Западните Балкани ес членство

Европейският съюз (ЕС), опасявайки се от политическа реакция в държавите-членки, вече не може да се съгласи да даде гаранция за бъдещо членство на шестте балкански държави, на които някога бе обещано място в клуба, според четирима дипломати и вътрешен документ, пише „Ройтерс“.

Декларация за среща на върха на лидерите на ЕС и Балканите на 6 октомври е нисък момент в стратегията на ЕС за привличане на Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания и Северна Македония в блока. Това съвпада с напрежението на границата между Косово и Сърбия.

На срещата на върха ЕС планира да повтори обещанието си, дадено преди 18 години, за да даде „своята недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани“, според проект на декларация от 11 септември, видян от „Ройтерс“.

Вече са преминати поне два кръга преговори без съгласие, казаха дипломати.

Държавите от ЕС няма да разкрият позициите си, но богатите северни страни като Дания, Франция и Холандия се опасяват от повторение на прибързаното присъединяване на Румъния и България през 2007 г. и лошо управляваната миграция на източноевропейски работници към Великобритания, която обърна много британци срещу ЕС.

България е против присъединяването на Северна Македония поради езиков спор.

Дори ако най-накрая се приеме някакъв език, неразположението отразява парализата в плана на ЕС да изгради „приятелски кръг“ от Украйна до Тунис, като предлага по-тесни връзки, търговия и помощ.

Вместо това Китай и Русия нахлуват с инвестиции и влияние. През януари Сърбия бе първата европейска държава, получила китайски ваксини срещу COVID-19 за масова ваксинация.

ЕС също така косвено изостря напрежението в район с 20 милиона души, казват дипломати, защото балканските граждани мечтаеха да се присъединят към ЕС след етническите войни през 90-те години на миналия век, когато Югославия се разпадна.

Войските на НАТО засилиха патрулите си в Косово в понеделник близо до граничните пунктове, които бяха блокирани от местни сърби, разгневени от забраната за влизане в страната на автомобили със сръбски номера.

Сърбия не признава декларацията за независимост на Косово от 2008 г. и започна военни маневри близо до границата.

„Те трябва да се държат лошо, за да бъдат забелязани“, коментира висш дипломат от ЕС в Брюксел, ангажиран с политиката на Балканите.

„На Балканите има влошаване, което произтича от загубения интерес към столиците на ЕС.“

ЕС и САЩ призоваха за спокойствие и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен започна тридневен тур до шестте балкански държави, за да покаже ангажимента на изпълнителната власт на ЕС към региона.

На първата си спирка в Албания фон дер Лайен каза, че застава зад обещанието, че „бъдещето на Албания е в ЕС“.

Но доверието в ЕС е нарушено, особено след като Франция и Холандия временно спряха процеса на разширяване преди две години и България сега го блокира.

Косово и Сърбия се чувстват разочаровани от САЩ, след като бяха поканени в Белия дом преди година от тогавашния президент Доналд Тръмп да подпишат сделка за нормализиране на икономическите отношения, само за да стане ясно, че тя ще се провали.

ЕС не спази обещанието си да разреши безвизово пътуване за Косово.

Държавите, които подкрепят разширяването, включително Австрия, Италия, Хърватия, Словения и балтийските страни, упрекват Германия и Франция за това, че не са принудили България да отмени ветото си.

Напредъкът на Албания също е спрян, защото е свързан със Северна Македония в процеса на разширяване.

„Докато има толкова много държави-членки, по една или друга причина, които смятат, че не е правилно да се разширява още повече общността на ЕС, тогава наистина няма да стигнем доникъде“, коментира Джон О’Бренан, експерт по интеграцията на ЕС в университета Мейнут в Ирландия.


loading...