Иван Цицелков

300 178 – толкова са хората с осигурителен доход по-голям или равен над 3400 лв. към септември тази година. Това става ясно от данни на НАП, получени след запитване, пише сайтът money.bg.

По данни на НСИ работната сила включва 3,067 млн. души, т.е. може да се каже, че 10% от тях са в топ групата. Какъв може да е новият размер на максималния осигурителен доход и как да се определи

По тези въпроси говори Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)

За сравнение, през 2019 г. работещите с осигурителен доход поне колкото МОД са били почти наполовина по-малко – 157 507.

Година Средномесечен брой лица с осигурителен доход, равен или по-голям от МОД
2019 157 507
2020 182 640
2021 235 296
2022 247 525
I-IX 2023 284 034

Темата с максималния осигурителен доход е важна на фона на плановете за повишаването му и на политическите дебати около промените в данъчната сфера. Измежду тези 300 178, служителите, получаващи над 3750 лева на месец, ще получават със 78.41 лева по-малка заплата, ако тя не бъде увеличена от работодателите им.

Какво работят?

От НАП подчертават, че в декларираните при тях данни от лицата няма професии, но фигурират кодове на икономическата дейност. Ето кои са най-популярните:

  • Компютърно програмиране – 26 810 лица;
  • Други дейности в областта на информационните технологии – 23 411 лица;
  • Дейност на болници – 13 277 лица;
  • Дейности на екстериториални организации и служби (например ЕС, МВФ и др.) – 11 132 лица;
  • Консултантска дейност по информационни технологии – 8530 лица.

Какво ни казват данните?

Много или малко са 10% работници с максимален доход? Според икономиста от Института за пазарна икономика Адриан Николов „очевидният отговор е „много“, но това реално отразява конкретни промени в икономиката и пазара на труда: „От една страна – значителната инфлация, или обезценяване на парите спрямо стоките и услугите през последните три години, от друга – преструктурирането на пазара на труда и експанзията на ИКТ сектора дори и в хода на най-сериозния срив в хода на пандемията, когато почти всички отрасли губеха заетост“.

По думите му, обаче, и самият праг има значение – тъй като нарастването на МОД се забави спрямо ръста на производителността на труда и заплатите през последните години.

Що се отнася до разпределението по икономически дейности, според Николов то „изглежда доста здравословно, като видимо различни сектори на българската икономика успяват да осигуряват на работниците висок жизнен стандарт“. „Вече има и индустриални дейности с много висока добавена стойност, които дават конкурентни на технологичния сектор заплати. Такива са и енергетиката, и добивния сектор, които са особено видни на регионалната карта – малките общини с електроцентрали и мини са неизбежно в челото на класацията по заплати„, посочва икономистът.

Всеки десети работещ у нас - с осигурителен доход от поне 3400 лева

Източник: ИПИ

Все пак броят на IT професионалистите с доход на и над максималния е много голям – а в чужбина технологичните компании вече цяла година съкращават. Това може ли да се окаже потенциален проблем и у нас? „Виждаме забавяне в търсенето на ИТ кадри, още повече в аутсорсинг индустрията, но това търсене поначало се задоволяваше все по-трудно и по-трудно. На този фон изглежда малко вероятно поне в краткосрочен план тази заетост да е значително застрашена у нас – по скоро разрастването ще се забави, не на последното място заради все по-острия недостиг на кадри„, отговаря Адриан Николов.

И добавя: „Трябва да имаме предвид и че секторите, в които заплатите са най-високи се конкурират, в това число и за кадри, не само в рамките на България, но и на международната сцена. Това допълнително увеличава дистанцията с останалите сектори. Това е и интересната задача за българския бизнес и управляващи – как да повишим производителността на труда на останалата част от работниците, за да могат те да се приближат до доходите на най-добре платените„.


loading...