Дясната ръка на БСП лидерката Корнелия Нинова Калоян Методиев, който бе шеф на кабинета и на Румен Радев, и след това – на нейния, отправи нова порция пиперливи намеци и твърдения за управлението на страната. И в опит да мотивира искането на левицата да се върнат хартиените бюлетини като опция за гласуване, хвърли бомба, че договорки за правителства са се правили при президента Радев, още докато самият Методиев бил част от висшата администрация на „Дондуков“ 2, като основните замесени били ГЕРБ, ДПС и ИТН.
Ето го цялото съждение на Методиев без съкращения в полза на хартията и срещу „печалбата на казиното“:
„Пътят към ада е постлан с добри намерения“. Тази стара максима е много подходяща и за днешния ден. Разбирам напълно мотивите на радетелите за машинно гласуване. Повечето съм ги формулирал публично първи. Но нека се върнем за малко назад, за да сложим днешната ситуация в един по-широк контекст.
Когато някои падаха на колене пред шадравана, от светещите прозорци отгоре им се надсмиваха. Дано времето ги е убедило в това.
Когато прокуратурата влезе в президентството (бях вътре) избухнаха протести. Мнозина изливаха гнева си на улицата, докато от светещите прозорци течаха договорки с ГЕРБ, ДПС и ИТН за заветния втори мандат. Повечето бяха герои, честни и добронамерени хора, които искаха нормална държава и ред, но бяха излъгани, подиграни и употребени. Дано са го разбрали след две години продуцирана политическа агония.
Пиша това, защото същите по-горе са ядрото на публичното говорене за машиния вот срещу хартията. И отново обслужват светещите прозорци за един антидемократичен и контролиран ред.
Сила е да признаеш грешката си. Сила, а не слабост. Машините дойдоха в едно отвратено от изборни машинации общество. Романтично беше да се мисли, че ще решим проблема с радикалната му смяна. Не го решихме. Създадохме по-лош. Не сме по-умни и напреданали от останалия свят, където този модел е отречен и никой не посяга към него.
Който твърди обратното трябва да го докаже с критична маса от примери от най-развитите и богати общества, през европейските, които са ни референтната група, та чак до най-забутаните кътчета на света. Има само един пример и той е на антидемократичен режим, който е световната емблема за насилие, бедност и глад.
Вкарването на машините се провали – опорочи се, побългари се и се балканизира.
В деня на вота екзит половете показваха едно, а накрая излезе съвсем друго – някои странно качиха проценти, други странно свалиха, трети час преди вота спечелиха сърцата на избирателите и удвоиха резултата си, за да минат бариерата.
Надписът „Дневникът е подправен“ на машините избухна на екраните в три области, очевидно не написан от изкуствен интелект или извънземна цивилизация.
Постоянно се повтаря, че с гласуването с бюлетини щяло да се върне ГЕРБ и ДПС. Ако не сте забелязали – те се върнаха! На бял кон като първа и трета политическа сила – през машините. Отдалечихме се от това, за което протестирахте, говорехте и се борихте – през машините. И това е само началото.
Ако не сте забелязали най-долнопробната част от българската политика, която най-често употребят от светещите прозорци, пръска бюлетини и къса ризи пред парламента за машинен вот.
Дали най-недемократичните, крайни формации и олигархичните проекти са в една лодка с демократи и либерали по принципни съобръжения?
Каскадата от предизвиквани избори умори комисиите. Пиша го, защото те са десетки хиляди и влият върху обществените нагласи. Среднощните предавания на протоколи са им втръснали. С машините се прибират след час вкъщи, взимат парите и всичко свършва. Разбирам и тях. Но нека и те разберат, че общественият интерес трябва да се гледа в цялост и да се жертват няколко часа от личния. Накрая е по-добре за всички.
Направихме грешка, която е поправима.
Ясно е, че изборният ни процес е лош, липсва ред и система, няма доверие. Няма спор, че това трябва да се подобри. Мерките са ясни – запечатани урни, централизирано преброяване (на регионален принцип), видеонаблюдение при броенето, за да не се правят недействителни бюлетини.
Имаме достатъчно партии (в парламента са над 15 в различни групи и коалиции),които са крайно нахъсани една срещу друга, за да се контролират взаимно в комисиите из цялата страна. Продължаващото лобиране за машиния вот е антиевропейско и манипулационно. Вече е на инат.
То е отказ да се мисли критично реалността и да се гледат фактите. Текстът започна с максима и нека завърши така – „казиното винаги печели“. Въпросът е кой държи казиното и кои искаме да живеем в него.