СГС

Повече от две години не може да се намери магистрат в Софийския градски съд (СГС), който да разгледа иск за бавно правосъдие на жена, която твърди, че е пострадала тъкмо от мудните действия на съда, съобщи правният сайт Лекс.

Преди 4 години столичанката е завела иск за 3000 лева срещу Софийския районен съд (СРС) и СГС, като още през 2017 г. районният съд е осъдил сам себе си да плати 1500 лева обезщетение на жената, но е отхвърлил иска срещу градския съд. Жената е обжалвала решението и делото стига до СГС през пролетта на 2018 г., но и до днес не е започнало, тъй като всички съдии са си направили отвод. До момента отводите са над 150.

Казусът на жената започва през 2011 г., когато тя подава заявление за издаване на заповед за изпълнение в СРС. Тя твърди, че строителна фирма ѝ дължи 7690 евро неустойка по договор от 2007 г. Според него фирмата е трябвало да изгради и предаде за ползване комплекс от 5-двуетажни сгради в София до 2008 г. Жената купила предварително една от сградите, но разрешителните за ползване били издадени чак през 2010 г. Съдът издал заповед за изпълнение, но фирмата подала възражение.

Ищцата предявила иск за установяване на дължимостта на вземането, като поискала и обезпечение – да бъдат запорирани банковите сметки на строителя. На 20 октомври 2011 г. СРС разпоредил на ответника да се изпрати препис от исковата молба за отговор, без да се произнесе по искането за обезпечение. Според чл. 395 от ГПК обаче молбата за допускане на обезпечение се разрешава в деня на подаването. Съдът се произнесъл по нея едва на 17 ноември 2011 г.

Ищцата твърди, че така ответникът се е разпоредил с парите в банковите си сметки и това е осуетило бъдещото изпълнение на съдебния акт. Освен това, делото се проточило, тъй като съдът го насрочил чак за 26 март 2012 г., а решението било постановено след още 3 месеца. Според ищцата било забавено и връчването на книжата, тъй като въззивната жалба на ответника от 25 юли 2012 г. била връчена едва на 15 октомври 2012 г. Последвали още два месеца проточване за отстраняване на нередовности по жалбата.

Софийският градски съд насрочил заседание за година по-късно – 31 октомври 2013 г. Тогава пък било установено, че не е внесен пълният размер на държавната такса и така делото било отложено за 22 май 2014 г. Едва на 8 декември 2014 г. СГС постановил решението си, с което било признато за установено, че фирмата дължи на жената неустойката, за която претендира. Тя твърди, че заради забавянето от 2011 г., така и не успяла да си получи дължимото и е загубила вяра в правосъдната система.

Още през 2015 г. подала заявление за обезщетение за бавно правосъдие, което било отхвърлено. Министерството на правосъдието не го удовлетворило, тъй като приело, че продължителността на делото не надхвърля разумния срок за две инстанции. Така през 2016 г. тя завела иск в СРС по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като претендира районният и градският съд да я обезщетят солидарно с 3000 лева.

В исковата си молба жената пише, че продължава да търпи вреди, изразяващи се в разрушаване на доверието в държавността, създаване на чувство за малоценност, напрегнатост, безпомощност и безрезултатност от действията ѝ, които се засилвали от чувството за безнаказаност, което наблюдавала в ответника.

Становището на председателя на СГС било, че молбата е неоснователна, защото действията на въззивния състав били в съответствие със задължението да съблюдава процесуалните норми и да прилага правилно закона. Делото било насрочено във възможно най-кратки срокове, като трябвало да се отчита натовареността на СГС и е приключило за година и седем месеца.

Според председателя на СГС по-бързо насрочване било невъзможно заради натовареността на състава. Освен това, председателят лично установил забавяне при решаване на делата и издал заповед, с която е задължил съдията да изготви актовете си. Така той приема, че проблемът с пренатовареността е бил идентифициран и са взети мерки. Според него обща продължително пред двете инстанции от 3 години 5 месеца и 20 дни е разумна.

Председателят на СРС също е оспорил иска. И той не намира продължителността на делото за неразумна и също изтъква голямото натоварване в районния съд. Съдебният състав, разглеждал делото, тогава имал общо 1384 дела, а решението му било постановено в тримесечен срок.

Делото за бавно правосъдие е приключило в СРС през 2017 г., когато съдия Пенка Велинова е решила, че искът на жената е частично основателен само срещу районния съд. Според нея обаче е неоснователно твърдението, че делото е гледано неразумно дълго.

„Напротив, при голямата натовареност на съдебния състав, той се е произнасял в срокове, близки до инструктивните, съобразени с възможностите на съдебния състав. Изключение от този извод е налице единствено по отношение на срока, в който съдът се е произнесъл по искането за налагане на обезпечителна мярка. Според чл. 395 от ГПК съдът следва да се произнесе по това искане в деня на постъпването му. Произнасянето с над 30 дни след постъпване на искането, води до извод, за неразумно забавяне, тъй като законодателят го е свързал с необходимост от бързина“, пише в решението на СРС.

В него съдия Велинова казва още, че според показания на свидетел, това забавяне се е отразило неблагоприятно на психиката на ищцата, която го свързва с осигуряване на възможност на строителната фирма да се разпореди с имуществото си. Съдът обаче е преценил, че справедливото обезщетение за неразумното забавяне в произнасянето е 1500 лв., за което отговорност носи държавата чрез районния съд. Съдия Велинова намира за напълно неоснователен искът срещу СГС, защото не констатира неразумни забавяния на делото на втора инстанция, като също се мотивира с натовареността на съдиите. „Не се установиха необосновани забавяния в действията на съдебния състав при СГС, предвид данните за натовареността му, както и за сроковете, в които се произнасял.

Необоснован е и изводът, че с обездвижване на делото за събиране на държавната такса е довело до неразумно забавяне на делото във времето. Това процесуално действие е било извършено с оглед задълженията на съда да следи за редовността на въззивната жалба и е в съответствие с процесуалния закон“, се казва още в решението.

Виж още:Страната на чудесата: Бременна обиколи 500 км, 4 болници и 3 града, за да роди (ВИДЕО)Абсурден случай от Ямбол. Няколко болници в различни градове са отказали да приемат за раждане бреме…Dec 17 2020skafeto.com

Страната на чудесата: Джигит лети по „Тракия“ с 240 км/ч, осъди КАТ да му платиШофьор отърва глоба от над 1000 лева след грубо нарушаване на закона за движение по пътищата, а съдъ…Dec 15 2020skafeto.com

Страната на чудесата: Махнатият със скандал шеф на СРЗИ се връща да я управляваПодалият оставка след скандала със свалената карантина на премиера директор на столичната здравна ин…Nov 6 2020skafeto.com

В страната на чудесата: Кувертите за Коледа и Нова година поскъпнаха с 15% заради коронавирусаВъпреки резкия скок на заразените с коронавирус и затягането на мерките срещу разпространението му н…Oct 27 2020skafeto.com

Страната на чудесата: България храни бежанците двойно по-скъпо от децата и болнитеБългария храни бежанците у нас два пъти по-скъпо, отколкото е отредено за болните, затворниците и до…Dec 13 2019skafeto.com

loading...