Възможно е Кремъл да се опитва да възстанови ролята на кадировците като основна нападателна сила след кулминацията на силите на „Вагнер“ и изтеглянето им от фронтовата линия. Това се казва в дневния анализ за ситуацията в Украйна на Института за изследване на войната (ISW). По-рано ISW беше оценила, че руският президент Владимир Путин се е опитвал да окаже натиск върху Кадиров за увеличаване на ролята на чеченските бойци в бойните операции поне от публичната среща на Путин с Кадиров на 13 март.
На 20 май Кадиров също така твърди, че се е срещнал с Путин в Пятигорск, Ставрополски край, по времето, когато групата „Вагнер“ твърди, че е победила в Бахмут.
Кремъл не публикува отчет от тази среща, а Кадиров твърди, че се е похвалил на Путин, че в Украйна действат седем чеченски полка и четири батальона.
По-късно, на 26 май, Кадиров уточни, че в Украйна има 7000 чеченски военнослужещи.
Споменаването от руското МО на операциите на „Ахмат“ в посока Маринка един ден преди първоначално заявената от Вагнер дата на изтегляне на 1 юни показва, че Путин може да е принудил Кадиров да поеме настъпателна роля във войната, за да компенсира вероятната кулминация на Вагнер.
Възможно е Кремъл да възприема чеченските части като неизползвана настъпателна сила, която може да възстанови способността на Русия да поддържа едновременни настъпателни усилия по няколко оси на настъпление. Ако твърденията на Кадиров, че разполага със 7000 военнослужещи в Украйна, са близки до истината, неговите сили няма да могат да провеждат успешно множество значителни настъпателни операции.
Руското военно командване вероятно е наредило на силите на ръководителя на Чеченската република Рамзан Кадиров да започнат настъпателни операции в Украйна след изтеглянето на силите на групата „Вагнер“ от Бахмут. На 31 май Кадиров заяви, че чеченските сили са получили нова заповед и са поели отговорност за фронтовата линия в Донецка област.
Кадиров твърди, че чеченските части трябва да започнат „активни бойни действия“ и да „освободят редица населени места“. Кадиров добави, че чеченските специални сили „Ахмат“ (Спецназ) и полкът със специално предназначение „Север-Ахмат“ са се прехвърлили на направлението Маринка югозападно от град Донецк. Руското министерство на отбраната (МО) също така твърди, че щурмови отряди от 5-та отделна мотострелкова бригада на 1-ви армейски корпус и Спецназ „Ахмат“ са провели настъпателни операции в направление Маринка.
Кадиров отбеляза, че руското военно командване е наредило на руските сили, на силите на Росгвардия (Руската национална гвардия) и на чеченския Ахмат да започнат настъпателни действия по фронтовата линия и в Запорожка и Херсонска област.
Кадиров твърди, че тези части вече са започнали тактическа подготовка за тези настъпателни действия, и заявява, че настъпателните операции на частите „Ахмат“ са започнали преди украинските сили да започнат контранастъпление. Към момента на изготвяне на настоящия доклад ISW не е наблюдавала признаци за чеченски настъпателни операции в Запорожие или Херсон.
Заявеното завръщане на чеченските сили към настъпателни операции ще прекъсне близо едногодишното прекъсване на Кадиров от участие в интензивни бойни операции. Чеченските сили до голяма степен действаха в тила след участието си в сраженията за Мариупол, Северодонецк и Лисичанск – с изключение на някои настъпателни действия в района на Билохоровка, Луганска област.
ISW също така наблюдава, че силите на Кадиров действат като полицейски сили в тила в Южна Украйна и извършват локални разузнавателни операции в Запорожка област.
Кадиров също така твърди, че към 8 май в Чечения се намират 3300 военнослужещи от полка „Север-Ахмат“, и ISW прецени, че Кадиров може би е съхранил силите си, вместо да ги изпрати на фронтовата линия.
Ограниченото участие на чеченските части на фронтовата линия, наред със силния акцент, който Кадиров поставя върху набирането на войници, може да подсказва, че Кадиров се колебае дали да ангажира силите си за раздробяване на настъпателните операции в Украйна въпреки ултранационалистическите си разкази.
