гълъбинов коментар КНСБ Инфлацията

Според септемврийската макроикономическа прогноза на БНБ базисният сценарий предвижда растежът на реалния БВП на България да се забави до 2.8% през 2022 г. и до 0.1% през 2023 г., след което да се ускори до 3.4% през 2024 г. За по-ниския растеж на икономическата активност през 2022 г. ще допринасят разширяването на отрицателния принос на нетния износ и забавянето на растежа на частното потребление в резултат на негативния ефект от ускоряването на инфлацията върху реалния разполагаем доход на домакинствата. Тази динамика ще бъде само частично компенсирана от очаквания по-силен растеж на правителственото потребление, както и от същественото натрупване на запаси в икономиката под влияние на повишените инфлационни очаквания и несигурността относно ефективното функциониране на глобалните вериги за доставки.

Допусканото влошаване на глобалната макроикономическа среда в комбинация със запазването на сравнително висока инфлация при потребителските цени ще доведат до допълнително забавяне на растежа на икономическата активност през 2023 г. В допълнение очакваното преустановяване на тенденцията към натрупване на запаси от суровини, материали и готови продукти в икономиката и прогнозираният отрицателен принос на изменението на запасите през следващата година също ще ограничават значително растежа на реалния БВП.

Фактор, който ще подкрепя в най-голяма степен икономическата активност през 2023 г., е очакваното усвояване на средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) от страна както на частния, така и на публичния сектор.

Прогнозираното ускоряване на растежа на реалния БВП през 2024 г. е в съответствие с техническото допускане за възстановяване на външното търсене и очакваното ускоряване на растежа на крайните потребителски разходи в условията на отслабващ инфлационен натиск.

Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се предвижда да възлезе на 14.9% в края на 2022 г. За ускоряването на инфлацията спрямо края на 2021 г. ще допринася най-вече същественото увеличение на разходите за производство на фирмите в условията на значителен растеж на годишна база на цените в евро на основни храни и енергийни суровини (електроенергия, природен газ и петрол) на международните пазари. Други фактори със съществено проинфлационно влияние са прогнозираното силно увеличение на разходите за труд на единица продукция,както и ускоряването на годишния растеж на цените на вноса на готови промишлени продукти поради инфлационните процеси в основните търговски партньори на България. Административно определяните цени също се очаква да имат сравнително висок положителен принос за общата инфлация в края на годината главно поради одобрените към август 2022 г. от Комисията за енергийно и водно регулиране повишения на цените на някои комунални услуги. При отразяване в прогнозата на допусканията за динамиката на цените на енергийните суровини и храните на международните пазари очакваме темпът нанарастване на ХИПЦ да се забави до 4.1% в края на 2023 г., докато средно за годината инфлацията ще остане висока (7.6%). В края на 2024 г. прогнозираме допълнително забавяне на инфлацията до 3.4%.

Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2022 г. и 2023 г., докато за 2024 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий. По-благоприятно икономическо развитие в основните търговски партньори на България в краткосрочен период е предпоставка за реализиране на по-висок от прогнозирания растеж на износа на стоки и услуги в реално изражение. Допълнителен риск за по-висок растеж на икономическата активност произтича от възможността за по-продължително запазване на тенденцията към натрупване на запаси от страна на фирмите. Рискове за реализиране на по-слаба икономическа активност произтичат главно от продължаващия военен конфликт в Украйна и възможността за по-силно и по-продължително нарастване на цените на суровините на международните пазари, по-значително повишаване на несигурността и задълбочаване на проблемите при глобалните вериги за доставки. Други рискове за реализиране на по-нисък икономически растеж са свързани с потенциален недостиг на природен газ в България, по-бързо и по-силно повишаване на лихвените проценти от водещите централни банки, както и по-бавно от очакваното усвояване на средства по европейски програми и изпълнение на инвестиционни проекти по НПВУ. Фактор, който може да повлияе върху актуалността на базисния сценарий на прогнозата, предстоящата ревизия на отчетните данни за БВП, която НСИ планира да публикува на 19 октомври 2022 г.

По отношение на прогнозата за инфлацията съществуват рискове за по-силно нарастване на цените спрямо базисния сценарий за целия прогнозен хоризонт. Тези рискове са свързани главно с динамиката на цените на суровините на международните пазари. Възможността за по- значително от прогнозираното засилване на двупосочната връзка между номиналните възнаграждения от труд и цените е предпоставка за по-висока от прогнозираната базисна инфлация. В допълнение рискове произтичат от възможни по-големи повишения на регулираните цени спрямо заложеното в базисния сценарий. В същото време възможността за удължаване на периода на действие на въведената мярка за компенсиране на фирмите за високите цени на електроенергията, която е предвидена до края на 2022 г., е предпоставка в средносрочен период да се наблюдава по-ниска от прогнозираната инфлация.

Вижте още:
Успешен ли бе летният сезон за българския туризъм? Ето данните от НСИДанните на НСИ за дейността на местата за настаняване за месец август допълниха информацията за летн…Oct 15 2022skafeto.com


loading...