паркинг саксии

https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

Инвеститори мамят строителния контрол, като представят задължителното озеленяване с преместваеми елементи. На практика това означава, че покриват определено пространство с кашпи и саксии, а после ги изнасят и вътрешният двор се превръща в паркинг, алармира Монитор.

Това е едно от заключенията на „Софияплан“, общинското предприятие, което отговаря за пространственото и стратегическо планиране на Столичната община. От предприятието посочват, че устройствените планове и разрешителните за строеж поставят изисквания към озеленяването в индивидуалните имоти, но контролът по тяхното изпълнение се осъществява чак накрая на строителния процес при подписването на акт 16. „Практиката показва, че има случаи, в които инвеститорите използват временни, преместваеми елементи на озеленяването с цел добиване на строителни книжа. В немалко случаи озеленени „на хартия“ вътрешни дворове се използват за паркиране или пристройки“, пише в анализа на „Софияплан“. Според експертите е необходимо да се увеличи административният капацитет за контрол на предвиденото озеленяване дори след приключването на строителния процес.

Общият устройствен план (ОУП) на СО предвижда реализацията на двойно повече градски паркове и градини спрямо наличните в момента. Увеличаването на зелените площи е възможно в зелените клинове към Витоша и в неурбанизирани територии в рамките на града и най-вече в периферията му. Проблем обаче е фактът, че повечето от тези терени са частна собственост. Все още не е намерен модел, в който те да се реализират, като едновременно с това се запазят интересите както на собствениците, така и на обществото.

По повод съществуващите паркове от „Софияплан“ заключават, че Столичната община разполага със значителен ресурс под формата на зелени площи и през последните години са направени немалко инвестиции в развитието на парковата среда – пейки, осветление, косене, засаждане на нови дървета, зацветяване, изграждане на поливни системи и други. Въпреки това съществуващите фонтани, чешми, водни огледала и изкуствени езера често не функционират по предназначение и не се поддържат. Алейната мрежа също има нужда от преосмисляне по отношение на потоците на движение, някои растителни видове не успяват да се приспособят към климатичните промени, а други не се развиват оптимално, посочват експертите.

През 2011 г. Столичната община (СО) се присъедини към „Споразумението на кметовете“ в ЕС и пое ангажимент за намаляване на парниковите газове с 22% до 2020 г. спрямо нивата от 2007 година. След предприетите мерки по общинската програма през 2018 г. е установено намаление на емисиите спрямо базовата 2007 г. с 18,2%. Това означава, че общината е много близо до постигане на целта за намаляване на емисиите на парникови газове с 22% до 2020 година. Преди две години кметството се ангажира да намали емисиите с 40% до 2030 г., присъединявайки се към Глобалното споразумение на кметовете за климат и енергия. В момента се разработва План за устойчива енергия и климат за периода 2021 – 2030 г., който обхваща политиката за намаляване на парниковите газове, но и тази за адаптация към негативните последици от климатичните промени.

Виж още:София на 1-во място по скъпи имотиСофия се изкачи на първо място сред големите градове в страната в класацията за най-бързо поскъпване…Mar 9 2021skafeto.com