Партийният дом пожар

Точно 30 години изминаха от онзи горещ 26 август 1990 г., когато Партийният дом в центъра София бе обхванат от пожар. Мнозина определят пожарът на комунистическия бастион като една от най-мръсните тайни на българския преход от тоталитаризъм към демокрация, стартирал година по-рано. И тогава жълтите павета са арена на протести и събират десетки хиляди демонстранти от опозицията в лицето на СДС, които настояват за оставки, за бърза промяна и за свалянето на петолъчката и останалите комунистически символи от Партийния дом, пише Марина Чертова за сайта lupa.bg.

Днес в огромната сиво-каменна сграда, построена в сталински стил, се помещава Народното събрание. Досега там заседаваха само комисиите, а от септември се очаква депутатите изцяло да се преместят в бившото седалище на БКП и вече да заседават в зала „Света София“, която по времето на комунизма носеше името на социалдемократа Георги Кирков.

Припомняме основните събития от горещото лято на 1990 г. и представя различните гледни точки за драматичните събития около пожара на Партийния дом. Част от събитията преди 30 години се повтарят с пълна сила и сега… Героите са различни… А някои от главните участници в онези събития вече са покойници.

В 23 ч. през онзи 26 август гори почти цялата сграда, като малко преди това е щурмувана от няколко страни. Пожарът окончателно е потушен в ранната утрин на 27-ми. Напълно са опожарени 40 помещения. Изцяло е унищожено и разграбено имущество в 94 помещения. Жертви, за щастие, няма.

Случайно ли не през драматичния 26 август президентът Желю Желев, който е избран на поста от Великото народно събрание 26 дни преди това – на 1 август, не е в София. Странно в този ден държавният глава е в резиденция „Евксиноград” край Варна, а премиерът Андрей Луканов и идеолог на преврата срещу Тодор Живков е на посещение в Прага.

30 години след 1990-та: Три версии за пожара в Партийния дом, осъдени няма
Според свидетели Партийният дом е подпален от 8 различни места

„Никога няма да бъде изречена истината, защото има замесени много интереси“, призна след години един от следователите по делото, което бе образувано от прокуратурата. Подбудителите и истинските подпалвачи на сградата никога не бяха официално оповестени. Делото така и не стигна до съда и бе прекратено по давност.

Управляващата тогава Българска социалистическа партия, която пет месеца преди това се преименува и зачеркна името БКП, хвърля вината върху опозицията, а леви политици обвиниха СДС, че негови представители са запалили клечката, за да предизвикат хаос и размирици, да бутнат управлението насилствено, без избори и да дойдат на власт чрез държавен преврат. Синдикалният лидер д-р Константин Тренчев и неговите хора от „Подкрепа” драснаха клечката, за да предизвикат хаос и да свалят властта, смятат политици от БСП и някогашни служители на ДС, а впоследствие и на новите служби за сигурност.

Представители на тогавашните опозиционни сили обаче са категорични, че пожарът е сценарий на БКП/БСП и нейния инструмент ДС и целта е да се унищожат финансови документи и решения на Политбюро, които биха могли да изправят много хора на съд за национално предателство, а щурмът и разграбването са инсценирани от добре подготвени подстрекатели от контролираните от БКП МВР и тайни служби.

30 години след 1990-та: Три версии за пожара в Партийния дом, осъдени няма
Д-р Тренчев твърди, че пожарникарите са получили заповед да гасят огъня чак 6 часа, след като е избухнал

Андрей Луканов нареди на Държавна сигурност и на МВР да подпалят Партийният дом, за да заличат всички следи от грабежа на държавата от страна на БКП и да унищожат всички уличаващи партията документи. Тази версия и до днес е лансирана от десните кръгове.

Има и трета версия – тогавашният премиер комунист Андрей Луканов действа в синхрон с демократичната опозиция от СДС и се договаря с д-р Константин Тренчев и с висши крътове от СДС Партийният дом да бъде подпален, защото палежът ще донесе дивиденти и на двете страни. Към това насочва факта, че президентът д-р Желев по това време „случайно“ не е в столицата, а отдъхва на морето и то в доскорошната резиденция на омразния Тодор Живков.

