https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

Нова идея на Министерството на финансите, която засяга огромна част от работещите българи. Сериозно увеличение на данъците и осигуровките върху гражданските договори от 2024 година може да стане факт ако бъдат приети изменения в данъчното законодателство. В случай, че бъдат въведени, промените могат да отнемат правото за намаляване на годишната данъчна основа с 25% за признати разходи за дейността по граждански договори, казват финансисти.

„Предложението е във връзка с „прикриването“ на трудови правоотношения под формата на граждански договори, с които се укрива действителният размер на облагаемия и осигурителния доход, като внесените в бюджета данък и осигурителни вноски са в по-нисък размер. В практиката много често така се прикриват правоотношения, които имат всички характеристики на трудовите. По този начин се ползват нормативно признати разходи при формирането на облагаемия доход, а също се внасят задължителни осигурителни вноски в по-нисък размер“, пише в мотивите на финансовото министерство.

Хората ще трябва да внасят с до 5% повече за осигуровки, коментират синдикати

Как се приема идеята към момента? Както работодателите, така и синдикатите не одобряват предложението.

„Създава се възможност na правоприлагащите органи на НАП да тълкуват всяко едно правоотношение по свой начин тук се ограничават според нас възможностите на отношенията между служител и работодател, които касаят изцяло граждански правоотношения а не трудови“, коментира Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ, цитиран от БНТ.

„Ако аз съм на граждански договор и извършвам разход за това, че си извършвам разходи със собствени сили и средства. и не ми се признава този разход, инстинктивно аз ще преминава към друга форма или друг договор или ще трябва да регистрирам фирма“, заяви Атанас Кацарчев, главен икономист в КТ „Подкрепа“.

Един от водещите мотиви зад законопроекта е да се разкрият трудови правоотношения прикрити с граждански договори, коментират експерти. Все още обаче не става ясно какви биха били приходите, ако изменението се осъществи.

„Не може да променяш данъци, без поне в мотивите или оценката на въздействието да напишеш колко приходи очакваш. Приходите миналата година от подоходно облагане извън трудови правоотношения е извън 500 милиона, но пък тук Министерството на финансите отчита и свободни професии, творчески също, а засегнати са по-малко конкретно гражданските, така, е под половината от тези 500 милиона“, казва Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ.

Мнението на бизнеса

Предприемачите искат предвидима данъчна политика, защото обратното може да доведе до отлив на инвестиции и забавяне в икономическия растеж, какъвто вече се наблюдава в ИТ сектора. Там гражданските договори са нещо обичайно.

„Много хора започват да работят на граждански договори, тъй като това е една от най-лесните първоначални начини да бъдат сами предприемачи, самонаети и да си плащат данъците. Но това да не се признава съответно направените разходи да се приспадат съответно и да се надуват и завишат осигуровки, които са форма на застраховка е чисто и просто увеличаване на техните данъци“, коментира Пламен Цеков, предприемач и член на Българската предприемаческа асоциация.

Работодателите коментират още, че сега действащото трудово законодателство на България не предвижда гъвкавост относно работното време и взаимоотношенията между бизнеса и служителите.

Професиите, които няма да бъдат засегнати от промяната

Все още промяната в дефиницията от страна на финансовото министерство е твърде обща и неясна, за да се разбере конкретно кого ще засегне, но в нея не би следвало да попаднат свободните професии, които са специално изброени в закона и за които не се предвижда промяна.

Това са експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, които осъществяват за своя сметка професионална дейност, самоосигуряват се и не са регистрирани като еднолични търговци.

В мотивите на Министерството на финансите е посочено още, че сега съдебната практика не допуска НАП да квалифицира един договор като трудов, дори да са налице всички характеристики за това, което води до отмяна на актове. От тази бележка излиза, че промените ще отворят пътя НАП да преценява едно правоотношение като трудово, дори страните по него – възложител и изпълнител, да са решили друго.