Кой всъщност ни обижда

„Кой всъщност ни обижда“ е коментар на Любослава Русева в сайта reduta.bg. Публикуваме го без намеса.

Казал ли е Макрон това, което е казал, или не е казвал нищо подобно на онова, което е казал?

Казал е, разбира се, твърдяха и външният ни министър Захариева, и вицепремиерът Каракачанов. Първата дори нареди на посланика ни в Париж да връчи протестна нота във френското външно министерство, а в понеделник привиква за обяснения и френския посланик у нас. „Изразяваме недоумение по повод изказването“, обяви на извънредна пресконференция тресящата се от гняв външна министърка, докато Каракачанов направо нарече думите на Макрон „проява на политическа арогантност и високомерие, демонстрирани от един от настоящите лидери на някогашната Антанта“. Но тъкмо когато Захариева припомни на френския президент, че „нашите хора не са мигранти; в ЕС има свободно движение на хора, стоки капитали и услуги“, а вицето свърза поведението му със стогодишнината от подписването на Ньойския договор (?!), излезе, че изтеклата информация за изречени от него думи в интервю, не отговаря на истината…

Понеже горното е написано черно на бяло от българския министър-председател в личния му Фейсбук профил, значи парата в свирката е била напълно излишна и Макрон никога не е казвал: „Предпочитам да имаме законна, регистрирана, основана на квоти имиграция за определен брой години, отколкото потайната, нерегистрираната работа. Предпочитам хора, идващи от Гвинея или от Кот Д’Ивоар, които са тук и вършат работа, отколкото българи или украинци с техните нелегални канали.“ Но какво правим тогава с обидата?

Естествено, малко вероятно е Макрон да не е казал това, и то точно така, както е цитиран в сп. „Вальор Актюел“. В подобно изявление обаче е трудно да се открие нещо обидно, напротив. По „превода“ на Торбеш във форума на „Дневник“, то само и единствено ще рече, че „каналите на каналджиите са престъпна практика“, а не че българите или украинците са много лоши хора. И човекът правилно се обосновава, че „тия дни имахме нещастието с един камион с виетнамци в Лондон“, както и че са „известни КАНАЛИТЕ на ДПС и ЕВРОРОМА, които намират работа на Бай Мангау в строителството, а жена му е закачена към социалните фондове – и срещу това прибират до 50% комисиона“. Какво недоумение в такъв случай изразява МВнР и срещу каква политическа арогантност се ежи „воеводата“ Каракачанов, при положение че критиката е даже прекалено мека?

Впрочем самият Борисов в началото на септември обяви, че „дори да съм в опозиция, няма да приветствам влизане в Шенген по сухопътната граница“. Вярно, тогава се обоснова с имигрантите на българо-гръцката граница, а сетне направи завой на 180 градуса с твърдението, че само се бил пошегувал за отказа от Шенген. И за него обаче е съвършено ясно колко сме далеч от покриването на критериите, като започнем, да речем, от организираната престъпност, минем през съмнителното върховенство на закона и стигнем, да кажем, чак до корупцията на високо равнище.

Никой, следователно, не ни е крив, че ще предпочита Гвинея и Кот Д`Ивоар пред България, камо ли пък следва да ни се извинява. А за да не позволява обиди към „нашия народ“, както се заканва във Фейсбук, очевидно Борисов пръв трябва да спре да ни обижда, че не сме разбрали правилно какво е имал предвид френският президент. Прекалено ясно даже сме го разбрали, което прави високопарните изявления и протестните ноти особено жалки и несъстоятелни. Не заради друго, ами защото инак остава впечатлението, че българската държава твърдо застава зад каналджийските схеми, решена да ги охранява дори на цената на поразвалени отношения с „един от настоящите лидери на някогашната Антанта“…

Шега, шега, но яростната реакция и впоследствие преиначените думи навеждат мисълта тъкмо в такава посока. По-тъпото обаче е, че именно обвързването на „нашия народ“ с нелегалните канали, поставя всички български граждани под един знаменател. Най-тъпото – че го прави не Макрон, а самите български власти. Така им е далеч по-изгодно, разбира се, нападението е идеалната отбранителна поза. И точно в това се състои същинската обида, от което пък следва въпросът за какво точно Макрон е „звъннал лично на Борисов да се извини“ (по заглавието в „Дневник“).

Между другото, звучи някак двусмислено, даже прекалено, нали? Макрон ли се е извинил и за какво точно, ако не е казал онова, което ние сме разбрали, че е казал? А може би е звъннал, за да поиска извинение за пресиления отпор срещу криво изтълкуваното, при това умишлено, негово изказване?

Не знам за вас, но лично аз няма да се учудя, ако второто предположение е по-близо до истината. Възможно е даже да се окаже, че не Макрон е звъннал на Борисов, а Борисов – на Макрон. Не казвам, че така е станало, но определено го допускам, щом Гвинея и Кот Д`Ивоар вече са за предпочитане пред нас. И не вече – по-точното е засега. Засега за предпочитане, скоро и за пример…Макрон подкара по ред с обидитеСлед като обиди България и Украйна, френският президент Макрон стори същото и по отношение на Босна …Nov 8 2019skafeto.com

Макрон „се извини“ на Борисов за изказването сиПрезидентът на Франция Еманюел Макрон се свързал с министър-председателя Борисов в телефонен разгово…Nov 3 2019skafeto.com

Захариева: България е възмутена от Макрон!„Изразяваме недоумение по повод изказването на френския президент Еманюел Макрон, че предпочита мигр…Nov 2 2019skafeto.com

loading...