Андрей Ковачев

Идеята за балкански мини-Шенген поражда резерви в някои от държавите-членки на ЕС. Това съобщи евродепутатът Андрей Ковачев пред форума „Възможностите за разширяване на ЕС и атлантическата идея“, организиран от Атлантическия съвет на България, пише news.bg. Той се включи в дискусията чрез видеоконферентна връзка.

По думите му, когато става дума за икономическа интеграция, създаването на подобно обединение по инициатива на Сърбия, която подписа споразумение за икономическо сътрудничество с Евразийския съюз, поражда „голяма въпросителна“ в някои от страните.

По време на дискусията посланикът на Северна Македония у нас Мариян Гьорчев отново потвърди, че за Скопие пълноправното членство в ЕС няма алтернатива.

Идеята за мини-Шенген на страните от Западните Балкани породи съмнения, че Белград са стреми да възроди под някаква форма бивша Югославия. Другият ключов проблем с подобен проект е напрежението между Сърбия и Косово.

Борисов до Вучич: Между България и Сърбия няма вече „Берлинската стена“Можем да кажем като германците, че от днес Берлинската стена между България и Сърбия падна. Това зая…Nov 9 2019skafeto.com

Андрей Ковачев подчерта, че отказът да бъде определена дата за започване на преговори със Северна Македония и Албания позволява на Русия и Китай да засилят влиянието си в региона.

Припомняме, очакванията, че ще бъде дадено начало на преговорния процес с двете страни не се оправдаха поради несъгласието на Франция. Френският президент Еманюел Макрон обясни позицията на Париж с необходимост да се обнови методологията за приемане в ЕС.

По думите на Ковачев, от комисията по външните работи на Европейския парламент е отправен призив към Макрон да обясни какво точно разбира под нова методология. Досега френският президент не е дефинирал очакванията на Париж в това отношение, известно е само, че той настоява за обратимост на преговорния процес във всеки момент.

Това обаче е така и в момента, подчерта Андрей Ковачев. Всяка глава, която се затваря по време на преговорите, може да бъде отворена отново във всеки момент. В сила е принципът „докато не бъде договорено всичко, нищо не е окончателно договорено“.

В знак на подкрепа за присъединяването на Западните Балкани към общността, председателят на ЕП Давид Сасоли посети Северна Македония, а в скоро време ще посети и Албания.

Свалят ценaта за роуминг в страните от Западните БалканиСлед подписване на споразумение между Сърбия, Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Черна…Apr 5 2019skafeto.com

Председателят на групата на ЕНП в Европарламента Манфред Вебер също ще посети региона, Андрей Ковачев ще го придружава в качеството се на заместник-председател на ЕНП.

Председателят на Евро-атлантическия център за сигурност Цветан Цветанов на свой ред подчерта, че България трябва да продължи подкрепата си за европейското членство на Западните Балкани:“Поколенията след нас едва ли биха ни простили, ако не сме последователно и неотлъчно за евроинтеграцията.“

Той коментира, че вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов е създал впечатление за разколебаване в българската позиция за Западните Балкани, визирайки изявленията му по казуса с Гоце Делчев.

Цветанов посочи, че страните от Западните Балкани са най-уязвими за хибридни атаки и манипулативни въздействия и че трябва да бъдат подкрепени добрите политики, утвърждаващи евроатлантическите ценности.

Като илюстрация на изминатия път от страна на Северна Македония посланик Гьорчев подчерта, че страната му е интегрирала в своето законодателство 1200 европейски регламента. Страната полага усилия за присъединяването си към НАТО от 24 години, а към ЕС от 21 години. Той подчерта важността на добросъседските отношения и изрази признателност за подкрепата от страна на България за членството на страната му в ЕС и НАТО.

Д-р Петко Богоески изрази пожелание за България да балансира влиянието на Сърбия. По думите му, дисбалансът между коридор №8 и преминаващия през Сърбия коридор №10 като влияние е 10:1 в ущърб на българската страна.

Представителят на организацията Мирослав Ризински подчерта, че спорът за името на Македония е трябвало да се решава с участието на България. Според него, в действителност не става дума за името, а за съдържанието: както Скопие се опитваше да монополизира македонското наследство, така Атина се опитва да монополизира всичко от античността.

Той също акцентира върху начина, по който Сърбия се опитва да контролира процесите на Балканите, като цитира теза на експремиера Ивица Дачич, че Белград подкрепя България за Гоце Делчев, следователно София трябва да подкрепи Сърбия за Косово. Ризински коментира, че подобно поведение неглижира както договора за добросъседство между България и Северна Македония, така и факта, че София и Скопие са признали Косово.

Западните Балкани се ангажираха за създаване на „малък ЕС“Държавните ръководители на страните от Западните Балкани съобщиха, че поемат ангажимент да се колабо…Nov 11 2019skafeto.com

loading...