байдън турция сръбския президент

На 24 април Джо Байдън официално призна арменския геноцид, извършен преди век. Така той стана първият американски лидер, който използва това определение, което буди доста противоречия, пише в. “Вашингтон пост”.

САЩ отдавна се борят с последиците, свързани с този дълбоко разединяващ проблем – и с включените в него вътрешни и международни сложности. Но признаването от Вашингтон на геноцида от Първата световна война отразява по същество важна промяна в отношенията между САЩ и Турция през 2021 г.  Бившите американски лидери Барак Обама и Доналд Тръмп, наред с други, не използваха термина, за да избегнат гнева на Турция. Анкара е дългогодишен съюзник на САЩ и стратегически член на НАТО заради близостта си до Русия и Близкия изток. Съвсем наскоро тя бешеи част от борбата срещу “Ислямска държава”.

Анкара многократно е предупреждавала Вашингтон, че промяната на позицията му ще застраши американскотурските отношения и споделени интереси като споразумението, което дава на САЩ достъп до военна база в южната част на страната.

Турция често негодува, когато други страни наричат историческото събитие геноцид.

Около 20 държави го правят, включително Франция и Канада, докато други ключови съюзници на САЩ като Израел и Великобритания се въздържат.

През 2019 г. Конгресът на САЩ прие резолюция, наричаща убийствата на арменци геноцид. Този ход вбеси турския президент Реджеп Ердоган и Тръмп го отхвърли. Обама се ангажира да признае арменския геноцид, когато се кандидатира за първи път през 2008 г., но до края на осемте си години в Белия дом не го направи. Саманта Пауърс, посланик на Обама в ООН и номинирана от Байдън за ръководител на Агенцията за международно развитие на САЩ, заяви през 2018 г., че тя и другите в президентската администрация били “изиграни малко” от Ердоган по отношение на признаването на геноцида.

“Всяка година имаше причина да не го признаем – допълва я Бен Роудс, заместник-съветник по националната сигурност при Обама. – Турция е жизненоважна за някакъв проблем, с който се занимаваме, или има някакъв диалог между Турция и арменското правителство за миналото.” Байдън, който като вицепрезидент на Обама вероятно е бил част от дискусиите за кланетата над арменците, обеща да използва забранената от Анкара дума в кандидат-президентската си агитация, пише „24 часа“.

“Ако бъда избран, обещавам да подкрепя резолюция, признаваща арменския геноцид, и ще превърна универсалните човешки права в основен приоритет на моята администрация”, каза Джо Байдън, отбелязвайки Деня на паметта на Армения миналата година.

Използването на думата геноцид сега идва след четири напрегнати години отношения между Тръмп и Ердоган.

Според експерти вземането на позиция по историческо събитие може да бъде определено като начало на преосмисляне на подхода към външната политика и човешките права. “Американският народ почита днес всички онези арменци, загинали в геноцида, започнал преди 106 години. Нека подновим нашата обща решимост да предотвратим появата на бъдещи зверства навсякъде по света. И нека се стремим към изцеление и помирение за всички хора по света”, каза Байдън преди дни.

Много арменски американски активисти подтикваха Джо Байдън да изпълни предизборното си обещание. Преди седмици над 100 членове на Конгреса изпратиха писмо до президента с призив: “Присъединяваме се към гордата арменско-американска общност и всички, които подкрепят истината и справедливостта, като искаме ясно и директно да признаете арменския геноцид”.

Премиерът на Армения Никол Пашинян похвали хода на Байдън в писмо до американския лидер. Той каза, че това е приветствано от арменците по целия свят и го нарече важно за сигурността на Армения. Не така обаче реагира Турция. Външният ѝ министър бързо осъди изказването на Байдън. “Изцяло отхвърляме това твърдение. Няма какво да научим от никого за собственото ни минало. Политическият опортюнизъм е най-голямото предателство към мира и справедливостта”, обяви Мевлют Чавушоглу.

loading...