Драмата с палежа започва на 26 август и приключва в първите часове на 27 август 1990 г. Свидетели твърдят, че огънят лумва от поне 8 места.

30 години след 1990-та: Три версии за пожара в Партийния дом, осъдени няма
Напълно са опожарени 40 помещения. Изцяло е унищожено и разграбено имущество в 94 стаи. Жертви, за щастие, няма. 

През лятото на 1990 г. Народното събрание решава да бъдат демонтирани символите на комунистическата власт от публични места. Висшият съвет на БСП се съгласява да се махне огромната рубинена петолъчка от върха на Партийния дом, но умишлено протака свалянето й. През това време на площад „Девети септември”, който ще се преименува на „Батенберг” е разположен „Градът на истината”, създаден от гневни граждани, които не приемат манипулираните резултати от изборите за ВНС от 10 и 17 юни 1990 г., спечелени от БКП.

Пламен Станчев и отец Димитър Амбарев обявяват, че ще се самозапалят, ако комунистическият символ не бъдат свален до 20,30 ч. на 26 август. Протестът им провокира хиляди столичани, които се събират на площада. В 20,40 ч. лидерът на „Подкрепа” д-р Константин Тренчев говори пред събралите се и заплашва властта, че хората ще атакуват омразната сградата, символ на комунизма. В 21,15 ч. в ефира на БНТ Радой Ралин и поетът земеделец Йосиф Петров отправят призив към президента петолъчката да бъде демонтирана, за да не се стига до крайности. Минути разярени граждани атакуват сградата и нахлуват в нея, а малко по-късно Партийният дом вече е обхванат от пламъци. Радио София излъчва призив на президента д-р Желев за въздържане от насилие.

Огнената стихия е погасена малко след 3 часа през нощта. Има свидетелства, че пожарната твърде много се е забавила с потушаването на пожара.

30 години след 1990-та: Три версии за пожара в Партийния дом, осъдени няма
10 ноември 1989 г. Петър Младенов сменя Тодор Живков като генерален секретар на ЦК на БКП след дворцов преврат. Между новия и стария лидер е премиерът Георги Атанасов

Пожарът на Партийния дом идва след куп събития, които започват в началото на 1990 г. Два месеца след падането на Тодор Живков от власт – на 3 януари стартира Кръглата маса – т.нар. консултации между комунистическите управници и опозицията, които се договарят как да бъде осъществен преходът към демокрация и пазарна икономика. Основните резултати са премахването на член 1 от Живковската конституция, разпускане на политическата полиция – Държавна сигурност, деполитизиране на армията, милицията, съда, прокуратурата и дипломацията, разпускане на организациите на БКП по месторабота. Премахнат е Държавният съвет и на негово място е учредена президентска институция.

30 години след 1990-та: Три версии за пожара в Партийния дом, осъдени няма
Демократичната опозиция по време на Кръглата маса. Сред преговарящите от страна на СДС са отец Христофор Събев, Петко Симеонов, д-р Петър Берон, д-р Желю Желев, Георги Спасов, д-р Константин Тренчев

Взето е и решение за свикване на 7 Велико народно събрание, което да изработи нова конституция. На 3 април – само 4 месеца след свалянето на Тодор Живков от власт – БКП е преименувана в БСП. Начело на партията е някогашната дясна ръка на Първия и близък до дъщеря му Людмила философът Александър Лилов, известен с прякора си Стратега. Професорът обаче изпада в немилост и през 1983 г. Тато го гони от Политбюро. На 29 март кабинетът на Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг на България.

На 10 и 17 юни се провеждат избори за Велико народно събрание. Печели ги БСП с 47 %, макар че СДС очаква да е победител. На 7 юни на Орлов мост в столицата 1 милион граждани се събират на последния предизборен митинг на опозиционната сила. Това дава увереност на СДС, че ще спечели първия свободен парламентарен вот. Синята опозиция обаче получава 36 %, ДПС – 5,75 %, БЗНС – 4 %.

