учтива жертва

„Обичай протестите или умри“ е коментар на Мартин Карбовски в сайта lentata.com. Публикуваме го без намеса.

Черното е бяло и бялото е черно. Зависи в коя епоха живеете.

Само преди 80 години в Германия държаха на семейните ценности, докато в САЩ биеха черните.

Сега всички внимават никой да не бие черните, но пък и никой не държи на семейните ценности. Кажеш ли, че държиш на семейни ценности – веднага го свързват с тормоз над евреи, черни и гейове. Такава е епохата, извинявам се.

А българинът винаги целокупно се съобразява с епохата, както магарето се съобразява с вятъра, носещ конски мухи. В смисъл, че магарето винаги застава със задник към вятъра и смята, че само с клатене на опашката ще се отърве от конските мухи на епохата.

Епохата, новата – тя доста обърка глупавия по природа българин, разчитащ на езическите си вярвания и един колеблив християнски бог, който не ни върши много работа.

Нашият Христос не е като гръцкия Христос, така да се каже.

Сделката между българите и Бог е проста – за какво да ти благодаря, като не си ми полезен. А Бог отвръща със същото – живей в ракиена мизерия и салатено въодушевление, след като си скот по душа и външна тоалетна.

Но днес има бълбукане в блатото.

Има добри новини, свързани с бунт, от какъвто се нуждае всеки прогрес, нападнат от всяко статукво.

Това бълбукане в блатото и този бунт не са свързани с герои, няма апотеоз, няма епос и оратория. Напротив, свързано е с анти-герои, както си трябва във всяка епоха. Защото всяка епоха разпъва героя си имиджово, обявява го за анти-герой, после се сеща и му прави евтин италиански паметник, както е прието у нас.

Опитайте се да не гледате тесногръдо на епохата – погледнете на нея като наследници – ще се учудите как днешните антигерои ще са се превърнали в имена на площади и улици.

Нацията почти е на път на разбере, че явно може да уволнява скапаните си крадливи бюрократи. И това идва като новина именно от град на антигерои – Перник.

От Кра Кра пернишки през Миньоро до вицовете за винкели – знаете какво се говори за Перник. Но перничани тия дни уволниха шеф на ВиК, стар кмет, областен и са на път да уволнят Нено Димов. Малобройни, но истерични протести – точно каквото трябва за един протест срещу битовата бюрокрация – това правят перничани. И понеже са докачливи , те самите трябва да разберат, че полюсите в тази статия са обърнати и от днешните некъпани тамошни антигерои може да изскочи сериозна заявка за борба и промяна.

Перник ви показва, че българският деребей, облечен във власт е изключително лабилен откъм виковете на улицата. Но все някой трябва да се развика на улицата, а както знаем българинът е учтива жертва. По-учтива от малка антилопа в зъбите на хиеново куче.

Нацията е на път да разбере и друго: че чуждият диктат у нас днес преминава през пари и неправителствени организации.

Затова родители се събират почти ежеседмично на протест срещу ЗСУ и взимането на деца от семействата.

Силно ми се иска да вярвам, че ако нацията имаше тяло, то това тяло вече е вдигнало температура и се бори с инфекцията. Признак е отхвърлянето на Истанбулската конвенция, признак ще е отпадането на промените в ЗСУ, докато един ден не се излекуваме от истинската болест – финансираните отвън НПО, които са аналогични на старите организации по саботаж и проникване от едно време.

Родители в няколко ФБ групи, лошо организирани, подведени понякога от провокатори, грешащи политики, идеологии и чистата граматика се възправят срещу правителството на НПО-тата.

Днес бяха с черни знамена на Околовръстното, преди бяха с детски колички, утре ще са на седяща стачка и гладна такава, решителни са и не са малко. Те са на път да разберат, че на един протест трябва да се случва нещо, иначе всички се разотиват. За тях сцената пред Президентство и Министерски съвет е готова, малка и тясна. Но няма друга.

Синдикати даже излязоха на протест! Това е раздвижване и ирония, защото в най-бедната държава в ЕС синдикатите протестират малко по-често от това да се спечели награда в българското издание на предаването “Стани богат”. Сиреч никога. Засрамете се.

Има и друг, невидим успех. Дължите го на Перата, Ердоган и Динко от Ямбол.
Точно така, правилно прочитате. Тези анти-герои спестиха последния марш на бежанци през нашата страна, категорично може да се каже.

Трафикът е дискретен и невидим, заради любезността на турския президент, но и заради бедността ни. Но и заради това, което казват самите бежанци – че у нас бият и недолюбват интрудърите. Ето ви един ефект, лош, добър, рано е да се каже, но резултат има дори от ужасния ни имидж на държава, където човек като Перата хем може да удари бежанец, хем може да помага юридически на отвлечени от социалните деца – докато го прави по потник и татуировки. И заедно с това ругае единствения журналист, който му е дал думата. Но нейсе.

И заради него, и заради Динко уточнявам, че горното не са квалификации, а са факти, които епохата тепърва ще оценява. Защото днешните ругатни или патетика към героите на нашето време (като Ердоган!) тепърва ще се оценява от историята и карикатурите винаги имат шанс да станат паметници.

Има и други протести и хора, които не мога сега да спомена, но без тях блатото щеше да е мъхясало вече.

Но има едни хора, които явно и полека се опитват да порастат с народа си – с цели няколко века. Това са майките на деца с увреждания. Тия измъчени жени, неугледни светици , като извадени от поема на Гео Милев – те са последната сякаш движеща се кръв по вените на националното тяло, те са хората, бутащи скелет в инвалидна количка, те са недоубити от системата, но мърдат за срам на здравите консуматори на храна от моловете днес.

Тези жени, майки от “СИСТЕМАТА НИ УБИВА” са индулгенция пред всеки Господ, че българите още мислят, още са живи и още имат житейска енергия. От онази енергия, която троши империи, съюзи и обикновени геополитически окови. Слава вам, жени. Вие ще сте или издиханието на този народ или неговият задавен вик преди скока. Вашият неръкотворен паметник е готов, просто сте сами. Засега. Засега само тези жени разбират, че в един свободен свят – без протести си мъртъв. Тези жени се опитват да накарат българина да разбере най-демократичния лозунг за всяко време и нация. А той е “ЗАОБИЧАЙ ПРОТЕСТИТЕ ИЛИ УМРИ”.

Тези майки още не знаят – вие сте обществото, българското, засега. Срещу вас е система, корупция, платени граждани, безхаберия, безразличия, безумие. Ама така е било винаги. Какво очаквате?

Има такива добри новини, верно пернишки са, метафорично казано, но клокоченето ще продължи. А всяко клокочене днес – утре ще е взрив. А може и да е река.

Още Коментари

loading...