„Любов и омраза с невиждана ярост след НОЩта на генерала на фаталния петък, 13-и“ е обзор на Аделина Томова в Дир.бг. Публикуваме го без намеса.
На 13 март се навърши точно една година от деня, когато генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски произнесе знаменитата реч, с която емоционално обяви началото на извънредното положение. За тези 12 месеца военният хирург поведе ковид войната със своята „НОЩ-на армия“ и изживя от „Осанна!“ до „Разпни го!“. От „Той да поеме държавата“ до омраза и отричане „с невиждана ярост“. От образа на Супермен до този на Доктор Смърт. За 365 дни Венцислав Мутафчийски се превърна в медиен и социален феномен, с чиeто име, физиономия и равен глас всички лягахме и ставахме. Буквално. Той се превърна в главния герой на един невиждан нито по света, нито у нас жанр – „нощно риалити с елементи на хорър“.
Фаталният петък, 13-и
Първият му епизод стартира в тъмните часове на фаталния петък 13-и 2020-а с извънредното обръщение на новоназначения председател на Националния кризисен щаб. Ето какво каза той точно преди година:
„Уважаеми дами и господа,
Всички знаете, че след забележителния политически консенсус в България беше наложено извънредно положение във връзка с коронавирус епидемията. А всъщност тя е пандемия. В нашата страна са регистрирани 41 случая на коронавирус инфектирани.
Само за последните часове бройката се увеличи на 10 за деня. Повече от 200 проби са изследвани за денонощието. На практика с повече от 30% увеличихме броя на заболелите за един ден. В последните часове, в такива големи и знакови държави в Европа – в Германия, заболелите се увеличиха с 50%. Огромен брой новозаболели. Цяла Европа налага безпрецедентни мерки, въпреки ясното съзнание за икономическия ефект от тях. Всъщност въпросът е за физическото оцеляване на населението на Европа и света. И то в една особено чувствителна и беззащитна част на населението, каквато са възрастните хора и хората с хронични заболявания или други придружаващи заболявания. Слава Богу, децата ни са пощадени. Ние сме особено чувствителни – българите, към нашите деца. Но бих казал, че не по-малко чувствителни сме към нашите родители и към нашите баби и дядовци и всички възрастни хора.
Наложените мерки, и в последното денонощие, които бяха доуточнявани, като че ли не дават задоволителен резултат. Ще споделя мои лични впечатления. Днес на централни места в София животът като че ли продължаваше без никакви смущения. Може би е добре, че нашата нация има кураж, но не бива да бъдем лекомислени. Към нас се задава епидемия, която е с невиждана ярост досега в човешката история. Ние трябва да бъдем изключително отговорни към нас самите, към нашите близки, към нашите възрастни родители, към нашите приятели, към нашите колеги.
Впечатленията ми са, че изпадаме в дребнотемия след обявяването на мерките. Измести се фокусът в такива теми като – дали фризьорските салони ще работят или магазини за пирони. Това показва, че най-вероятно не сме узрели все още и не знаем какво ни предстои.
Предстоят ни времена на изпитания, които не са само икономически. Ще се загубят човешки животи. И то на тези, които много обичаме. Тези, които са ни дали живота. Тези, които са ни отгледали. Тези, които са треперили за нас, когато сме били малки и са ни гледали как израстваме пред очите им. Тези, които се гордеят с нашите успехи. Ние не бива да ги разочароваме с нашето безхаберие.
Уважаеми дами и господа, с цялата отговорност стоя пред вас и ще предложа на Министерски съвет да приложи възможно най-твърдите мерки. Разбира се, не трябва да се посяга върху това, без което не можем. Това са магазините за хранителни магазини, аптеките, бензиностанциите, банковите и застрахователни офиси. И, моля ви, не питайте за фризьорския салон. Защото това ще значи, че вие изобщо не сте разбрали за какво става въпрос!
Цял ден получавам обаждания – какво ще стане с фитнес залата ми и павилиончето за банички. Отговарям: Опитайте да спасите вашите възрастни родители! Опитайте да спасите вашите вашите баби и дядовци! Вашето магазинче ще оцелее, след като отмине тази буря, но да си дадем шанс да отмине с по-малко загуби. Фокусът на всичко това, което се прави, на мерките, които се взимат, е, че трябва да намалим яростта на това, което идва към нас. Да снижим кривата. Да може и здравната ни система да оцелее, да поеме всички нуждаещи се. Да не се налага да правим тежки избори кой ще умре, кой ще живее, защото нямаме апарати. Да не правим тежките избори кой ще ни лекува.
Гледах покъртителни снимки, а също, предполагам – и вие, от болниците в Италия и Китай, където колегите ми се намират на края на силите си. Където се разболяват, където умират, грижейки се за своите пациенти. И със сигурност не си задават въпроса дали фризьорският салон работи.