30 години след 1990-та: Три версии за пожара в Партийния дом, осъдени няма
7 юни 1990 г. – три дни преди първите демократични избори за Велико Народно събрание. На Орлов мост СДС събира 1 милион граждани на последния си предизборен митинг. Тази цифра и до днес не е надскочена от никоя партия.

Сред привържениците на СДС се разпространява мнение за манипулация на изборните резултати и започват масови протести с барикадиране на булеварди. На 11 юни в Софийския университет „Св. Кл. Охридски” е обявена окупационна стачка. На 13 юни обаче Координационният съвет на СДС излиза с декларация, с която признава изборите и призовава гражданите да преустановят нарушаването на реда. На 14 юни в телевизионно предизборно студио на СДС преди втория тур е излъчен спорният видеоматериал от т.нар. танкова касета на Евгений Михайлов, в който президентът Петър Младенов изрича „По-добре е танковете да дойдат”.

На 4 юли около президентството започва протестна седяща стачка, която по-късно се трансформира в палатков лагер „Градът на истината”, като форма на натиск БСП да признае фалшификации на изборите, да бъде оповестено имуществото ѝ, да се определи дата за процес срещу Тодор Живков и др.

30 години след 1990-та: Три версии за пожара в Партийния дом, осъдени няма
Лидерът на СДС д-р Желю Желев е избран за президент на 1 август 1990 г. от ВНС. Зад него са председателят на парламента акад. Николай Тодоров и зам.-председателите Гиньо Ганев и Никодим Попов от БЗНС „Никола Петков“

На 6 юли Петър Младенов подава оставка като президент (председател) на републиката. На 1 август ВНС избира лидера на СДС д-р Желю Желев за президент, който от своя страна предлага ген. Атанас Семерджиев за вице. Дни преди това партизанинът, който по това време е вътрешен министър и е най-дългогодишният началник на Генералния щаб на Българската народна армия, заплашва от трибуната на парламента, че ще си тегли куршума, но няма да извика баретите срещу протестиращите граждани.

Луканов, който оглавява еднопартийно правителство на БСП, подава оставка на 7 август, но в края на месеца отново е избран за министър-председател, а на 22 септември ВНС избира второто му социалистическо правителство. То обаче оцелява само до края на ноември. Червеният кабинет пада под напора на мощна стачка на „Подкрепа”. В спомените си президентът д-р Желю Желев оптимистично отбелязва, че падането на второто правителство на Луканов е „последната фаза на „нежната революция“ в България”. На 15 ноември Народна република България става Република България. Бурната преходна година приключва с нов премиер – безпартийният юрист Димитър Попов, който съставя коалиционен кабинет.

30 години след 1990-та: Три версии за пожара в Партийния дом, осъдени няма
Синият лидер Желю Желев в разговор с премиера и един от лидерите на БСП Андрей Луканов и председателя на последния комунистически парламент – 9-то Народно събрание Станко Тодоров

Формалният повод на 26 август 1990 г. протестиращите да нахлуят в масивната сграда и да я подпалят е искането им да бъде свалена огромната червена петолъчка от върха на сградата. Пламен Станчев от Града на истината и активист на движение „Инициатива за гражданско недоволство”, заплашва, че ще се самозапали, ако до 48 часа не бъдат изпълнени исканията на протестиращите.

Главна прокуратура образува Наказателно дело № 53. Още през 1991 г. следствието излиза със становище, че пожарът е дело на „екзалтирани екстремисти”. Обвиняеми са 38 души, сред тях са човекът-факла Пламен Станчев и Константин Тренчев. Съдът връща делото цели четири пъти, а през август 1996 г. следствието е прекратено поради изтичане на давност. До процес така и не се стигна и съдът не отсъди нито кои са поръчителите, нито кои са преките извършители. Равносметката е, че изгарят 40 стаи, а 94 помещения са плячкосани, като тяхното имущество е разграбено или изгорено. Изгарят важни документи, досиетата не са сред тях.

