рачев

Проф. Георги Рачев е преподавател в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на човека и икономиката. Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух. Автор е на десетки статии и книги. Проф. Рачев даде интервю за Марица.

– Проф. Рачев, ще намалеят ли жегите?
– Трудно може да се говори за намаляване. Тази събота и неделя ще имаме глътка въздух – максималните температури в Пловдив ще достигнат докъм 35 градуса, което е доста по-поносимо на фона на 40 и повече градуса от предишните дни. В понеделник и вторник отново ще имаме високи температури – до 39 в понеделник в Пловдив, във вторник може би малко по-хладно – около 37. В по-далечна визия – докъм 20 август, максималните температури ще бъдат до 32-34 градуса. Сутрешните ще бъдат сравнително високи – между 18 и 20 градуса.

– Какъв ще е август?
– Сух и горещ. До този момент е с около 3 градуса над нормата, но с понижението на температурата предполагам, че тази аномалия ще бъде смекчена. Много е сухо обаче – още от втората половина на юли. Такава се очертава и първата половина на август. Впрочем август се отличава с малко валежи и на повече от 70 процента от територията на страната месецът е с най-малко валежи. Въпреки тези 30-50 литра, които са характерните многогодишни стойности, се очаква да вали малко, което ще доведе до трайно засушаване. Така че хората, които се занимават с агробизнес, трябва да поливат както и откъдето могат, няма надежда за стопански значими валежи.

– Очертават ли се летни бури?
– В сряда отново ни чака нахлуване на малко по-хладен въздух, който ще понижи температурите с 1-2 градуса, но ще лабилизира атмосферата и ще доведе до превалявания и прегърмявания. По принцип август не е характерен с градушки, но макар и рядко, веднъж на 4-5 години могат да се наблюдават интензивни дъждове, свързани с градушки. Но те не са типични и поне засега няма никаква индикация да се случат този август. Евентуално след седмица, когато ще има по-детайлна визия до края на месеца, може да се говори за отделни периоди.
Засега единствено в сряда, 11 август, в Пловдив можем да очакваме превалявания и прегърмявания с валежи от порядъка на не повече от 5 мм.

– Нормално явление ли са жегите от 45-46 градуса в съседките ни Гърция и Турция?
– И двете страни, освен че са пожароопасни, особено Южна Гърция и Егейската част на Западна Турция, се отличават с много високи температури. Дори сред метеоролозите има спор коя е най-високата температура, измервана на Европейския континент – дали рекордьор е Атина, където през 1977 г. е отчетена температура от 48 градуса, или Севиля, Испания, където също са отчетени 48 градуса. Повечето мои колеги приемат за рекордна стойността от 48 градуса в Атина. Така че Гърция е гореща страна и температури от порядъка на 40 градуса там са нещо обичайно за края на юли и началото на август.
Седмицата, която отмина, гърците нарекоха „огнена“, защото температурите бяха твърдо над 40 градуса, на места достигнаха 45. Но не това е страшно, а продължителността на тази гореща вълна. Неслучайно в Гърция създадоха климатизирани помещения, за да могат хората да се справят с жегата, която на места е 25 градуса от сутринта. А край морето, където и влажността е висока, понасянето на топлината става още по-трудно.
Турция също се отличава с много високи температури.
Това, което е типично, но не чак толкова често срещано явление, е тази продължителност на горещата вълна. Фактически сме вече в четвъртата седмица на значително наднормено по отношение на температурите време. Това създава не само дискомфорт, но и благоприятни условия за възникването на пожари, както и у нас, за съжаление.
Жегите ще продължат и при съседите, може би не с този интензитет, както и жегата в България. Дори за Пловдив 32-34 градуса не е нещо феноменално, проблемът е, че продължава поредна седмица, а това температурно натоварване е тежко, особено за хора със здравословни проблеми. Трябва да се пие вода, но не прекалено, по малко, за да не се променя водно-солевият баланс.

