Черна годишнина

Черна годишнина отбелязват днес роднините на 9 почернени семейства, които точно преди 10 г. загубиха свои близки в жестоката автобусна катастрофа на магистрала „Тракия“. Мъката им е още по-голяма заради една огромна несправедливост, която остава непоправена – най-виновният за трагедията успя да се укрие от правосъдието и след толкова време все още не е открит. Остават съмненията, че най-вероятно той никога няма да си получи заслуженото, пише Дир.бг.

Фаталният инцидент

В 22,20 часа на 15 юни 2011 г. автобус по линията София-Бургас с 31 пътници и двама шофьори потегля от столицата. Около 00,30 часа, когато е на 126-ия километър, рейсът, който се движи с разрешените 100 км в час, се удря в мантинелата, след което се преобръща и самозапалва. При силния удар, от който половината автобус остава без покрив, на място загиват 8 души, сред които дете, тежко ранени са 10 други, а още няколко се разминават с по-леки травми.

Повечето жертви са млади хора. Най-малка е 14-годишната Бояна Рангелова, родом от Бургас, която обаче живее в Канада. Момичето пътува заедно с баща си и 5-годишния си брат, с които същата вечер са кацнали със самолет в София от Монреал. Оттам хванали автобус за провинцията, където отивали на гости. Мъжът и момченцето оцеляха при катастрофата.

Другата жертва е 20-годишната студентка по химия от Приморско Пламена Кръстева. След инцидента баща й – полицай в местното РПУ, разказа, че тя не е трябвало да пътува с този автобус имало билет за по-късен час и не е ясно защо се е качила на по-ранния. Морският град беше потресен от вестта за смъртта на красивата Пламена, печелила три пъти конкурса за Мис Приморско, чиято майка е дългогодишен служител в общината.

Още едно младо момиче – 20-годишната Петя Кузманова от Роман, също загина в катастрофата.

Сред жертвите бе и 22-годишният Мехмед Зюфекер от село Средна Махала.

Умира и вторият шофьор на автобуса – 40-годишният Иван Чакъров от Бургас.

Трагедията разтърси и МВР – загина и 46-годишната говорителка на Областната дирекция на полицията в Стара Загора Йонка Георгиева.

При инцидента смъртта си намериха още българката с германски паспорт Румяна Родригес от София и Ивиана Димитрова, служител в телекомуникационна компания в Бургас.

50 дни след кървавия инцидент в пловдивската болница издъхна и деветата жертва – 46-годишната Албена Самуилова от Бургас, получила тежка черепно-мозъчна травма. Тя така и не можа да излезе от кома.

Разследването, което разкри тежки нарушения

Започналото веднага след катастрофата разследване установи, че автобусът убиец е 23-годишен „Мерцедес 0303“, който по документи е собственост на фирма „Бургас тур 90“, която обаче няма лиценз. Затова тя го отдала под наем на „Ентуртранс“, която имала. Тя обаче била обявена в несъстоятелност през февруари същата година заради дългове от 3 623 000 лева. Въпреки това продължила да извършва превози по линията София-Бургас.

Тогава шефът на ДАИ-Бургас Николай Милушев обяви, че „Ентуртранс“ има много актове, като най-често срещаните нарушения са неспазване на разписанията, но всъщност става въпрос за нарушаване на маршрутите.

Експертите установиха, че във фаталния час, докато автобусът се движи на територията на Пловдивска област, внезапно се отклонява наляво, левите колела се повдигат, а от натоварването и преразпределянето на масата се пука една от вътрешните задни гуми. Виждайки, че отива към мантинелата, 43-годишният шофьор Светослав Димитров рязко завива надясно и рейсът се обръща странично, плъзва се по асфалта и се удря със задната си част в бетонна колона на близкия надлез.

Тройната металографска експертиза установи разрушаване на връзката между щангата и опорната част. Експертите свидетелстваха за критично остаряване и корозия по ходовата част на автобуса и ръчно изработени заварки с некачествен релеф по предния мост.

По-късно, вече пред съда, един от свидетелите – бившият шофьор на „Ентуртранс“ Иван Гочев, разкри фрапантни нарушения във фирмата:

„Автобусите бяха в ужасно състояние, ние карахме като убийци на пътя, това се очакваше да стане – ако не със Светослав, с някой друг“.