Имахме информация, че хора на „Подкрепа” са запалили Партийния дом и акцията е била организирана, съобщи преди 10 години на специална пресконференция по случай 20-годишнина от палежа полк. Любен Левичаров, бивш директор на Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП) и един от идеолозите на митичния кръг „Монтерей”. През 1990 г. той е оперативен работник от ДС в Софийско градско управление на МВР.

30 години след 1990-та: Три версии за пожара в Партийния дом, осъдени няма
Най-дългогодишният министър на отбраната ген. Добри Джуров разговаря с най-дългогодишния началник на Генщаба ген. Атанас Семерджиев. Първият е в основата на вътрешния преврат срещу Тодор Живков. След 10 ноември 1989 г. двамата отново са сред висшите функционери на БКП/БСП

Според Левичаров преди атаката срещу Партийния дом в сградата са влезли хора на „Подкрепа” с гащеризони, които носели бидони със силно запалителна течност. „Лакът, с който бяха намазани стените в Партийния дом, беше внесен от ГДР и издържаше на много високи температури на горене. Затова предполагахме тогава, че запалителната течност е внесена заради това”, обясни бившият антимафиот номер 1. Той допълни, че през 1990 г. „Подкрепа” била най-екстремистката част на опозицията, а лидерът й д-р Константин Тренчев ходел въоръжен и с охрана много преди ерата на мутрите.

Бившият директор на ЦСБОП разказа, че двама ливанци са заснели събитията изцяло, като се започне от сутринта на 26 август до ранни зори на 27-и. Те предали копие от филма на следствието, но по-късно то изчезнало. „Много от лумпените бяха влезли да крадат компютри, техника и пишещи машини. По-късно опитаха да ги продават, но ги открихме”, сподели Любен Левичаров.

Ген. Атанас Семерджиев, който по това време е вицепрезидент на Желю Желев, смяташе, че палежът е бил опит за метеж и последно усилие от страна на радикални елементи от СДС да разпуснат Великото народно събрание и да се въведе президентско управление. По същество това си беше преврат, отсече навремето партизанинът и екс вътрешен министър. Малко преди да почине той директно обвини за нагнетяване на напрежението д-р Тренчев, който през цялото време на бунта призовавал за генерална стачка в цялата страна и подкокоросвал хората от Града на истината към екстремистки действия. Самият ген. Семерджиев отказа да прати вътрешни войски срещу протестиращите от Града на истината.

30 години след 1990-та: Три версии за пожара в Партийния дом, осъдени няма
Поетът Радой Ралин призоваше за мирен преход към демокрация

Ето и изповедта на вече покойния ген. Семерджиев за събитията от август 1990-та: „Маргарита Михнева написа статия, в която излъга, че рубинената звезда на Партийния дом струва толкова много, че с тези пари може да се изплати държавният дълг. Пламен Станчев пък обяви, че ще се самозапали, ако звездата не бъде демонтирана. Намерението и на отец Амбарев да се пали бе част от сценария. Медии, телевизии – всичко бълваше срещу БСП. Помните телевизионното обръщение на Йосиф Петров и на Радой Ралин, с което призоваваха софиянци да се стекат пред Партийния дом, за „да се спасява” животът на Пламен Станчев и отец Амбарев. Направиха обръщение, макар че знаеха, че МВР бе взело мерки това да не се случи. По-късно бай Йосиф Петров ми се извини и каза, че Радой го е подвел. В момента, когато се появиха на екрана, извиках дежурната кола на УБО и отидох на площада. Мъчех се да пробия, имаше над 10 000 души и след обръщението прииждаха още. Целта е била да се съберат двеста-триста хиляди души и да ни пометат.