Осъзнавам цялата си отговорност, след като казвам това, което чухте. Знаете ли колко трудно ми беше да изляза тук? Защото знам какви въпроси ще възбуди това нещо и каква буря от емоции ще има във всеки от вас. Надявам се да съм ги предизвикал, защото по този начин вие няма да излезете утре. Имаше един много интересен шарж с моята снимка: „Отиваме на купон“ – „Не, не отивате“. Не е време за купон! Благодаря ви!“, каза в извънредното си обръщение председателят на Националния кризисен щаб Венцислав Мутафчийски.
Рейтингът му растеше по-бързо от броя на заразените
В онзи момент голяма част от българите го харесаха. И му повярваха. Той изглеждаше и звучеше хладнокръвно и самоуверено; като човек, който е наясно как да доведе Covid-армията си до победа над „невидимия враг“, както нарекоха вируса.
В дните, седмиците и първите месеци след тази реч рейтингът на професора-генерал растеше по-бързо от броя на заразените с новия коронавирус. Самият Мутафчийски започна да бъде възприеман от обществото като пълководец, рокзвезда и дори… секссимвол. И най-важното – „Петата власт“ – социалните медии, с които всички власти – признават или не – се съобразявят, бяха с него. Ген. Мутафчийски стана централен образ в безброй мемета, в които симпатично и с чувство за хумор героизацията му продължаваше.
Народната любов дори го възпя дори в песен – появи се „Мутафчийски кючек“!
Междувременно генералът събра своята „НОЩна ковид армия“ и наистина се почувствахме като на война заради безбройните брифинги-сводки сутрин, обед и вечер. А понякога и един „бонус“ след полунощ…
Предозиране
Неспирните специални брифинги, извънредни включвания, пресконференции, нощни изявления и пр. превърнаха „ковид-сериала“ с главен герой Венцислав Мутафчийски в истински хорър, опъващ до скъсване и бездруго изтънелите нерви на уплашената зрителска армия. Липсата на дозиране на тези стряскащи „сценарни похвати“ ги превърнаха от лекарство в отрова – както за имиджа на професора, така и за ефективността на борбата с коронавируса и менажирането на пандемията и общественото доверие.
Ген. проф. Мутафчийски стартира тази фатална година с феноменален рейтинг, на който уж на майтап завидя дори Бойко Борисов . „Я по-добре говори от твойто място. Не сядай на мойто, че с тоя рейтинг… ставаш рисков“- с тези думи в края на март миналата година премиерът подкани шефа на НОЩ да обясни пред медиите каква е актуалната ситуация с коронавируса. А поводът за тях стана току-що излязлото проучване на „Галъп интернешънъл“, според което Мутафчийски се радва на по-голямо доверие от Борисов. Тогава шефът на ВМА бе одобряван от 89% от българите.
Месец по-късно – през април, началникът на НОЩ се радва на одобрението на малко над 71% от българите, а уважаван PR-експерт го нарече „поредният имиджов феномен, който се случва в България. Това е човек, който тръгва от много малка публичност, намира се в точното време и на точното място. И това му носи имиджови позитиви, които могат да бъдат капитализирани. Няколко такива случая има в съвременната българска история – Бойко Борисов, Симеон Сакскобургготски“, коментира Александър Христов.
В същото време забавните мемета с Мутафчийски, които заляха социалните мрежи и медиите с остроумни хуморески за битката му с коронавируса, започнаха да стават все по-редки и не вече далеч не така майтапчийски и позитивни. Те индикираха косвено, че тълпата започва да сваля надолу палеца си спрямо генерала с бяла престилка.
Скоро рейтингите на социологическите агенции също показаха подобна тенденция – в средата на май Алфа Рисърч отчете 60% одобрение към него.
Голямото разделение – „мутафчийци“ срещу „мангъровисти“
Драматургията задължава – било то в книга, филм или „ковид риалити“, действието се движи от двама главни герои – протагонист и антагонист. Ролята на последния се падна на инфекциониста доц. Атанас Мангъров, който започна да събира своя контра-армия от уморените и разочаровани фенове на проф. Мутафчийски. Мангъров им каза това, което искаха да чуят. Вдъхна им кураж, че няма чак толкова яко да се мре. За разлика от генерала, който получи ролята на глашатая на лошите новини. Мангъров се утвърди като главния герой на алтернативния прочит на ситуацията и в средата на миналата година вече имаше 49% обществено одобрение.
По това време на миналата година българите вече се бяхме разделили „с невиждана от 1989 г. насам ярост“ на „мутафчийци“ и „мангъровисти“. Споровете, омразата и убеждението в собствената правота достигнаха критичен пик. Заради епидемията се разпадаха приятелства. Изпокарваха се семейства. Разделението беше повсеместно и тотално.
