Кралят на гьобека

„Кралят на гьобека и провалът на партията запъртък“ е коментар на Александър Симов в сайта retro.bg. Публикуваме го без намеса.

След като падна от национален ефир и се оттегли в мазето на някаква панелка в „Левски-Г“, откъдето да прави нещо, което само донякъде прилича на телевизия, Слави Трифонов минава и през цяла серия от политически турбуленции. Всички, които са имали търпението, имунитета срещу скука и железните нерви да проследят всички маневри на шоумена, може би вече са наясно с темата, но за останалите трябва да обясним. Онова, което всички, които бяха наясно със закона, знаеха, че ще се случи, се случи. Съдът отказа регистрация на партията на Слави с мизантропското заглавие „Няма такава държава“. Това беше ясно в мига, в който името и символите на партията бяха анонсирани като медийна бомба. И беше ясно не защото някой изпълнява поръчка срещу Кръстника на чалгата у нас, а защото в това отношение законът е кристално ясен и трудно подлежи на интелектуално огъване и политическо изнасилване.

В България е забранено политическите партии да използват за свои символи герба и знамето на страната, както и подобни символи на други държави. Подозирам, че целият екип на Дългия е бил наясно с това. Те знаеха, че сблъсъкът им със закона е неизбежен, но подозирам, че сумтящите сценаристи и другите политически гении там са си мислели, че това е невероятна реклама за партията запъртък. След като попаднах случайно два пъти на новата телевизия на Слави, вече съвсем целенасочено пропускам този канал, но дори и без да го гледам, мога да предположа как разиграват създалата се ситуация там. Точно като чалга песен. Идва героят, спасителят, водачът, лидерът с кожената тужурка, носителят на вечното добро, на безкрайната справедливост, на бързото отмъщение и на дългобедрите бек вокалистки за всеки, а срещу него се е изправила коварната ламя на статуквото. Слави тропа по масата, за да събуди душите на електората, а злият змей се опитва да го саботира по всякакъв начин, за да спре дистрибуцията на спасение за цялата държава. Нямам представа в каква чалга естетика може да завърши този сюжет. Може би главният герой започва да щрака с пръсти, да се кълчи като човек, който получава бърз инсулт, и така мафията е сразена, статуквото е разгромено, а народът вече може спокойно да слуша вечерните тиради на Иво Сиромахов и Иван Кулеков и да въздиша освободено.

Целият този сюжет едва ли щеше да е възможен в държава, която не е минала през венерическото заболяване на чалга треската. Само объркан от гьобеци мозък може да си въобрази, че най-ефектното политическо начало може да мине през сблъсък със закона. Този, който идва да оправя държавата (и в буквалния, и в преносния смисъл), решава, че първата му работа е да демонстрира ярко незачитане на законността. Това е политика в стил „Азис“. Подобно действие е сравнимо с това да си заголиш задните части и да твърдиш, че това е израз на върховна освободеност и нова естетика. Между другото – мнението, което Трифонов написа във фейсбук по повод решението на съда, в друга държава щеше да е самоубийствено и щеше завинаги да го изхвърли от политиката. Защото там буквално се казва, че законът не представлява абсолютно нищо за господин Трифонов. За него той е измислен само и само за да спъва поривите на величествения му чалга дух. С подобно отношение е много трудно да заявиш реална претенция за ръководство на една държава, стига, разбира се, населението на тази държава да не е дишало колективно райски газ. Именно в социалните мрежи шоуменът обяви и новото име на формацията си. С което влезе в абсолютно същата логика, за която говорим. „Няма такава държава“ беше известна песен на Слави Трифонов. В интерес на истината в текста й има попадения, обаче тя така прекрасно се вписва в обичайното поведение на Дългия напоследък вечно да размахва пръст и да ръмжи недоволно, че това разваля ефекта от нея. Сега веднага ни беше обявено ново име – „Има такъв народ“. Разбира се, пак нищо особено оригинално. Точно така Слави Трифонов беше кръстил едно свое турне някъде в началото на първите симптоми на това, че започва да се саморазглежда като политически месия с ориенталски ритми.

Но хайде да приемем, че това са заяждания по формален признак. Може би вече е време чисто хирургически да надникнем малко по-дълбоко в политическата душевност на Трифонов. Направих си труда да проследя последните позиции на Дългия, за да видя как се развива неговата неродена партия. Не е като в България да няма кризи – градове без вода, токсичен въздух, бали от боклуци, които никой не знае откъде са, протестни настроения, драми в здравната система, прокурорски кадрили, поредната доза лов на шпиони. Погледната отстрани, България прилича на некадърен трилър, написан от начинаещ писател. Въпреки това обаче партията на Трифонов, както и самият той почти не са отразили нищо от това, което се случва. Очевидно „Има такъв народ“ съществува само до темата за партийната субсидия и до антизаконовите ръмжения на нейния лидер, че съдиите му отказват регистрация. Това всъщност е другата интересна страна на чалга партията. Понеже тя е имитация на партия, съответно прави и имитация на политика. Видях, че Дългия се опитал един-два пъти да подхване теми, които не са му толкова близки, за да демонстрира съчувствие и ширина на погледа, но без никакъв ентусиазъм. Острите социални проблеми, автентичните тревоги са лишени от мирис на кебапчета и бира и заради това по никакъв начин не го тревожат истински. Вероятно в телевизионното му подземие някъде тази теми се избистрят, но това по никакъв начин не може да бъде описано като политическо поведение. Слави изплува на повърхността само покрай проблемите с партията му, а дори и в абсурдна страна като България това е крайно недостатъчно за добро представяне на изборите. Поне се надявам.

Истината е, че Слави Трифонов изглеждаше възможен само когато имаше адреналина на националния ефир. Всекидневното присъствие в домовете на хората наистина придава тежест, която много малко хора могат да притежават. Но и това е доверие с някакви граници. Нощните зрители искаха забавление, а през последните няколко години получаваха едни безкрайни проповеди, които им осигуряваха кошмари поне за седмица напред. Вероятно заради това доста хора си въобразиха Слави като поредния чудотворец в политиката, който пристига с гръм и веднага печели парламентарното мнозинство. Но да, огромното его няма как да е политическа програма, екзотичният сценаристки нарцисизъм също. Днес, заточени в поредната кабеларка, Слави и сие май започнаха да разбират колко крехка, изменчива и чуплива е телевизионната популярност. И да, наистина има такъв народ. Народ, който вече няколко пъти се пари с месии и започна да се отнася с подозрение към всеки, който им поднася лесни рецепти с чалга рефрени. Заради това ми се струва, че днес наблюдаваме един прекрасен залез, който ни подсказва, че здравият разум все още не е загубил напълно позициите си у нас. Дори и да видим господин Трифонов в парламента този полет, ще е за кратко – като видеоклип по телевизия „Планета“, а след това ще остане само неясното усещане за порочно софтпорно.

Всъщност всичко описано дотук е един от малкото хубави знаци на общо взето тъжния политически небосклон на страната. Чалгата се опита да придобие политическа плът, но се проваля основно заради своята гьобек природа. Проектът на Слави Трифонов, независимо от името, независимо от опаковката, вече започва да се спихва. Мигът на голямата популярност безвъзвратно отмина. Дори темата за референдума не може да предъвквана до безкрай като рефрен от кръчмарска песен. Отвъд всички тези инициативи, отвъд проблемите с регистрацията политик на име Слави Трифонов просто не съществува. Виц Слави Трифонов определено има, но политик – не.

Още Коментари

loading...