На 15 и 16 септември във втория по големина град в Узбекистан – Самарканд, се проведоха редица дипломатически срещи между лидери на азиатски страни като част от двудневно събитие на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС).

То се случва на фона на обтегнати отношения на Русия и Китай със Запада след началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари. Оттогава Русия търси подкрепа на изток, след като получи безпрецедентни икономически санкции от много западни страни и беше изключена от редица международни организации.

На срещите лидери от ШОС, организация, създадена от Китай в опит да противостои на западния модел, препотвърдиха позициите си срещу САЩ. Руският президент Владимир Путин и китайският му колега Си Дзинпин също изразиха укорите си към Запада, като обаче за пръв път от началото на войната Кремъл призна, че Пекин има опасения по отношение на конфликта.

Си Дзинпин: Китай иска нов международен ред

Какво се случи на срещата на върха на ШОС

Една от най-очакваните срещи по време на събитието беше тази между Путин и китайския президент Си Дзинпин, която се състоя късно вечерта в четвъртък. Тя беше първата между двамата лидери след началото на войната в Украйна, за да покажат силните си връзки. Тя беше с цел да покаже по-дълбока координация и единство между двете страни и да потвърди отново отношенията им.

След срещата Путин за пръв път намекна, че Пекин може да не одобрява нахлуването на Москва в Украйна. Руският президент каза, че разбира, че Си има „въпроси и опасения“, като също така похвали китайския лидер за неговата „балансирана“ позиция по отношение на войната.

„Ние високо ценим балансираната позиция на нашите китайски приятели, когато става дума за украинската криза“, каза Путин по време на срещата. „Разбираме вашите въпроси и опасения относно това.“

По време на тяхната дискусия Си нарече Путин „стар приятел“, а Путин предложи пълно одобрение на позициите на Пекин относно Тайван и политиката му за Единен Китай, която признава самоуправляващия се остров като част от континентален Китай. Си не спомена Украйна или НАТО в разговорите.

По време на последната среща между Си и Путин дни преди началото на инвазията на 24 февруари те подписаха съвместно изявление, в което обявяват, че партньорството между двете страни „няма граници“.

В четвъртък лидерите отново изразиха опозицията си срещу Съединените щати и това, което Путин определя като „еднополюсен“ световен ред, воден от Вашингтон.

„Ние сме готови“, казва Си според официално съобщение на Кремъл, „заедно с нашите руски колеги да дадем пример за отговорна световна сила и да играем водеща роля в извеждането на такъв бързо променящ се свят по траектория на устойчивост и положително развитие“.

Ердоган: Искам войната в Украйна да приключи „възможно най-скоро“

Какво се случи на срещата на върха на ШОС

В четвъртък Ердоган разговаря с азербайджанския си колега Илхам Алиев. В петък турският президент се срещна с китайския си колега Си Цзинпин. Разговорите между двамата лидери бяха закрити за пресата и продължиха половин час. Ердоган продължи двустранните си контакти в Самарканд, отбелязва в. „Хюриет“. По-късно той се срещна с руския президент Владимир Путин.  Ердоган заяви по време на едно от съвместните заседания на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Узбекистан, че иска войната в Украйна да приключи „възможно най-скоро“.

Ердоган се опитва да убеди Путин да проведе преки преговори за прекратяване на огъня с украинския си колега Володимир Зеленски в Турция. Въпреки това самият Зеленски не желае такива разговори, тъй като те се водят при условията на Москва, а тя вече няма инициативата във войната след контраофанзивата в Харков и Херсон.

„Полагаме усилия да финализираме конфликта в Украйна чрез дипломация възможно най-скоро“, заяви Ердоган, цитиран от Дойче веле.

Той изрази загриженост, че зърното, изнасяно от Украйна по споразумението с гаранти Анкара и ООН, не достига в достатъчна степен до развиващите се страни, особено в Африка. Путин изрази подобни опасения миналата седмица като мотив да бъде позволен износът на руско зърно.

„Полагаме искрени усилия да доставим зърното на тези, които най-много се нуждаят от него, особено на нашите братя и сестри в Африка“, каза Ердоган в петък.

Турция, която е член на НАТО, доставя оръжия и боеприпаси на Украйна, като същевременно се опитва да увеличи търговията с Русия. За Ердоган това наподобява „балансирана“ позиция, която е необходима поради острата зависимост на Анкара от руските енергийни доставки.

Турският държавен глава участва в срещата на високо равнище на държавните ръководители на страните от ШОС в Самарканд в качеството на почетен гост.

Нарендра Моди: Сега не е време за война!

