рачев водната криза

Топклиматологът професор Георги Рачев направи много притеснителна прогноза във връзка с водната криза в България. Според него до края на месеца валежи не се очакват, което е неприятна новина не само за бедстващия Перник, но и за други големи градове. Ето какво каза проф. Рачев в интервю за Ретро.

– Професор Рачев, защо няма вода в язовир „Студена“ и защо се стигна до кризата с безводието в Перник? Къде да търсим вината?

– Вината е многофакторна, но лично мое мнение е, че тя е изцяло наша. Това, че от август се случва един период от 5-6 месеца с по-малки валежи, но не катастрофално малки, на фона на едни 15-ина години с нормални валежи и дори валежи над нормата, изкара наяве една политика в продължение на дълги години, провеждана от нас самите. Трябва да застанем пряко срещу едно огледало и да си кажем истината – вината е само наша.

– Как се стигна до това пресъхване на язовира?

– Язовир „Студена“ е бил пълен няколко години поред и по същото време през юли тази година той е бил с 8 млн. кубически метра по-малко. Неговото ниво започва да пада катастрофално, това важи и за още няколко язовира на територията на България.

Естествено е, че тези хора, които са се занимавали с управлението на водите, са се надявали есенните валежи (а през есента обикновено вали добре в България) да попълнят този разход. Не може.

Още като студент, а аз бях много отдавна студент, още последните динозаври се разхождаха, в нашия факултет имаше една много интересна максима, която се потвърждава и до ден днешен – България е на първо място в света по геолози на глава от населението и на първо място в света по брой на хора, които се занимават с разпределението на повърхностните води на България. А това е един малък обем, тъй като България е бедна на водоизточници, нищо че имаме минерални извори, в Европа сме на дъното. То не са комплексни и значими язовири, то не са напоителни системи, то не са ВиК дружества, то не са язовири и каскади, „Хидропроект“, какво ли не, хиляди разни организации, басейнови дирекции, които си прехвърлят само топката един на друг, когато има проблем. Не може с един язовир като „Студена“ да оставиш хората без вода. Това не е безхаберие, това е престъпление.

Накрая се оказва, че няма кой да каже колко вода изтича и колко вода отива в язовира. Много е сладка приказката, че 90% от водата се губи в тръбопроводите. Искам да кажа, че сигурно имат отклонения тези тръбопроводи. Отидоха хората на едно водохващане, което е уникално, то е на Палакария. Вместо водите на Палакарийска река да текат към язовир „Искър“, навремето това водохващане е направено, за да могат да се прехвърлят води в язовир „Студена“. Изведнъж се установява, че някой е направил някакъв канал и незнайно колко вода изтича някъде. Как може в днешно време ти да не знаеш кой колко взема. Едното министерство прехвърля на другото. Второто прехвърля на третото, а то на ВиК. И в момента хората пият вода вече от мъртвия обем на язовир „Студена“.

И аз искам да задам един скандален въпрос, който моите приятели от клуб „Балканка“ също задават. Какво става с рибата в язовир „Студена“? Тази риба дали някой се е сетил да я улови, защото в момента тя е в мъртвия обем на язовира, започва размътването на водата и тази риба ще умре, тъй като няма да има кислород. И тогава какво правим с мъртва риба в един двумилионен обем? Тя водата ще стане още по-зле…

– Има ли надежда кризата с безводието да бъде разрешена?

– Ще трябва да сложа още малко пипер в раната. До края на месеца не се задава валеж. Гледах дългосрочните прогнози. Имаме високо атмосферно налягане със западен пренос от Атлантическия океан, но няма капка вода, няма обстановка за валеж. Това означава, че язовирът ще продължава да получава пределно минимален отток, а консумацията ще остане. Какво правим тогава?

Припомням веднага азбучни истини, които не се прилагат. През 1995 г. едни бандитчета източиха язовир „Искър“. Този язовир, който е неизточваем. Той е построен от инженер Иван Иванов, който е най-успешният кмет на София. Той е вкаран в затвора след 9 септември. Оттам под натиска на руснаците го изкарват от затвора, за да построи язовир „Сталин“, сегашния „Искър“. И тези бандитчета източват този язовир, който може да осигури вода, подчертавам – ако е само за питейно и битово водоснабдяване, на 3 млн. души, а не на 1,2 млн. души, колкото сме в момента голяма София и селата. В София тогава нямаше 56 часа вода, две денонощия и половина, и имаше 18 часа вода. Жените не ходеха на работа, за да изперат и да измият. Това е преди 25 години, не е кой знае колко отдавна.