„Има един немалък проблем и с двамата. Той е в това, че и Мутафчийски, и Мангъров започнаха да се подхлъзват по собствените си образи, по това, което публиката вижда в тях. Може да си спомните моментите, в които Мутафчийски с усмивка на няколко брифинга започваше да имитира колажите, които бе гледал за себе си – бяха му харесали смешките и се бе поласкал достатъчно много, за да започне сам да ги произвежда. Мангъров също – веднъж попаднал в предствата за него самия, с всяко следващо изказване става все по-екстремен, поласкан от образа си на подривен дарвинист, който твърди че нищо кой знае какво няма да стане и нищо кой знае какво не е станало. Постепенно става и друго: хората, които по някакъв начин считат, че държавата, въпреки редица съмнения, все пак може да се кредитира с доверие и е или необходимост, или най-малкото – необходимо зло – се вливат в редиците на генерал Мутафчийски и неговите препоръки. И обратното: анархистичните духове, сходни към генерални съмнения както към държавата, така и към световния ред, постепенно преминават в редиците на Мангъров“, коментира по това време журналистът Райко Байчев.
Яко ще се мре
Кривата на генералския рейнинг рязко слезе надолу след онова прословуто интервю пред Миролюба Бенатова през май.
„Вие насъсквате и говорите небивалици по медиите. Абсолютно – небивалици. До такава степен, че направо… Медиите, вие включително, и с вашите сега упорити въпроси, които говорим – за пробойни в системата… Системата, която реши всичките проблеми, които се явиха на базата на други неща!… Говорите глупости! Обезценявате толкова труд!“, каза по време на интервюто с Бенатова едва овладяващият гнева си Мутафчийски. А когато помисли, че камерите вече са спрени, изрече думите, които никоя армия не очаква от своя генерал, или поне не по този начин: „Очаквам да измрат много хора! Яко да измрат! Ей ще видиш!“.
„С тази реплика бе сринат не само личният му авторитет, но и авторитетът на властите в борбата с пандемията. Когато експертите все още криво-ляво водеха парада, а не бяха изместени от политическата власт, която се уплаши от популярността на генерала и използва удобния и съвсем случаен кръстосан разпит, за да го замете под килима… Нацията се настрои срещу Доктор Смърт, каквото прозвище му се лепна“, анализира тогава скандала „Правен свят“.
Месец по-късно социологията отчете нов спад в доверието към него – то вече беше 40,4% срещу 42,8% недоверие. Колажите и меметата с генерала вече не бяха изпълнени със симпатия, а ставаха все по-злостни.
В следващата половин година Венцислав Мутафчийски престана да е главният герой на българскито издание на „ковид-сериала“ – спря да води брифингите и почти не се появяваше в публичното пространство. Сам ли реши това или беше накаран от „сценаристите“, едва ли някога ще разберем цялата истина…
Голямото завръщане
Завърна се на публичната сцена през декември в типичния си самоуверен и хладнокръвен стил. Този път – за да бъде добрия вестоносец на идващото с ваксините спасение от пандемията. „Вече има надежда и тя не е имагинерна. Възползвайте се! Бях длъжен да се ваксинирам, да дам пример, а и да предпазя себе си и своите близки. Длъжен бях заради хората, които вярват в мен, заради моите близки, а и съм напълно убеден във ваксината“, бяха думите на генерал проф. Венцислав Мутафчийски, който бе един от първите смелчаци, с които стартира имунизацията в България.
Определението на генерала за 2020 година беше „трудна“. Самият той призна, че в първия момент е искал да добави и думата „интересна“, но при такова стечение не е подходяща. По думите му в тази криза лекарите са останали единствените хора, в които се вярва и надява. „Ние станахме жертва на успеха си, забравихме, решихме, че това е прекомерно, излиза там един с униформа да ни плаши. Пренебрегнахме всички препоръки. И този процес беше в цяла Европа. Хората се умориха и научихме урока си по трудния начин“, призна Мутафчийски. Той увери, че решението да излезе извън обсега на камерите и да напусне публичното пространство е лично негово. „Не може хората да ги уморяваш с образа си, да го свързват с безизходица и страх. Въпреки че не това беше целта ми“, обясни шефът на НОЩ и отсече, че не желае вече да ходи по телевизиите и да натрапва присъствието си. Както и че политическата битка не е неговата битка. Преди месец обаче изненадващо /и шокиращо за мнозина/ Мутафчийски се появи в паралелния актуален „сериал“ – този от джипката. Както и в премиерски лайв във Фейсбук на… инспекция на тунел „Железница“?! Сменил генералската униформа и лекарската престилка с елегантен костюм.
„Не се срамувам от нито една своя дума и бих я казал и сега“, отсече в края на миналата година Венцислав Мутафчийски, отказвайки да коментира политически въпроси. Те обаче стоят в публичното пространство. Името му от месеци се спряга като потенциален кандидат на предстоящите президентски избори. Дали генералът-лекар е скритият коз на генерала-примиер срещу действащия генерал-президент? Съвсем скоро предстои да разберем. Проф. Мутафчийски наскоро обяви, че спира да дава интервюта до края на парламентарните избори. Какво ще каже след тях – очаквайте в следващия епизод…