злато 2019

През 2019 г. централните банки започнаха да купуват рекордни количества злато – в размер на около 750 тона общо, сочат данни на Goldman Sachs, предаде Zero Hedge.

Но от банката забелязват нещо интересно в търговията на благородния метал – за последните три години са обменени забележителните 1200 тона злато или около 57 млрд. долара, без да има обяснение за това на глобално равнище, съобщава money.bg.

Тези сделки не са осчетоводени, а ръстът им започва да се наблюдава след 2016 г. „Вижда се, че след края на тази година размерът на непрозрачните инвестиции в злато е значително по-голям от този на борсово търгуваните фондове, опериращи с благородния метал“, посочва Михаил Спрогис от Goldman Sachs.

„Това може да се обясни с политическите рискове, защото по наше мнение ако един индивид се опитва да понижи рисковете от санкции върху себе си или данъка си върху богатството, подобни покупки са смислени.“

Анализаторът от банката изтъква още, че нарастването на неотчетените операции със злато може да се дължи и на опита на по-богатите индивиди да хеджират риска от задаващата се глобална криза.

Вероятно обаче може да се търсят и различни обяснения от това, че най-богатият 1% от населението прави недокументирани сделки със злато.

Но благородният метал не е единственото, което изчезва, припомнят от Zero Hedge. Според Wall Street Journal същото важи и за парите в брой.

„Централните банки не знаят къде отиват те или защо и си играят на детективи, които се опитват да разгадаят мистерията“, посочват от медията.

Към миналата година парите в обращение в САЩ възлизат на 1,7 трлн. долара (с 500 млрд. долара повече от преди пет години, припомнят от Zero Hedge).

По-голямата част от тях се намират извън страната, тъй като в много части на света на долара се гледа като на сигурен начин за запазване на стойност.

Според собствените изчисления на Федералния резерв към 2017 г. повече от половината долари и около 75% от 100-доларовите банкноти са извън страната.

Разбира се, част от средствата може да се използват за нелегални дейности, а друга да е притежавана от хора, които се безпокоят за настъпващата криза, но тези две групи са твърде малки, за да обяснят грандиозната загуба на пари, припомнят от Zero Hedge.

Но това създава и друг проблем – щом централните банки не знаят какво количество пари в обращение съществува, те може да напечатат твърде много банкноти.

И докато германците притежават 150 млрд. евро в брой, централните банки вече се обръщат към населението за помощ.

„Всеки твърди, че не се запасява с кеш, но парите очевидно са някъде“, коментира ръководителят на емисионната служба към Европейската централна банка Хенк Есенлинк.

Пред подобна дилема са изправени и от Австралийската централна банка, според която 25% от парите в брой се използват за ежедневни транзакции, а максимум 8% са насочени към сенчести дела.

Други 10% или около 7,6 млрд. австралийски долара може просто да са изгубени или да са под дюшеците на жителите на страната.

Според гуверньора на Централната банка на Австралия Филип Лоуи най-често хората съхраняват парите в брой „в сейфове, под леглата или зад шкафове в жилищата си както в Австралия, така и в чужбина.“

От Националната банка на Швейцария излизат със следния метод за проследяване на банкнотите: валутата, скатавана от хората, би трябвало да е значително по-слабо амортизирана, защото не се използва за ежедневни транзакции.

Търсенето на банкноти с висок номинал се покачва когато лихвените проценти са ниски, домакинствата изпитват недоверие в банковата система или хората искат да харчат средства анонимно, пишат от Zero Hedge.

Така от банката откриват, че запасите от швейцарски франкове на населението нарастват около 2000 г., може би заради притесненията около избухването на дотком балона или терористичните удари от 11 септември. Подобно поведение е още по-силно мотивирано от разразяването на Голямата рецесия няколко години по-късно.

Ситуацията е „най-тежка“ в Нова Зеландия. С ръста на туризма, голяма част от напечатаните банкноти са напуснали страната. Всъщност само около 25% от тях са останали в нея.

„Нашето усещане е, че сме в същата лодка като останалите централни банки по света – коментира асистент-гуверньорът на институцията Крисчън Хоукъсби. – Не можем да обясним защо хората съхраняват повече пари в брой нито накъде се насочват те.“

Още от Свят

loading...