Как може толкова много институции да не видят, че язовирът отива на провал и едновременно с това всеки божи месец да се разписва от бившия вече министър Нено Димов едно и също количество на ползване на вода. И чак накрая да обявим бедствено положение. При тази амортизирана мрежа всяко спиране и пускане на водата представлява аварии. Още от самото начало трябваше да се вслушат и да бъде така – по-тежък режим без вода, следван от режим с имане на вода. Но веднъж пусната, да се свърши работата и след това по-дълго време да няма. Пускането и спирането не води до някакво съществено крайно потребление, а по-скоро води до аварии във водопроводната мрежа. Чак сега се сетиха, че този режим трябва да бъде променен.

Вода няма в язовира и скоро време няма да има, защото дори малкото сняг (а снегът е малко за тази част от годината и няма да се увеличава съществено, да се стопи), няма да помогне на перничани. Много е тежко положението специално с перничани. До края на месеца не се очертават сериозни стопански валежи. Това ще задълбочи още повече кризата. Има лъч надежда февруари и март да се окажат малко по-дъждовни от нормата – това е последното виждане на световните метеоцентрове. Но те трябва да бъдат два или три пъти над нормата, за да може да компенсират общото количество вода.

Положението, колкото и да не ми се иска, е доста тежко, да не кажа и катастрофално, защото в един момент няма да има и какво да се пие, тъй като язовирът върви към абсолютното си дъно и няма откъде да има да се взема вода. И това е в резултат на човешко безхаберие и грешка. Няма какво да виним природата.

– Други населени места заплашени ли са от подобна криза?

– Притеснителна е ситуацията и с други язовири. Безхаберие и пълна некомпетентност, откъдето и да го погледнеш. А България е страната с най-добър регулиран отток. Ние имаме толкова много язовири. Държавата не си взема собствеността. Ние като граждани не си вземаме собствеността. Как може да не се знае на кого е язовирът – на военните ли, на кмета ли. Та това е язовир, който дава питейна вода. Той трябва да бъде строго следен. Не можеш да оставиш София и Перник без вода. През 1995 г. прекараха цялата вода от язовир „Искър“ през няколко веца, за да изкарат 1 милион, и оставиха 1 милион хора да изкарат месеци наред в един унизителен режим.
Това е истината. Една пета от българския народ е на временен или постоянен режим на водата. А половината от българите нямат канализация. Тези септични ями там, където ги има, тази замърсена вода попива в почвата, минава в подпочвените води и отива в изворите. Ние се тровим сами себе си.

За мое голямо съжаление нещата не отиват на добре с язовир „Студена“. Това се отнася и за язовир „Бебреш“, защото няма да има дъжд, няма да има валежи.

– Говорите за човешка грешка в кризата с безводието, но като че ли и природата допълнително усложнява ситуацията…

– Нали затова правим язовирите, когато водата е в излишък, тя да бъде акумулирана, за да се използва в периодите, когато е кът. Имаме си цял Национален институт по хидрология и метеорология. Неговите прогнози се вземат от Министерството на околната среда и водите. Това прословуто министерство подписва едни и същи огромни количества да бъдат ползвани. Няма ли кой в един момент да алармира, че вече трети месец язовирът е пълен едва на една четвърт, а тепърва предстои маловодието. Веднага трябваше да се ограничи промишленото вземане, ако трябва – се въвежда режим, пестене на вода. Истината е, че нищо не е направено.

– Когато говорим за липсата на валежи, може ли да кажем, че не сме имали досега такава суша?

– Няма такова нещо, имало е много по-тежки години с много по-малък отток. Половината от годината е сравнително суха. От август във всичките си прогнози казвам, че е топло с поднормални валежи. Това се случва. Една купчина институти и дирекции се занимават с тези язовири.

– Тоест няма нищо ненормално в това толкова време да няма валежи или те да са минимални?

