фирмите за бързи кредити

Депутатите развързаха ръцете на фирмите за бързи кредити да търсят от клиентите си огромни неустойки, пише Сега.

При окончателното приемане на пакета данъчни промени за догодина те гласуваха промяна и в Закона за потребителския кредит, която позволява неустойката при неизпълнение на задължения по договор за заем от фирма за бързи кредити, да може да достига до двойния размер на главницата, без това да се счита за прекомерни разходи.

Досега законът определяше подобни неустойки за прекомерни и накърняващи добрите нрави и те автоматически падаха в съда, когато се стигне до дело.

Предложението за законовата промяна е на отцепилия се от БСП депутат Спас Панчев и е внесено между първо и второ четене в преходните и заключителните разпоредби на Закона за ДДС, където са вкарани промени в още дузина други закони. Към него няма приложени мотиви и изненадващо управляващото мнозинство – ГЕРБ и Обединени патриоти, го подкрепиха, въпреки че по правило отхвърлят почти всяко предложение на опозицията.

Промяната бе гласувана в четвъртък в пленарна зала ан блок с още няколко параграфа с промени в напълно различни закони, без никакви дебати.

„Изключително порочна практика е законови промени да се прокрадват в преходните и заключителните разпоредби на други закони. Ако знаехме, че със Закона за ДДС се предлагат промени и в Закона за потребителския кредит, щяхме да реагираме навреме, да дадем становище и да алармираме, че така се бетонира правото фирмите за бързи кредити да ограбват хората“, коментира за „Сега“ адв. Десислава Филипова, председател на „Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека“.

Промяната в Закона за потребителския кредит означава, че ако човек е взел 1000 лв. заем, то при неизпълнение на договора, неустойката може да достигне 2000 лв., без да се броят лихвите.

В случая не става въпрос за забава на погасяването на заема, където важи правилото за обезщетението за забава да не може да надвишава законната лихва. Неизпълнение на договора може да бъде например невъзможността кредитополучателят да осигури в тридневен срок поръчители по заема. А както е известно фирмите за бързи кредити предлагат почти невъзможни условия за поръчителите – да работят на безсрочни трудови договори и да получават заплати над средната за страната, да са до определена възраст и пр. Дори някои фирми за бързи кредити искат от кандидатите за заеми да представят банкови гаранции.

Новият текст в Закона за потребителския кредит означава, че ако сключилият договор за 1000 лв. не изпълни условието по него в тридневен срок да представи поръчител, ще му се начислят допълнително до 2000 лв. разходи за неизпълнение. И съдът няма да може да обяви подобна клауза в договора за неравноправна и оттам нищожна.

Заради голямото обществено недоволство преди две години в ГПК бяха направени промени, които задължиха съда да следи за неравноправни клаузи в договорите за кредити. Практиката на съдилищата към момента е да се обявява за нищожна всяка неустойка, която надхвърля главницата.

„Все пак вярвам, че съдът ще преодолее новата норма, но е възможно някои съдии да започнат буквално да я прилагат“, коментира адв. Десислава Филипова.

Омбудсманът Диана Ковачева обяви, че ще сезира Конституционния съд заради законовата промяна, съобщи БНР. Ковачева определя като „неприемливо и в ущърб на гражданите“ неустойката по бърз кредит да може да достига двойния размер на главницата. Така съдът вече няма да може да обявява подобна клауза в договора за неравноправна и следователно нищожна, каквато бе практиката досега, мотивира омбудсманът намерението си да сезира КС.

Парламентът окончателно одобри 10-годишна давност за дългове

Напук на повсеместната съпротива, на която се натъкнаха, в петък депутатите одобриха окончателно на второ четене промени в Закона за задълженията и договорите, с които въведоха 10-годишна давност за дълговете на физически лица.

Мярката беше внесена от ГЕРБ и „Обединени патриоти”, но получи подкрепата и на БСП. Единството на управляващите и опозицията в случая е особено впечатляващо, ако се вземе предвид, че предложението на мнозинството беше посрещнато „на нож” от почти всички заинтересовани страни извън парламента. Този факт обаче изобщо не повлия на депутатите, които се защитават срещу всички критики с аргумента, че промяната слага край на фигурата на „вечния длъжник”.

Новият текст в закона гласи, че с изтичането на 10-годишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Давността не се прилага за вземания от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество; за непозволено увреждане; за неоснователно обогатяване; за издръжка; за трудово възнаграждение; за обезщетения по Кодекса на труда; по повод приватизационна сделка; по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.

Давността няма да тече между близки роднини – родители и деца, съпрузи, настойници, попечители, за вземания на дружество срещу управителя и докато трае съдебният процес за вземането.

За заварените случаи давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от деня на образуването му, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.

В крайна сметка, депутатите решиха, че законовите поправки ще влязат в сила в срок от 6 месеца след обнародването им в „Държавен вестник”. Първоначалното им намерение беше да съкратят срока на едва 3 месеца.

ЗАДОВОЛСТВО

„Слагаме край на един проблем, който десетки години тормози българското общество и засяга стотици хиляди български граждани, а именно – прекратяване на фигурата на т.нар. вечен длъжник“, обяви триумфално депутатът от „Обединени патриоти“ Христиан Митев.

Колегата му Искрен Веселинов коментира по следния начин критиките, че промените са основно в полза на длъжниците: „Това не е закон, който да позволи на длъжника да не си връща никога кредитите, напротив. Той гарантира възможността на кредитора да си прибере задълженията с различни способи и поставя един разумен срок, в който да тече това изпълнение. Този разумен срок е 10 години, като от тези 10 години ние изключваме времето за съдебни дела, тъй като знаем, че в нашата съдебна система понякога има парадоксално дълги дела.“

НЕГОДУВАНИЕ И ОБВИНЕНИЯ

По законопроекта от средата на годината досега в парламента се изсипаха десетки становища, почти всичките отрицателни – от бизнеса, банки, браншови организации, дори съдилища и държавни ведомства. Такива се появиха и през последните няколко дни. От Българската стопанска камара (БСК) обвиниха депутатите, че не отчитат продължителността на съдебните процедури. И прогнозираха, че промените ще принудят кредиторите, вместо да изчакат доброволно изпълнение, да предприемат действия за получаване на изпълнителен титул веднага след настъпване на падежа, което би довело до претоварване на съдебната система.

От Асоциацията на колекторските агенции пък предварително бяха поискали законопроектът въобще да не бъде допускан до пленарната зала. Аргументът им беше, че заседанието на парламентарната правна комисия от 11 ноември, на което той беше одобрен на второ четене, е било нередовно и това означава, че взетото тогава решение в подкрепа на законовите промени е невалидно. С потайността, с която е било проведено заседанието, е било нарушено правото на заинтересованите страни да вземат участие и да изразят мненията си, оплакаха се колекторите. На техния протест обаче не беше обърнато внимание.

И Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заявиха, че са смутени колко внезапно и непрозрачно е разгледано и одобрено предложението на управляващите. Те предварително поискаха ново заседание на правната комисия, което да бъде свикано според правилата на Народното събрание и с участието на всички заинтересовани. Това обаче не се случи.

А Висшият адвокатски съвет направо обяви за „изключително неудачно” приемането на новата мярка. Юристите окачествиха съдържанието на новите текстове като „неясно, непрецизно и очевидно противоконституционно”.

Още от България

loading...