Възможно е Кремъл да се опитва да прекъсне отношенията на Кадиров с финансиста от „Вагнер груп“ Евгений Пригожин и да подчертае федералната власт над чеченските сили. На 31 май Пригожин отговори на съобщенията за прехвърляне на чеченски сили в окупираната Донецка област, като заяви, че е уверен, че силите на Кадиров ще успеят да превземат някои населени места в региона, но подчерта, че Кадиров не е натоварен със задачата да превземе цялата Донецка област.
Пригожин също така отбеляза, че не е запознат с новите позиции на чеченските части, тъй като тази информация е секретна. В началото на май Кадиров участва в опита за изнудване на Пригожин, целящ да принуди руското МО да отпусне допълнителни военни доставки на „Вагнер“ в Бахмут.
Кадиров твърди, че неговите сили ще сменят силите на Вагнер на 6 май, и дори директно иска от Путин да разреши прехвърлянето на чеченски сили от други направления в Бахмут.
Възможно е Путин да е възприел поведението на Кадиров като заплаха за своя контрол, като се има предвид, че Кадиров и Пригожин са провели успешна съвместна информационна кампания в началото на октомври 2022 г., за да улеснят промените във военното командване.
Възможно е Путин или руското военно командване да са наредили на Кадиров да увеличи присъствието на своите части на бойното поле в отговор на опита за изнудване от президента на Чечня.
Официалните руски отговори на неотдавнашните атаки срещу Русия вероятно остават недостатъчни, за да задоволят желанието на руското ултранационалистическо информационно пространство за ескалация на войната. На 29 май губернаторът на Белгородска област Вячеслав Гладков призова руските сили да превземат град Харков и Харковска област, за да създадат преграда между Белгородска област и Украйна.
По-късно, на 31 май, Гладков обяви евакуацията на деца от граничните райони на районите Шебекино и Грайворон – включително 300 деца, преместени във Воронежка област – в отговор на „влошаващата се“ ситуация по границата.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказа да коментира изявленията на Гладков на 29 май, с което предизвика известен гняв в руското информационно пространство.
Бившият руски офицер и яростен националист Игор Гиркин разкритикува Песков, руския президент Владимир Путин и руския министър на отбраната Сергей Шойгу за нежеланието им да реагират на нападенията срещу руска територия.
Руските военни блогъри се оплакват от липсата на руска военна ескалация за осигуряване на граничните райони в Белгородска и Курска област поне от септември 2022 г., като често критикуват Кремъл, че не реагира достатъчно на нападенията срещу руска територия и не се е посветил изцяло на военните усилия.
Евакуациите и коментарите на Песков до голяма степен съответстват на нежеланието и неспособността на Путин да ескалира значимо войната, освен чрез пълномащабна обща и икономическа мобилизация, както ISW вече е оценявала.
Основни изводи
- Руското военно командване вероятно е наредило на силите на ръководителя на Чеченската република Рамзан Кадиров да започнат настъпателни операции в Украйна след изтеглянето на силите на групата „Вагнер“ от Бахмут.
- Заявеното връщане на чеченските сили към настъпателни операции ще прекъсне близо едногодишното прекъсване на Кадиров от участие в бойни операции с висока интензивност.
- Възможно е Кремъл да се опитва да въведе отново кадировците като основна нападателна сила след кулминацията на силите на Вагнер и изтеглянето им от фронтовата линия.
- Възможно е също така Кремъл да се опитва да прекъсне отношенията на Кадиров с финансиста на „Вагнер“ Евгений Пригожин и да подчертае отново федералната власт над чеченските сили.
- Официалните руски отговори на неотдавнашните нападения срещу Русия вероятно остават недостатъчни, за да задоволят желанието на руското ултранационалистическо информационно пространство за ескалация на войната.
- Руските сили извършиха наземни атаки северозападно от Сватове и южно от Кременна.
- Руските сили проведоха ограничени сухопътни атаки в района на Бахмут и по линията Авдиевка-Донецк.
- Руските сили продължават да се съсредоточават в Южна Украйна.
- Руската Държавна дума изглежда обмисля мерки за узаконяване на военното набиране на настоящи или бивши руски мъже, лишени от свобода.
- Комисарят по правата на човека на Върховната рада на Украйна Дмитрий Любинец обяви, че Украйна разполага с нов начин за репатриране на украински деца, отвлечени в Русия.