Какво се случи на срещата на върха на ШОС

Индийският премиер Нарендра Моди каза в петък на руския президент Владимир Путин, че сега не е време за война, когато продоволствената сигурност, недостигът на торове и горива са сред основните проблеми на света в момента, цитира думите му Ройтерс.

„Знам, че днешната епоха не е епоха на война и съм говорил с Вас по телефона за това“, каза Моди на Путин в кулоарите на срещата на върха на блока за регионална сигурност в Узбекистан, добавяйки, че демокрацията, дипломацията и диалогът поддържат света единен.

Путин заяви, че разбира опасенията на Моди относно войната в Украйна. „Знам за Вашата позиция относно конфликта в Украйна и знам за Вашите опасения. Искаме всичко това да приключи възможно най-скоро.“

„Ще направим всичко възможно това (войната в Украйна) да спре възможно най-скоро“, декларира Путин, като в същото време изрази съжаление, че „отсрещната страна, ръководството на Украйна, обяви, че се отказва от преговорния процес“, „заяви, че иска да постигне целите си с военни средства,“ цитира думите му ТАСС.

Руският лидер увери своя колега, че ще информира своевременно индийските си партньори за случващото се в Украйна.

„Нашата търговия се разраства, благодарение на Вашите допълнителни доставки на руски торове за индийските пазари, които са нараснали повече от осем пъти. Надявам се, че това ще бъде голяма помощ за селскостопанския сектор на Индия“, каза Путин.

Припомняме, че Индия е важен търговски партньор на Русия, включтелно закупувайки руски оръжия. Ролята на Ню Делхи се увеличи след началото на войната в Украйна, защто Индия увеличи покупките на руски петрол и ако заедно с Китай не се съгласи да спазва наложения от страните от Г-7 таван на цената на руския петрол , то тази мярка може практически да не сработи.

Прави впечатление засега ловката навигация на Ню Делхи в бурните води на глобалната геополитика. Присъствието на Индия от двете страни на глобалното геополитическо разделение не може да не се набива на очи. И САЩ и Русия се опитват да запазят Индия в своята орбита или поне да не я пуснат в чуждата. Различните ползи от контактите с разделения в момента свят предоставят възможности, които изискват политическа предпазливост и ловка дипломация от индийското ръководство.

Русия – Иран

Какво се случи на срещата на върха на ШОС

Путин разговаря и с иранския президент Ебрахим Раиси, чиято страна е обект на международни санкции заради ядрената си програма. По време на срещата Раиси оприличи Иран на Русия по това, че и двете са обект на американски санкции, въпреки че причините за това са различни.

„Отношенията между държавите, които са обект на американски санкции, като Иран, Русия и други, може (да им помогне) да преодолеят редица проблеми и да ги направи по-силни“, каза Раиси на Путин.

Раиси подчерта, че Иран „никога не напуска и няма да напусне масата за преговори“, но САЩ, по думите му, „не са способни да се договорят“ и „нарушават всички задължения“. „И, разбира се, всички се убедиха, че Европейският съюз се намира също в пасивно положение – те също не са способни да изпълняват обещанията си“, отбеляза той.

Иран е със статут на наблюдател в регионалния съюз от 2005 г., а от 2021 г. е пълноправен член. На настоящата среща в Самарканд тя се надява да финализира интеграцията си. Техеран чака над десет години, преди да получи членство, тъй като няколко страни членки не искаха да приемат държава, санкционирана от САЩ и ООН заради ядрената си програма.

Русия е една от страните, подписали сделката през 2015 г., която осигурява облекчаване на икономическите санкции за Иран в замяна на рестрикции в противоречивата ѝ ядрена програма. Другите страни по сделката са САЩ, Великобритания, Франция, Китай и Германия.

През 2018 бившият президент на САЩ Доналд Тръмп оттегли страната си от сделката и по този начин отново влязоха в сила тежки санкции за Иран. През последните месеци текат нови преговори за облекчаване на санкциите.

 


Организацията, в която членуват Китай, Русия, Индия, Пакистан и бившите съветски републики от Централна Азия, е създадена през 2001 г. като инструмент за политическо, икономическо сътрудничество и взаимодействие в сферата на сигурността – конкурент на западните обединения, отбелязва Франс прес. След началото на войната Китай се съобразява със санкциите срещу Русия като някои китайски компании дори прекъснаха връзките си с Москва, за да избегнат нарушаването на мерките и да навредят на достъпа си до западните пазари. След срещата в Самарканд Китай не е сигнализирал за отклонение от тази линия.


loading...