Централизацията достигна и водния сектор – в сряда на правителственото заседание регионалният министър Петя Аврамова обяви, че се създава „Български ВиК холдинг“. Държавата ще влее в него 1 млрд. лв. и това ще е шапката на всички публични ВиК дружества.
Властта вметна идеята още на 27 декември 2019 г., когато премиерът Бойко Борисов попита министрите си дали не може да се обединят ВиК дружествата в една държавна фирма. Тогава той обясни, че целта е „да може по-добре да се контролира инфраструктурата и да се правят ремонти и рехабилитация на водопроводната мрежа“.
Този ход ще има спорен ефект. Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и досега имаше мажоритарен дял във ВиК операторите в страната, т.е. информация и лостове за действие.
Големият минус от операцията, ако се съди по аналогични структури в министерствата на икономиката, на енергетиката и на транспорта, е, че информацията към публиката ще се сведе до минимум, а новият холдинг ще може да харчи милиони, без да обявява търгове. Мярката идва без каквато и да е дискусия, без оценка на въздействието и мотиви, анализира ситуацията в-к „Капитал“.
Всички за един милиард
Капиталът от 1 млрд. лв. ще бъде взет от фискалния резерв (на бюджетен език това е финансиране под черта). Средствата не са предвидени в бюджета за 2020 г., но вероятно скорострелно ще бъдат взети от резерва покрай кризата с липсата на вода в Перник.
Идеята е ВиК операторите, в които държавата има участие – около 30 дружества, да се съберат в холдинг, собственост на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и правата на държавата ще се упражняват от министъра. Впрочем МРРБ и сега има кой да го представлява във ВиК операторите – контрольор-представител в дружествата и областните управители във ВиК асоциациите.
Холдингът ще има двустепенна система на управление – надзорен и управителен съвет. „Предвижда се в срок до 6 месеца след учредяване на „Български ВиК холдинг“ ЕАД – София, акциите и дяловете, които държавата притежава в съществуващите ВиК дружества, да бъдат внесени капитално чрез апортна вноска. С техния размер ще бъде увеличен капиталът на компанията. Правата на държавата ще се упражняват от министъра на регионалното развитие и благоустройството“, обясни днес министър Петя Аврамова.
„Членовете – петима на брой, ще бъдат избирани от министъра на регионалното развитие, а членовете на управителния съвет – трима на брой, ще бъдат избирани от надзорния съвет. Холдинговото дружество ще упражнява спрямо дъщерните си дружества общи услуги по управление и контрол, техническа помощ, консултации, участие с финансиране, свързани с инвестиционните им дейности по оперативните програми, предоставяне на гаранции“, посочи Аврамова.
Българският ВиК холдинг ще е с предмет на дейност придобиване и управление на участие в дружества от отрасъл ВиК и дружества, свързани с изграждане, ремонт и реконструкция на ВиК инфраструктура.
Защо идеята е лоша
„Пожарно изстреляна“, „нерационална“, „абсолютна глупост“. Това бяха част от коментарите, споделени по адрес на тази идея от страна на експерти от бранша.
На първо място, прибавянето на поредното ниво или институция няма как да е панацея на хроничния проблем във ВиК сектора. Експерти от сектора коментираха пред „Капитал“, че идеята идва без мотиви, без дискусия или оценка на въздействието. Това е поредното решение за централизация, което няма как да спаси ВиК-тата на национално ниво, тъй като има такива сред тях, които са общински или частни.
Това решение всъщност влиза в разрез със Закона за публичните предприятия. Според него Министерският съвет трябва да одобрява политика за участие на държавата в публично предприятие, която съдържа обосновка и цели за тази роля. Подобна политика и обосновка не е налице в този случай.
Пак според същия закон „стопанската дейност на публичните предприятия се извършва при равни условия с другите икономически оператори и не се допускат злоупотреби с монополно или господстващо положение или нелоялна конкуренция“. На практика този холдинг ще постави операторите с държавно участие в по-изгодна икономическа ситуация спрямо, да речем, общинските ВиК оператори.
Освен това регионалното министерство и досега е било принципал във ВиК операторите, но въпреки това не се е справяло добре с тази задача. Всъщност една от задачите на Дирекция „Водоснабдяване и канализация“ в министерството е да „планира и осъществява инвестиционни проекти, свързани с водоснабдяването и канализацията, финансирани от държавния бюджет и от международни финансови институции“.
Трето, холдингът, подобно на БЕХ, няма да е длъжен да обявява обществени поръчки. Това ще направи водният милиард поредната огромна сума, която може да се харчи по непрозрачен начин.
Четвърто, окрупняване във ВиК сектора вече има. Т.нар. водна реформа се случи заради изискването на Брюксел да се консолидират операторите на ниво област, за да получат финансиране за водни проекти по оперативна програма „Околна среда“.
„В нашия сектор консолидацията е нещо важно, защото има икономия от мащаба, и моето мнение е, че дружествата трябва да са областни. Но в същото време областта е добър размер – достатъчно малък, че ВиК управителят да си познава царството“, казва добре запознат с процесите във водния бранш източник на „Капитал“.
Стъпките трябва да са други: да се управляват по-отговорно активите на ВиК операторите, да се инвестира в стратегически значимата инфраструктура, да се намаляват оперативните разходи и търговските загуби чрез повишаване на събираемостта или енергийната ефективност например.
Не на последно място, административните умения на управителите на ВиК дружества трябва да бъдат адекватни за времето си, а техните действия да бъдат контролирани от принципала – МРРБ, а не проспивани до следващата криза.
