Ръст на скарлатина. Изостава продължаващото обучение на лекарите. Това обяви пред БиТиВи проф. Тодор Кантарджиев. Той съветва за правилна употреба на антибиотици, тъй като към момента сме на второ място по тяхна употреба в Европа. Виновник за скарлатината е стрептококовата инфекция. Скарлатината се характеризира с обрив, бледи устни и се лекува се с пеницилинови антибиотици. Да се избягват други антибиотици, препоръчва Кантарджиев.
Да се ползват бързите тестове за диагностика, настоява още той. Този микроорганизъм се лекува с правилните антибиотици, по думите му. Началото на пролетта е сезонът на скарлатината, поясни Кантарджиев. Що се отнася до птичия грип, заразяването на човек става при много тесен контакт. Той се пренася и от прелетните птици. Ковид си отива, доволен е проф. Кантарджиев.
*Скарлатината е заболяване, засягащо най-вече деца от 3 до 13 годишна възраст (децата до 6 месечна възраст са предпазени от антителата, придобити от майката), предимно в зимния период на годината. Причинители са бактерии от рода на бета-хемолитичния стрептокок от група А, отделят токсини и алерген, който предизвиква късни усложнения. Заболяването се предава по въздушно-капков път, но е възможно заразяване чрез храна и замърсени предмети.
Обикновено източник са болните от скарлатина, болни от стрептококови ангини и назофарингити. Типично за това заболяване е развитието на регионални епидемии в обществени заведения, като сезонният пик обикновено се проявява през месеците от октомври до март. Инкубационният период е 1 – 12 дни, но най-често 2 – 4 дни. Тъй като заболяването е следствие от бактериална инфекция, след оздравяване не се придобива траен имунитет и е възможно да се срещат повторни заболявания. Контакт с оздравелия след карантинния период не е опасен.
Скарлатината се характеризира с внезапно бурно начало, като първите симптоми обикновено са кашлица, висока температура, болки в гърлото, повръщане, болки по тялото, главоболие и тахикардия.