– Валежите са под нормата, но в никакъв случай не са катастрофални. По-голямата суша стана през ноември и декември. През декември ние не успяхме да направим половината от нормата на валежите. Както върви, през януари също няма да можем да направим и половината. Затова безхаберието излезе наяве. Защото ако бяха нормални валежите, язовирът криво-ляво щеше да докара пролетното пълноводие и пак щяхме да си го точим, както е било в предишни години. Затова се появи този проблем, защото попаднахме в период, в който валежите са под нормата.

– Освен да се молим за дъжд, друго решение има ли?

– Не. И молбите за дъжд няма да помогнат. Просто трябва да си оправим къщичката. И в Австралия хората се молят за дъжд. За пореден път, може би за 10-и, средиземноморски циклон минава южно от България и почти не носи валежи. Тези циклони потопяват Гърция, гърците за втори път затварят границите, защото очакват огромни валежи от дъжд и сняг, а в България прехвърчат по няколко снежинки и падат по няколко капки. Така се случва, това е природата. Няма откъде да се вземе вода. Ако се спрат всички кранчета по пътя, може би вода ще има, но няма как да се запълни този язовир, защото и в момента няма достатъчно сняг. Ако през февруари и март валежите бъдат два или три пъти над нормата, има вероятност при едно разумно ползване язовирът догодина по това време да има достатъчно вода и да не се прекъсва водоснабдяването. Засега прогнозата е много тежка и аз като човек искрено ще се радвам тя да не се осъществи. За съжаление вярвам в тази прогноза.

– Споменахте Австралия. Какво се случва там с пожарите и това може ли да се определи като някакъв климатичен апокалипсис?

– Случва се това, което се е случвало и предишни години. Австралия е един голям пожар през лятото. На самия континент е много топло. Тази година беше изключително топло с доста дълги периоди на суша и тези негативни природни явления с всяка изминала година ще стават по-големи и ще нанасят по-големи материални щети поради простата причина, че хората завладяхме всички територии, навлязохме в дивата природа, строим и там. Това попада в земетръсни зони, зони на реки, на наводнения, на обилни снеговалежи. Едни и същи природни явления с всяка изминала година ще нанасят все по-големи и по-големи щети.

Едновременно с това с всяка изминала година катастрофално пада броят на загиналите хора от тези природни явления, като може би изключваме само земетресенията, тъй като там превенция е много трудноосъществима. Това показва, че човечеството се адаптира, навлизайки в територии, които преди са били забранени за него, или колонизирайки нови територии и се съобразява с природните катастрофи или изменението на природната среда.

– Каква е поуката от тези пожари в Австралия?

– Австралия ще се поучи от тези големи пожари, а в Австралия тези пожари са факт всяка година. Просто тази година са малко повече и медиите съсредоточиха изключително внимание на тях.

Ще ви кажа нещо, което малко ме учудва. Едни си получаваха филмовите награди, а другите внасяха пари и ходеха да гасят. Редно е медиите да обръщат такова внимание. Пожарите са многообхватни, те са стотици. Калифорния също горя в продължение на няколко месеца. Там загинаха 28 души, половината от които бяха пожарникари.
В Канада и Сибир никой не гаси пожарите. Там те се случват редовно и не можеш да изпратиш никого да ги гаси, защото няма къде да спят, няма какво да ядат, там няма нищо. В Австралия и Калифорния обаче нещата са коренно различни.

Забележете, че в Австралия в момента жертвите са четири пъти по-малко в сравнение с този унищожителен пожар от преди две години в Атика, този квартал на Атина. Там къщите са по няколко милиона и всичко е в храсти, дървета и зеленина. Този квартал изгоря. Той беше запален, имаше пожари, явно е имало и умишлен палеж. 68 души загинаха тогава. В Австралия са четири пъти по-малко, тоест хората се адаптират.

– Тези суши в Австралия и тези високи температури нещо крайно необичайно ли са за този период от годината?

– Няма такова нещо. Това не е нещо феноменално, което се случва за първи път. Всяка година в Австралия има стотици пожари. Всеки може да види в интернет години назад какви пожари е имало. Може да се окаже, че тази година не е и най-пламтящата в Австралия, защото е имало и предишни години с повече пожари. За да не кажа, че е нещо обичайно, но всяка година има такива пожари. Този е наистина голям, може би в топ 3 или топ 5 на всички пожари, които са се случвали в Австралия. Но не можем да кажем, че се случва за първи път.

