Икономическата зависимост на Москва от Пекин

https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

В началото на седмицата се състоя дълго чаканото в Кремъл държавно посещение на китайския лидер Си Цзинпин в Русия. На фона на липсата на категорични победи на фронта, неприятните новини от Хага и непрестанния санкционен натиск за Москва беше важно да покаже, че не е сама в противопоставянето си срещу „колективния Запад“, начело със Съединените щати. А за Пекин – да напомни, че следва собствен външнополитически дневен ред, независимо от това какви са очакванията във Вашингтон и Брюксел.

Вдигайки тост за здравето на “своя скъп приятел” Си след официалните преговори в Кремъл, руският президент Владимир Путин нарече двустранните отношения “образец за всеобхватно партньорство и стратегическо взаимодействие”. Въпросът е при какви условия ще се развива в бъдеще това партньорство и взаимодействие.

Китаистът от фондация “Карнеги” Темур Умаров прогнозира пред БНР, че очертаващата се икономическата зависимост на Русия от Китай неминуемо ще се трансформира в политическа.

„Не бих казал, че от гледна точка на Пекин посещението на Си Цзинпин трябва да изглежда за международната аудитория като подкрепа за агресията на Путин срещу Украйна. Защото това е в разрез с външнополитическите приоритети на самия Китай. По същата причина Пекин максимално се дистанцира от тази тема. Много малко говориха за Украйна и за войната. Споменаха само позицията на Китай, която беше публикувана около месец преди посещението. Става дума за така наречения мирен план“, казва Умаров.

Според него, посещението беше фокусирано основно върху двустранните отношения. Изговори се много за икономическото сътрудничество и за растящия стокообмен. Споменати бяха много числа. След преговорите беше подписан голям брой меморандуми между Китай и Русия. Китай всячески се опитва да демонстрира, че за него е важно именно стратегическото партньорство с Русия, което се изгражда от десетилетия, и че никакви външни фактори не влияят на това. С други думи, каквото и да прави Русия във външната си политика, даже да изглежда налудничаво, даже да има заповед за арест на Путин, това не влияе на обективните фактори, които обуславят сближаването между Русия и Китай.

Според китаиста ако погледнем външнополитическите приоритети на Китай, ще видим, че той се отнася към Съединените щати и към международния ред, като цяло, приблизително така, както към тях се отнася Русия. Това е единственото, което всъщност сближава Москва и Пекин в контекста на войната в Украйна. Именно върху това ще се фокусира Китай при обсъждането на тази тема в бъдеще.

„Ако всичко продължи така, както е в момента, като цяло, според мен това устройва Китай. Въпреки че тази ситуация не беше планирана от Пекин, се оказва, че той има най-голяма изгода от нея. Китай не само съседства с огромна страна, която сега изцяло зависи икономически от него, а тази икономическа зависимост постепенно ще се трансформира в политическа, но и Съединените щати, и западните държави са ангажирани изцяло с войната в Украйна. Всичките им ресурси, време и енергия са насочени към възпирането на Русия и на практика не им остава време да се заемат с Китай. Ще припомня, че след началото на войната в Държавния департамент заявиха, че за Вашингтон основен приоритет в международните отношения си остава Китай“.

Според него, ако говорим за приключване на войната, зависи как ще стане това. Ако се стигне до някакъв радикален сценарий с падане на режима, това ще бъде катастрофа за Китай. Китай не иска да изгражда отношения с нова власт в Русия, особено ако тази власт се окаже много по-различна от сегашната.

„Икономически Русия няма алтернативи. Тя е откъсната от западните пазари и технологии. Като цяло е изолирана дипломатически и логистично. Китай е единствената страна, която е готова да поддържа нормални икономически отношения с нея. С някои изключения, защото китайските банки също прекратяват сътрудничеството си с руските заради опасността от вторични санкции. Все пак сътрудничеството продължава в някаква степен, продължава юанизацията на икономиката и финансовата система на Русия. Централната банка прехвърля резервите си в юани. Русия преминава към разплащания в китайска национална валута не само в търговията с Китай, но и с трети страни. С годините икономическата зависимост ще се засилва“.

Според Умаров най-опасното е, че тази икономическа зависимост може да се превърне постепенно в политическа. Когато повече от половината от стокообмена и бюджетните приходи на Русия зависят от отношенията с Китай, Пекин може да поиска нещо в замяна. Китайският пазар на енергийни ресурси и на други стоки е достатъчно диверсифициран и в този смисъл Китай не е силно зависим от Русия. На Русия може да ѝ се наложи в бъдеще да прави политически отстъпки, за да запази нормалното си икономическо сътрудничество с Китай.

„Всъщност видяхме, че новото съвместно комюнике, което беше публикувано в края на посещението, вече изобилства от китайски идеологически формулировки. Там се говори например за руска подкрепа за идеята за общата съдба на човечеството, за китайските инициативи за глобална сигурност и т.н. Сякаш китайските дипломати са написали документа и са го изпратили, а руските им колеги са го приели безпрекословно. В бъдеще може да има все повече такива ситуации и руската външна политика да става все по-прокитайска. На Русия ще ѝ се наложи все повече да се съобразява с позицията на Китай по въпроси, по които досега успяваше да води неутрална политика и да не се намесва. Например в Южнокитайско море, в конфликта между Индия и Китай, преди Русия не искаше да допуска Китай до Северния морски път и т.н. Това всъщност ще бъде вече политическа зависимост“.