Абдул Кадир Хан

На 85-годишна възраст, вследствие на прекарана коронавирусна инфекция, в Пакистан почита ядрения физик Абдул Кадир Хан – бащата на пакистанската ядрена програма. Сътрудниците на западните спецслужби го определят за един от най-опасните хора в света, тъй като предаваше информация за технологията по създаване на атомни бомби на Северна Корея, Иран и Либия.

Бившият директор на ЦРУ Джордж Тенет назова Хан „най-малкото толкова опасен колкото и Осама бин Ладен“ – организатор на терористичното нападение над САЩ от 11 септември 2001 година и лидер на „Ал Кайда“.

Премиерът на Пакистан Имран Хан заяви, че страната е загубила национален герой. Нашият народ го обичаше, тъй като благодарение на него преди всичко ние се сдобихме с ядрено оръжие“, написа в туитър ръководителят на пакистанското правителство.

През 2004 Хан бе арестуван за нелегално предоставяне на ядрени технологии на Иран, Либия и Северна Корея. В телевизионно обръщение тогава Хан заяви, че дълбоко се разкайва и безусловно се извинява. Тогавашният президент Первез Мушараф го помилва, но до 2009 година физикът се намираше под домашен арест.

На запад бяха много недоволните от мекото отношение към Хан, а в родината си той оставаше символ на национална гордост. „Той помогна да се сдобием с ядрени средства за сдържане, които спасиха нашата страна. Благодарният народ никога няма да забрави неговата заслуга“, заяви и настоящият президент Ариф Алви.

Как Пакистан се сдоби с ядрена бомба

През 1907 г. физикът Абдул Кадир Хан работи в Нидерландия, в европейска компания, която има участие в строителство на центрофуги за обогатяване на уран. Именно тогава Пакистан започна разработка на ядрено оръжие, след като през 1971 г. претърпя поражение във военната кампания от Индия. Основните опасения тогава са, че регионалния противник и съсед ще ги изпревари във военно отношение. Хан успял просто на копира най-съвременните чертежи на устройствата на центрофугите и да се върне у дома. След това той създал тайна мрежа от европейски бизнесмени, които предоставяли необходимите компоненти за създаването им. Обогатен уран може да се използва както за работа на ядрени електроцентрали, така и за създаване на атомно оръжие, в зависимост от нивото на обогатяване.

Към 1998 година, скоро след като това бе направено и от Индия, Пакистан извърши своите първи изпитания с атомни бомби.

Абдул Кадир Хан е наричан „баща на пакистанската атомна бомба“, но в действителност той бил една от ключовите фигура в ядрената програмата на страната. Освен всичко друго той съумя да създаде свой публичен образ като основен двигател на процеса, благодарение на което стана и национален герой. Именно той бе сочен като човека, помогнал на Пакистан да отговори на ядрената заплаха от Индия.

За света обаче следващите действия на Абдул Кадир Хан са много по-важни. Той преориентирал своята тайна мрежа от внос към износ. Отначало активно пътешествал по целия свят и започнал да сключва сделки с държави, които по начало в Западния свят се считат за „изгнаници“. В голяма степен иранските центрофуги в Натанз се построени благодарение на чертежите и материалите, предоставени от Абдул Кадир Хан. По време на една от срещите представители на пакистанския физик всъщност са показали на иранците ценова листа с различни ядрени компоненти, които Техеран може да поръча.

Абдул Кадир Хан също така няколко пъти е ходил в Северна Корея. Предполага се че там той отново е взел активно участие в обмен на ядрени технологии и е дал препоръки за създаването на ядрена ракета.

Една от най-големите загадки при всички тези сделки е действал ли е Хан самостоятелно или е изпълнявал поръки на своето правителство. Например, в случая с преговорите със Северна Корея има достатъчно индикации, че лидерите на Пакистан не просто са знаели за случващото се, но и са взели непосредствено участие. Някои говорят, че Абдул Кадир Хан се е интересувал само от парите, но на практика нищо не е толкова просто.

Той не само тясно си е сътрудничел с пакистанските власти, но и публично е излизал с позиции за разрушаване на монопола на Западните страни върху ядреното оръжие. Хан говори за лицемерието на Запада и задава въпроса защо на някои страни е позволено да имат средства за обезпечаване на сигурността, а други страни нямат такова право. А самият Хан отхвърля обвиненията: „Аз не съм някакъв луд. Те не ме харесват и ме обвиняват във всички смъртни грехове, те са ангажирани с неоснователни измислици за моя сметка, защото се намесих във всичките им стратегически планове.“

И дори и основното за Хан да е била материална награда и физикът да печели много от сделката с Либия, сключена през 90 -те години, същият този договор става фатален за него.

Дейността на Хан започна внимателно да се следи от от британското MI6 и американското ЦРУ. Западните разузнавателни служби следят неговите пътувания, подслушват телефонните му разговори и се опитват по всякакъв начин да проникнат във вътрешния му кръг. На служители от неговото обкръжение предлагани огромни възнаграждения, по свидетелства стигащи до милион долара, за да изнасят информация.

След нападението над САЩ на 11 септември 2001 г. западните страни станаха още по-внимателни за опасността ядрено оръжие да попадни в ръцете на терористи. Затова и те с нови сили започват да убеждават Пакистан да предприеме мерки спрямо Абдул Кадир Хан. През 2003 г. САЩ и Великобритания влизат в Ирак именно под предлога за наличието на оръжие за масово унищожение, каквото на практика там нямаше.

В този момент тогавашният лидер Муамар Кадафи решава да се откаже от своята ядрена програмата. В началото именно сътрудници на MI6 и ЦРУ бяха в основата на това решение, обявено след това от Триполи и официално. Именно то обаче позволява на Вашингтон да окаже окончателно давление на Пакистан да реши проблема „Хан“. Физикът бе поставен под домашен арест, даже беше заставен публично от телевизионния екран да се разкае.

Остатъкът от своя живот той прекара в страната си, без да бъде наистина свободен, но не и в затвора. Пакистанците го считат за национален герой, но на него му е забранено да напуска територията на страната и по какъвто и да е начин да контактува с външния свят.

А по тази причина и пълната картина за това какво точно е правил Абдул Кадир Хан и какво е направил може така и да остане незавършена.


loading...