Кой може да победи ГЕРБ

„Кой може да победи ГЕРБ?“ е коментар на Петър Волгин в сайта retro.bg. Публикуваме го без намеса.

Управляващата партия спечели и тези избори, макар не така гръмотевично, както се е случвало преди. Десет години са прекалено дълго време в днешната политика. Изхабяването става много бързо и е съвсем естествено тези, които са на власт, постоянно да инкасират негативи. Така че по-интересното в българския случай е защо все още ГЕРБ продължава да печели избори.

Можем да говорим много за народопсихология и за „човека от народа“. Можем да си припомняме емблематични реплики от рода на „аз съм прост и вие сте прости, ще се разберем“, но май е по-добре да се съсредоточим върху основната причина, поради която управляващите са се окопали така дълбоко във властта – и в местната, и в националната. А тя се корени във факта, че повечето български избиратели така и не виждат алтернатива на ГЕРБ.

Основната опозиционна сила, БСП, не успява да убеди мнозинството, че трябва да я дари с електоралната си любов. Да, партията подобрява изборните си резултати. Да, вече не изглежда толкова безнадеждно, както доскоро. Но все нещо ѝ пречи да стигне до победата. Загуби парламентарните избори през 2017 г. въпреки устрема, осигурен ѝ от избирането на Румен Радев за президент. Загуби евроизборите през май, малко след като ГЕРБ беше потънал в чутовния „Апартаментгейт“, вследствие на който по всички земни закони трябваше да претърпи електорален провал. БСП се изхитри да загуби и тези местни избори въпреки умората от управлението на ГЕРБ. Да, има и утешителни награди. Балотажът в София например. Или стабилната преднина на Пенчо Милков в Русе. Когато си припомним, че на миналите избори там ГЕРБ спечели кметското място още на първия тур, трябва задължително да отбележим днешния успех. Само че ако в Русе БСП има всички шансове да успее, в София това едва ли ще се случи. И тук задължително трябва да кажем, че отговорност за голямата разлика между Йорданка Фандъкова и Мая Манолова на първия тур носи не само ръководството на социалистите, но и самата кандидатка, която те подкрепиха.

Мая Манолова изглеждаше печеливш вариант в началото на кампанията. Бойна, активна, със сериозен позитив, натрупан като омбудсман. Очакването към нея беше, че ще успее да повтори печелившата стратегия на Румен Радев от 2016 г., т.е. да консолидира левия вот, като прибави към него нови гласове. И именно тук Манолова генерално се обърка. Търсейки нови гласове, се опита да забрави за старите. Иначе казано, през цялата кампания се разграничаваше от подкрепилата я БСП. Каза, че съжалява за поведението си по време на правителството на Пламен Орешарски. След това започна открит флирт с десницата. Да, никога не е казвала, че ще разруши Паметника на Съветската армия, но толкова упорито ухажваше десните, че много хора повярваха в истинността на тази непроизнасяна реплика. И какво се получи в крайна сметка? Данните показаха, че гласовете, подадени за Мая Манолова отдясно, са нищожна бройка. А повече от сигурно е, че заради необмислената стратегия да си осигури десен вот тя е загубила много леви избиратели.

Мая Манолова отдавна е в политиката и би трябвало прекрасно да знае, че софийските десни никога няма да я подкрепят. За снобите от центъра на столицата тя винаги ще си остане „провинциалка“. И колкото повече ги ухажва, толкова повече ще се гнусят от нея. Разбира се, софийската десница за пореден път доказа, че в политически план за нищо не става. Издигнаха очевидно неизбираем кандидат. Тапетите и изобщо абсурдният начин, по който изглежда жилището му, са най-дребният проблем на човека на „Демократична България“. Като архитект Борислав Игнатов може да е чудесен специалист, но като политик е кръгла нула. Когато заговори, преставаш да го слушаш на втората минута. Едва ли някой е запомнил нещо от предизборната му програма. С изключение на думичката „дигитализация“. Колкото и модерно да звучи тази думичка, с нея не се печелят избори. С блокирането на Орлов мост също не става. Това не беше революция, както са се надявали от „ДеБъ“, а нескопосан плагиат на най-доброто от Волен Сидеров. А да протестираш срещу избора на главен прокурор по процедура, която ти сам си измислил, е върхът на абсурда. Независимо от неистовите си усилия жълтопаветният планктон така и не успя внятно да обясни няколко неща. Защо толкова силно се страхува от Иван Гешев? Защо толкова много обича Джок Полфрийман? Поради какви причини така открито ненавижда повечето си сънародници и открито се радва на гадостите, които пишат за България чуждите медии? Всички тези, толкова присъщи на „грантовата десница“ черти няма как да ѝ осигурят много гласове. На каквито и да било избори. Така че неуспехът на жълтопаветните десни и на този вот е напълно разбираем. Разбира се, оттам никога няма да признаят, че носят каквато и да било отговорност за провала. Вместо това се отдават на любимото си занимание – търсене на „врага с партиен билет“. Най-напред за такъв бе обявен Ицо Хазарта, защото отишъл да пее на предизборен концерт на ГЕРБ. Веднага след това за „враг“ бе нарочен Борис Бонев, понеже крадял гласове от „автентичната десница“. Обективните социологически данни отново направиха на пух и прах „великите обяснения“ на десните, които по необясними причини искат да минат за много умни. Оказа се, че едва 20% от гласовете, дадени за кандидата на „Спаси София“, са десни. Останалите са на хора, които досега не са изразявали предпочитания към някоя от познатите партии.
Борис Бонев определено изненада с доброто си представяне. Никой не успя да предвиди високия му резултат. Само че и обясненията в любов, които се понесоха към него от всички възможни страни, са не по-малко странни. Да, Бонев очевидно е интелигентен човек. Възпитан е. Говори логично и подредено. Освен това изглежда добре. Дали обаче всичко това е достатъчно не само за да те харесват девойките, но и за стабилна политическа кариера в национален мащаб? Съмнявам се. Борис Бонев е типичен софийски продукт. Има класическия вид на служител на Иво Прокопиев. Събирателен образ е на всички онези, които правят само неща, които минават за модерни – карат тротинетки, пият смути, ядат високоздравословни и политически коректни храни, либерали са до мозъка на костите, водят перманентна свещена война срещу цигарите и алкохола, ксенофобията и хомофобията, еко са откъдето и да ги погледнеш, и естествено, възторгват се от Грета Тунберг. Всичко това е напълно достатъчно за създаването на бутикова политическа формация, която да се опива от представата за несравнимата си елитарност. Но определено е недостатъчно за разбиването на политическото статукво.

Съвсем друг тип хора и съвършено различни формации могат да направят това. Монополът на ГЕРБ може да бъде разбит от политическа структура, която практикува принципа на включването, а не този на изключването. Говоря за формация, която няма постоянно да критикува българите за тяхната „изостаналост“ и „нецивилизованост“, няма да ги принуждава ежечасно да се кълнат в „евроатлантическите ценности“. Единствено структура, която се грижи за интересите на мнозинството нормални граждани, а не на някакви малцинства, били те реално съществуващи или по-често измислени, е в състояние да преобърне статуквото.

Още Коментари

loading...