Желю Желев бе изрекъл мисълта, че да успее „нежната революция“ трябва да се съберат около триста хиляди протестиращи. По време на пожара тълпата бе голяма. Бяха озверели хора, готови да разкъсат всеки, който им противоречи. Извикахме дежурното поделение на баретите, което застана пред главния вход на Партийния дом. Това озвери още повече множеството. Тогава ген. Стоянов даде команда хората му да влязат вътре и да изпълняват задълженията си. Обстановката ескалира и предложих на Тренчев да отидем в телевизията и да призовем към разум и успокояване. Той отказа. Вместо това пред камерите поиска да обявя разпускане на Великото народно събрание и въвеждане на президентско управление. А това означаваше държавен преврат.”

30 години след 1990-та: Три версии за пожара в Партийния дом, осъдени няма
Доайенът на Великото Народно събрание поетът земеделец Йосиф Петров гърми шампанското след приемането на новата Конституция на 12 юли 1991 г.

Първият вицепрезидент бе категоричен, че истината за палежа е била потулена от тогавашния главен прокурор Иван Татарчев, както и от вътрешния министър в кабинета на Филип Димитров Йордан Соколов и от тогавашния шеф на Върховния касационен съд Иван Григоров. Години по-късно редица дейци на СДС начело с президента д-р Желю Желев обаче признаха заслугата на комунистическия генерал Семерджиев да не се стига до кръвопролития. Още повече, че кръгове в БКП притискали вицепрезидента, който бе най-дългогодишният началник на Генщаба, да повика вътрешни войски и да смаже опозицията.

Палежът беше умишлено организиран от кръгове в БКП и беше извършен от структури на МВР и ДС, твърдят пък представители на синята опозиция. Те смятат, че пожарът е извършен умишлено от комунистите първо, за да изгорят важни документи и второ, за да прехвърлят вината върху протестиращите от Града на истината. Президентът на КТ „Подкрепа” д-р Константин Тренчев открито прехвърля вината на вече покойния премиер Андрей Луканов.

„Ако аз бях подпалил Партийния дом, щеше да изгори“, иронично коментира синдикалният лидер. „Пожарът беше пълна инсценировка от страна на управляващата тогава Комунистическа партия, която искаше чрез някакъв акт да упрекне демократите в насилие, подпалвачество, тероризъм и т.н. И понеже видяха, че не се получи като хората, затова и никой не рови в тази история повече“, каза след години д-р Тренчев. Той разкри и че пет часа пожарните и пожарникарите са обикаляли около лумналата сграда и не са правили нищо.

30 години след 1990-та: Три версии за пожара в Партийния дом, осъдени няма
Д-р Константин Тренчев говори пред протестиращите минути преди подпалването на Партийния дом

„Ние се опитвахме да убедим Семерджиев, да разпореди на пожарникарите да гасят. Беше много интересно – пожарните обикалят, без да гасят, а хората се возят по тях като на панаир. Едва към 4.00 часа сутринта на следващия ден започнаха да гасят, а пожарът пламна към 20.30 – 21.00 часа. Чак тогава получили заповед да гасят“, твърди вече бившият лидер на „Подкрепа“.

В документалния филм „Приключено по давност”, посветен на палежа на Партийния дом, режисьорът Малина Петрова, развива тезата, че досиетата не са били там, а по-скоро целта на палежа са били документи за връзките, с които е бил обвързан режимът от 1946 до 1989 г. – комуникации, финанси, износ и внос на капитали, секретни решения на Политбюро. Авторката е убедена, че не „лумпените” са запалили Партийния дом, а всичко е протекло по добре отработен сценарий. Главни действащи лица са били „дебеловрати момчета с бухалки” както и интелигентни, но прекалено амбициозни момчета.

При работата си над филма тя се натъква на безспорни доказателства, че някои от участниците в бурните събития скоро след тях се оказват притежатели на скъпи имоти в центъра на София, сядат в луксозни коли. Огънят изпепелява голяма част от архива на ЦК на БКП, както и на Градския комитет на партията в София. Най-засегнати от пожара са две стаи, в които са били финансовите служби на БКП.

Според свидетели, хората, които нахлуват на 26 август вечерта в сивата сграда, били напълно наясно накъде точно да се насочат из сложния лабиринт на Партийния дом и кои стаи точно да палят. А това няма как да стане без вътрешен човек или по-скоро без вътрешни хора, които предварително да са инструктирали т.нар. „лумпени” къде да палнат клечката.