Нещо необичайно от климатична гледна точка обаче се случва в Сибир. Нещо, което не се е случвало от 150 години. Там имаме температурни аномалии от порядъка на 16 до 18 градуса над нормата.

– В САЩ пък имаше едни необичайни студове. Колко стряскащи са тези сигнали за промени в климата на Земята?

– За мен е притеснително, защото всичко се случва много бързо, случва се в рамките на период от 20-ина години. Такова нещо писаната климатология не помни.
В България нямаме драстично затопляне на климата, нямаме колосални климатични промени. Ние се съсредоточихме и върху най-малките изменения и ни се струва, че катастрофата е пълна. Няма ги онези снегове, които ги имаше едно време. Аз си ги спомням. Имаше дни, в които транспортът в София не работеше, защото имаше по 40-50 сантиметра сняг. Аз съм скачал от втория етаж на къщата в снега и нямаше никакъв проблем, защото беше наринат и беше 2 метра висок. Казах преди месеци още, че се очертава топла зима. Ще има и сняг, ще има и студ, но те ще бъдат за кратки периоди и честотата им ще бъда по-малка. И в момента температурата за януари е с 1-1,5 градуса над нормата. В Централна и Северна Европа и особено към Северния ледовит океан положителните аномалии са още по-големи – те са между 4 и 8 градуса за европейската територия на Русия и Северна Европа. В Северното полукълбо се усеща най-осезаемо това глобално затопляне и климатични промени, и то главно с повишаване на температурите.

Ние засега се измъкваме и не страдаме от сериозни климатични промени, въпреки че си въобразяваме, че всичкото нещастие се е струпало върху нас. Не е така.

– Гледах един репортаж на авантюрист, който обикаля ледниците и заснема красиви гледки. В него той обясняваше, че най-притеснително е, че ледниците се топят. Така ли е наистина?

– Така е и за жалост то ще продължи. Аз съм виждал ледниците в Швейцария, видях и ледниците на Ливингстън. Видях за 15 години колко много са се отдръпнали тези ледници, защото неминуемо ние излизаме от ледниковия период. Досега нашите познания бяха, че редуването на ледникови периоди с междуледникови периоди става бавничко, в рамките на стотици и хиляди години. Тук виждаме едно рязко увеличаване на температурите от 1978 г. Имаме 20 поредни години с глобални температури с половин до 1 градус над нормата за миналия век. Това е съществено Земята да е по-топла с 1 градус. Това не води до някаква катастрофа, защото земята никога не е давала такава голяма реколта. Хората никога не са били толкова нахранени и толкова богати, колкото в този момент. Когато някой ми каже, че вървим към трагедия, аз го питам към каква трагедия вървим. Вървим към едно равновесно положение на Земята, когато не е имало ледници въобще. През последните 20 години ледниците се топят и продължават да се топят. Скоростта, с която това става, се увеличава. Единственото място, където ледниците не се топят, това е Източна Антарктида, където вали малко повече и този валеж е от сняг.

Важното е да се знае едно – от морския лед нищо няма да се случи, защото той не повишава нивото на световния океан. Страшното ще стане, когато ледовете на Гренландия и на Антарктида, континенталните ледове, започнат да се топят. Това ще е вода, която ще влезе в световния океан и рязко ще повиши нивото му.

– Кога ще се случи това?

– Трудно ми е да отговоря, но едва ли ще е през следващите 20-30 години. Така че ние не се намираме пред някаква страшна катастрофа. Сега е времето да преосмислим начина си на живот и да се опитаме да използваме по-малко природата. Аз обаче съм скептично настроен, че ще се направи нещо през следващите 20-ина години въпреки високите цели, които си поставят цели общности. Те са насилствени. Тук е по-важно вътрешното убеждение и създаването на правилни икономически политики, за да може човешката намеса в естествените природни цикли да бъде намалена до минимум. За съжаление аз съм песимист.

Виж още:Meteo Balkans за времето до края на януари: Лошо, много лошо (КАРТИ)От Meteo Balkans обявиха прогнозата си за времето до края на януари. Според синоптиците към момента …Jan 16 2020skafeto.com

loading...