– Южното Черноморие е пълно с българи, спасихме ли сезона?
– Зависи кой как разбира сезона и какво влага в понятието спасение. И миналата година, когато бяхме доста ограничени, Южното Черноморие се радваше на доста гости от вътрешността на страната. По принцип българите предпочитат южното ни море, това е традиция, а за причините може да се напише многотомен трактат.
Както съм казвал, няма по-перфектен турист от българина. Хотелите и във вътрешността на страната са пълни от юни, пълни са и планинските хотели и хижи. Миналия уикенд във високия Пирин бяхме цял стадион хора, цяла върволица беше тръгнала за Вихрен.
Въпросът е, че когато пловдивчанин отиде на Южното Черноморие, не изпива бирата си в „Капана“, а в Созопол. Фактически това са парите, които се въртят вътре в страната. Съвсем друго е положението с чужденците, които трайно оставят пари в България. Това е другото голямо перо на индустрията туризъм. Тези пари са чист внос на капитали. И в този смисъл нищо не сме спасили.
През този юни у нас са влезли 200 000 чужденци с цел туризъм. Миналата година бяха около 40 000, а през 2019 г. са били 710 000. Т.е. ние още сме 4 пъти по-назад.
Същото се отнася за т.нар. изходящ туризъм. Българите ходеха масово в Гърция, сега нещата са по-ограничени – по финансови причини, поради невъзможността свободно да се пътува, от страх, че може да се разболеят. Затова и напълнихме Южното Черноморие.
Двата най-комерсиални месеца са юли и август. За юли 2019 г. у нас са дошли 1.2 милиона чужденци с цел туризъм А през август 2019 г. са били 1.3 милиона. Това са уникални числа за туризма в България. Няма да можем да ги достигнем. Спрямо миналата година сме два пъти по-добре, но тя не трябва да се взема за база, защото е пандемична, нулева. През април 2020 г., когато бяхме затворени, сме имали едва 400 гости чужденци! Няма как да ги сравняваме с тези 650 000 през 2019 г.
Спасихме ли туризма? И да, и не. Ако сравняваме с 2020 г., сме по-добре. Чужденците обаче са малко и в този смисъл – не, защото сме лишени от огромен поток свежи пари, които се наливат пряко в българската икономика.

– Ще се радваме ли на дълго лято?
– О, да, със сигурност. И през септември ще е чудесно за море, това е модерното лято от началото на 21. век. От пет поредни месеца септември у нас средно обикновено само един е неблагоприятен за ваканция, и то след 15 септември. В останалите случаи морето е перфектно и до края на септември. А водата се задържа на 25-26 градуса. А и българинът вече не ходи на ваканция две седмици като при социализма, а пет пъти за по малко дни на различни места – на планина, на СПА.

– Имаме ли шанс да надминем температурни рекорди?
– Изпуснахме рекорда миналата седмица, когато бяха най-добрите условия. Не че не може да се случи чудо, но слънцето вече е по-ниско над хоризонта, денят намаля с повече от час и ще продължи да намалява. Нещата постепенно ще се обръщат към есен – дълга, топла и хубава, каквато беше миналата година. Поне засега такива са прогнозите.
Но няма как 2021-ва да е най-жегава. Юли 2021 г. се класира на трето място по високи температури, откак се водят наблюдения. Най-топлият юли за всички времена е бил през 2012 г., след него е този от 2000 г. Но годината 2021-ва няма да е от най-горещите – имахме доста хладна пролет, снегове през април, май беше дъждовен и хладен. Дори началото на зимата да е по-топло, няма как 2021-ва да е рекордно топла.
А рекордът, който държи Пловдив с 45 градуса, измерени на 5 юли 2000 г., няма да бъде подобрен тази година. Може да има дневни рекорди – за 15, 20 август, но абсолютният ще си остане неподобрен.

– Къде ще почивате това лято?
– Тази година ще си остана в България. Трябва да довърша голям проект към Фонд „Научни изследвания за Пирин“ и всички усилия са насочени към планината в момента. Ще отскоча до Северното Черноморие – Тюленово, Крапец, Русалка, не съм ги виждал от 40 години и ще им се порадвам.
Ще обикалям Вихрен – вече 15 години продължават нашите изследвания там, трябва да ги завършим. Оказва се, че площта на горите у нас, макар и бавно, се увеличава. В Пирин регистрираме качване на горната граница на гората с 50-60 метра. Наскоро открихме нови фиданки на бял бор край Муратовото езеро на 2300 метра височина.

Още от България


loading...