Милена Драгийска, главен изпълнителен директор, Лидл България

Компанията бележи ръст от 36% по този показател за 2022 г. спрямо 2021 г.

Над 2 млрд. лв. е оборотът на български компании в търговската мрежа на Lidl в периода 2020-2022 г. Близо 90% от тази стойност е реализирана в страната, а останалите 10,6% са износ в европейската мрежа на веригата.

Как тези обороти въздействат върху развитието на самите компании и тяхното производство, но и на регионите, в които те оперират, е темата на специален анализ, изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според резултатите от техния доклад, през последните три години Лидл България доставя стоки от над 250 български компании от всичките 28 области на страната.

Лъчезар Богданов, главен икономист, Институт за пазарна икономика
Лъчезар Богданов, главен икономист, Институт за пазарна икономика

С най-голям дял от продуктите, които българските производители са доставяли на веригата в периода 2020-2022 г., са месото, колбасите и рибата с общо 33%, млечните продукти и яйцата (16%) и плодовете и зеленчуците (7%). Сред останалите продукти са хляб, различни алкохолни и безалкохолни напитки и вода, захарни изделия, консерви, лютеници, сладка и др.

„Партньорството с български производители е стратегически приоритет за Лидл България. Тази година решихме да анализираме заедно с ИПИ как тази съвместна дейност се отразява върху регионалното развитие в страната, което е от ключово значение. Резултатите още веднъж потвърждават това, което винаги ни е мотивирало в работата ни с родни производители – а именно ползите. А ползите са за всички: за българския потребител, който получава качествени местни продукти на изгодна цена, за производителя, който става по-конкурентен на пазара и разширява производството си, за местната икономика чрез осигуряване на заетост и приходи“, каза Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на Лидл България.

Когато държавата и бизнесът работят в синхрон, могат да направят най-доброто за българските потребители. Подкрепяме усилията Ви да осигурите пазар за българските стоки не само у нас, но и на чужди пазари. Стремим се да подкрепим това усилие и да работим всички заедно в една посока., каза заместник-министърът на икономиката и индустрията Ирина Щонова,  специален гост на събитието, на което Lidl представи данните от доклада.

 

Въздействие върху производството

Съвместната работа на Лидл България с родните производители и оборотите, които те реализират в търговската мрежа на веригата, оказват положително влияние върху растежа и развитието на самите компании.

Според анализа на ИПИ за водещите 50 доставчика (според стойността на доставките), търговските им отношения с Lidl носят средно 10,6% от общите им приходи, като при 13 компании те са над 1/3 от приходите, при 7 – над половината, а при три – почти всички приходи. Нещо повече – компаниите, които работят с Lidl, бележат ускорен ръст на общите приходи за последните три години, отколкото общото увеличение на приходите в преработващата промишленост в страната. Тези компании осигуряват заетост на над 12 хил. души, в много случаи – в малки населени места със сравнително висока безработица.

 

Въздействие върху регионите

Продуктите, които българските производители доставят за Lidl, са от всяка една от 28-те области в България. За периода 2020-2022 г. с най-висока стойността на продукцията, реализирана в мрежата на веригата, е област Пловдив – над 250 млн. лева. В още три области – София, Ловеч и Търговище, стойността на доставките е над 100 млн. лева.

На общинско ниво Лидл България работи с местни производители от 85 общини. В почти половината от тях доставчиците са два или повече, а най-голям брой са тези в София-град и община Пловдив.

Над половината от общините, в които е разположена производствена мощност на поне един доставчик на веригата, имат население под 30 хиляди души, а в 1/5 (общо 16 общини) населението е под 10 хиляди души. Това е индикатор за равномерно териториално разпределение на стопанското въздействие в цялата страна, включително в региони със сравнително малко население и относително слаба икономическа активност като цяло.