30 години след 1990-та: Три версии за пожара в Партийния дом, осъдени няма
Разузнавачът ген. Любен Гоцев оглавяваше предизборния щаб на БСП за изборите за ВНС. Вотът беше спечелен от бившите комунисти

През 1990 г. в Партийния дом се помещава и предизборният щаб на вече преименувана в БСП БКП, оглавяван от небеизвестния зам.-началник на Първо главно управление на ДС ген. Любен Гоцев. Неговата версия за палежа пък е, че пожарът е „местна инициатива с инструкции от вън. Изпълнителите са българи, но и външни фактори”. Свидетели твърдят, че именно в предизборния щаб на БСП имало бидони със запалителни течности като спирт и ацетон, които били включени в действие.

Във филма на Малина Петрова емигрантът Петър Бояджиев споделя скандални неща за Луканов и Тренчев. Бояджиев живее във Франция, а през 1990 г. се връща да помага на опозицията и който през 1992 г. дори е кандидат за премиер от името на БСП, но се оказва, че не може заеме поста, тъй като има двойно гражданство – българско и френско. Според емигранта в телефонен разговор д-р Константин Тренчев му съобщил, че Луканов го е насърчил към по-активни улични протести и му е казал директно, че на Партийния дом заслужава да му се драсне клечката. Бояджиев е убеден, че комунистите стоят зад палежа, за да прикрият своите престъпни действия в миналото и изтичането на финансови потоци към чужбина.

Подобно мнение се споделя и от един от основателите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството – социолога Петко Симеонов. Самият той е сред участниците в Кръглата маса, едно от емблематичните лица на СДС – зам.-председател на организацията до юли 1991 г. и председател на Централния избирателен клуб на СДС за вота за Велико народно събрание през юни 1990 г., участник в Кръглата маса, пръв директор на вестник “Демокрация“. Той е категоричен, че пожарът е подпален от БКП. По думите му това било провокация на комунистите и на ДС, които по този начин искали да хвърлят цялата вина на СДС и да ги представят пред народа като лумпени, а през това време да разграбят държавата и да осъществят тихомълком процеса на преминаване на държавната собственост в тяхна лична.

30 години след 1990-та: Три версии за пожара в Партийния дом, осъдени няма
Петко Симеонов говори по време на първия демократичен митинг, свикан седмица след свалянето на Тодор Живков. Снимка: Иван Бакалов

“Пожарът бе инсцениран от един младеж – Пламен Станчев, който заплашваше, че ще се самозапали. Тогава известните поети-дисиденти – Радой Ралин и Йосиф Петров, призоваха да отидем и да го спасяваме. Това бе провокация, те и двамата, като поети, бяха лесна плячка за всякаква интрига, защото са добронамерени и лековерни”, коментира с днешна дата Петко Симеонов.

Докато Станчев се е канил да се самозапали, от входа на Партийния дом, където е бил Централния избирателен клуб на БКП, пламва пожарът. “Когато провеждахме следствието, една жена, присъствала лично, разказа как от една печатница на ул. “Бенковски” излизат група яки мъже по потници, водени от униформени. “Другари, всичко е ясно, нали?”, питали униформените, а групичката мъже се разкрещяла “Да!” и тръгнала към Партийния дом”, връща се към драматичните събития от 1990-та социологът.

30 години след 1990-та: Три версии за пожара в Партийния дом, осъдени няма

А петолъчката, заради която уж избухва пожарът в Партийния дом, е свалена на 4 октомври 1990 г. към 9 ч. сутринта. Рубинената звезда, извисяваща се в центъра на София, е демонтирана, закачена на стоманени въжета и отнесена с хеликоптер. Всичко приключва само за 3 минути. Комунистическият символ поема в неизвестна посока. Но това вече е друга история…
Слави Трифонов: Той е…За пореден път изключително критично към властта се изказа Слави Трифонов. Ето какво написа лидерът …Aug 24 2020skafeto.com

loading...