Той разказа за случай, при който заедно с негов колега установили, че липсва 1 от 3-те болта, които свързват щангата със съответната планка на предния мост. Ремонтът не станал навреме, но шефът на транспортния отдел Николай Точев им казал да тръгнат, тъй като закъсняват за разписанието.

Самият собственик на фирмата – Ениз Ченгел, обаче се скри веднага след катастрофата и с отворено писмо заяви, че не е готов да се появи публично – защото е разстроен и заради „недобрата му комуникация на български език“. Тогава стана ясно, че Ченгел е вуйчо на собственика на „Бургас тур 90“ – 21-годишния турски гражданин Бурак Саглам, студент в Бургаския свободен университет.

Освен това се оказа, че Ченгел има криминално минало. Турският бизнесмен е обявен за издирване с европейска заповед за арест на 16 септември 2009 г. от Районния съд в Констанца, Румъния. Това става, след като е осъден на 3 г. и 6 месеца затвор за нанасяне на удари с нож в дясното бедро на румънски гражданин през 1993 г. Той е арестуван на 5 октомври 2009 г. в Малко Търново. Бургаският окръжен съд му отказва екстрадиция, а Ченгел остава под „домашен арест“. Решението на окръжния съд е потвърдено от Апелативния съд в Бургас.

С решение на съда в Констанца от 9 април 2010 г. е отменена присъдата на Ченгел, след което Бургаският окръжен съд отменя мярката за неотклонение. Така отпада и основанието за общодържавното издирване на турския гражданин, обясниха тогава от МВР.

Присъдите – две реални и една несъстояла се

През септември 2013 г. пред Бургаския окръжен съд застанаха тримата обвиняеми за кървавия инцидент – Ениз Ченгел, шефът на транспортния отдел на „Ентуртранс“ по време на инцидента – Николай Точев – дългогодишен директор на ДАИ-Бургас, и шофьорът на автобуса-убиец – Светослав Димитров. След като петорната автотехническа експертиза показа, че катастрофата е можело да бъде предотвратена, магистратите ги признаха за виновни и осъдиха Точев и Ченгел на по 10 години затвор, а Димитров – на 5 г., тъй като съдът прие, че той е направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалите. Според съдиите обаче турският гражданин не е упражнявал необходимия контрол, за да бъдат автобусите в техническа изправност. Те не приеха твърденията на защитата, че Ченгел няма вина, тъй като е наел необходимите хора да отговарят за автопарка. Същото важеше и за Точев.

Обжалването пред Апелативния съд в Бургас не доведе до промяна в размера на присъдите, само в преквалификация на обвиненията в „особено тежък случай“.
Подсъдимите отново обжалваха, но на 21 октомври 2015 г. Върховният касационен съд отхвърли жалбите им за допуснати съществени процесуални нарушения като неоснователни и потвърди окончателно решението – наказанието за смъртта на 9 души е две 10-годишни и една 5-годишна присъда.

Дни по-късно, когато трябваше да влезе в затвора, обаче се оказа, че 50-годишният Ченгел е изчезнал. Баща му заяви пред журналисти, че не знае къде се намира той, а служителите в баничарницата му в Бургас – че не са го виждали от месеци.

На заседанието на ВКС адвокатът на Ченгел каза, че той е в Турция от няколко месеца, тъй като здравословното състояние на майка му било влошено. Бизнесменът обаче така и не бе открит и по-късно беше обявен за международно издирване с червена бюлетина на Интерпол. И досега то няма резултат.

„Никой от нас не се съмняваше, че ще стане точно така. Много пъти сме коментирали с колегите, че Ениз Ченгел няма да излежи тази присъда. За съжаление, такава е процедурата, според нашето законодателство много трудно се налага задържане под стража при непредпазливо деяние, каквито са катастрофите“, коментира тогава адвокат Антоанета Димитрова, която представляваше родителите на студентката Пламена от Приморско.

„Не се чувствам добре от ситуацията, в която се оказахме – в затвора са двамата, които са по-малко виновни, а главният виновник се изплъзна. Още когато видях във ВКС, че собственикът на фирмата отсъства, разбрах, че той няма да се върне“, каза пък Мариана Кръстева – майка на младата жена.

Тя добави, че не оневинява другите двама подсъдими, но към тях изпитва съжаление.

Николай Точев и Светослав Димитров бяха осъдени да изтърпяват наказанията си при лек режим в затворническо общежитие.

Още от България


loading...