служба има в Чикаго, където има огромна българска диаспора и голям български бизнес. Оттам имаше и писмо с искане за разкриване на службата. Преценихме, че е по-целесъобразно за държавата да преместим службата там. Съответно закрихме бройката в слънчева Калифорния. След три дни в София долетя Любка Качакова. Започна, без уговорена среща, да идва в министерството от 8 сутринта и да виси в коридора, за да бъде върната в Лос Анджелис. Да притиска служители. На втория ден ме „прихвана“ сутринта и влезе в кабинета ми с рев като близкоизточна оплаквачка. Дадох й салфетки. Реве и нарежда: „Детенцето ми, детенцето, какво ще стане с него… сама съм там. Мъжът ми е в България, а другото ми дете в Лондон“. И вие ли вие и нарежда… Реших, че детето е инвалид, или е болно, или е много малко.
„Какво му е?“, попитах я с наченки на угризения на съвестта.
„Ще му вземат работната виза. А визата е вързана с дипломатическия ми паспорт“, през рев продължи да каканиже.
В тоя момент изстинах. Попитах я: „А другите българи как се оправят?“ Не ме чу. Излезе и накара половин България да звъни по телефона да лобира за връщането й.
Помните ли оплакванията й на срещата с останалите аташете, които деморализираше с претенциите си. Оказа се, че българската държава й плаща апартамент в Лос Анджелис, отпуснати са й пари за цялостна мебелировка и миналата година са й преведени 20 хиляди долара, за да си купи нов джип. „Детенцето“ работи нещо в Холивуд.
Нямаше да се занимавам с подобни герои, на които съм се се нагледал достатъчно, но го правя заради десетките честни и съвестни задгранични служители, които изпълняват достойно задълженията си и носят ползи за страната си.
Правя го, защото се чудя колко трябва да си безочлив и нагъл, за да излезеш по телевизията, за да плюеш по министъра и мене, да се слагаш на „новата власт“ и да използваш по най-безогледен начин държавата. Това е една илюстрация за любкакачаковщината в нашето общество. Не искам да съм морален съдник, но като данъкоплатец и гражданин не съм съгласен такива хора да ме представляват и да „доят“ държавата.
