От средата на 1900 г. световното население следва спадове. Много от държавите, в които се наблюдават тези тенденции се намират в или близо до Източна Европа.
Първият проблем е раждаемостта, която според Peterson Institute for International Economics (PIIE) е спаднала след разпадането на Съветския съюз, пише money.bg. В целия регион средният брой деца на една жена е спаднал от 2,1 през 1988 г. на 1,2 през 1998 г.
Оттогава раждаемостта леко се покачва, но не е достатъчно, за да компенсира смъртните случаи и емиграцията.
Както се вижда на графиката, България е на челно място по спад на населението в периода 2020 г. и 2050 г., а на второ място е Литва. В топ десет влизат още Латвия, Украйна, Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватия и др. Съседките ни Румъния и Гърция са съответно на 11-о и 12-о място.
В Източна Европа има няколко по-големи вълни на емиграция след разширяването на границите на Европейския съюз (ЕС) през 2004 и 2007 г. Според PIIE до 2016 г. 6,3 милиона източноевропейци са пребивавали в други държави от ЕС.
Източник: visialcapitalist
Япония е класирана на 10-о място. Раждаемостта там намалява непрекъснато от 1970 г. насам. Едва през 2010 г. обаче общото население на страната започва да намалява. През 2021 г. в Япония са родени 811 604 бебета, докато 1,44 милиона души са починали. В резултат на ниската си раждаемост, островната държава има и най-високата средна възраст в света – 49 години.
Японското правителство въведе различни социални програми, за да накара младите да имат повече деца, но те не изглежда да стигат до корена на проблема.
Куба също е любопитен случай. Тя е единствената, която не се намира в Източното полукълбо. Коефициентът на раждаемост в Куба от 1,7 деца на жена е най-ниският в региона на Латинска Америка. Може да се сравни със страни като Мексико (2,2), Парагвай (2,5) и Гватемала (3).
Имиграцията в Куба също е невероятно ниска в сравнение със съседните й страни. Според Международната организация по миграция имигрантите представляват едва 0,1% от общото население.
