китай 2021
Забраненият град, снимка: Daniel Mathis (CC BY-SA 3.0)

2021 се очертава като добра година за Китай. Докато останалата част от света продължава да се бори с пандемията от коронавирус, Китай – където новозаразените са малка бройка от месеци – продължава напред, съживявайки икономиката си и преследвайки дългогодишни геополитически цели, пише Джеймс Грифитс в анализ за CNN. Едно нещо, което позволи това последното, е продължаващият хаос на президентския преход в САЩ.

Докато дългото забавяне между изборите и встъпването в длъжност винаги създава известна степен на неизвестност относно политиката и потенциал за безпорядък, гневният отказ на президента Доналд Тръмп и други републиканци да приемат резултатите влоши ситуацията до крайна степен.

Това беше илюстрирано в сряда вечер, когато протестиращите нахлуха в Капитолия на САЩ, докато депутатите се барикадираха, а в последствие бяха евакуирани за няколко часа. С разговорите за „опит за преврат“ и „тероризъм“, които сега доминират в речта на анализатори и политици, е малко вероятно мнозинството от хората във Вашингтон да се фокусират върху действия извън границите на Америка.

През последните дни Пекин сключи голямо инвестиционно споразумение с Европейския съюз, което потенциално подкопава способността на Вашингтон да се справи с Китай, и предприе твърда политика спраямо ситуацията в Хонконг, където десетки активисти и депутати бяха арестувани при чистка, която заплашва да заличи демократичната опозиция в града.

Екипът на Байдън критикува и двете, макар че има още две седмици, докато встъпи в длъжност и докато Тръмп се фокусира върху борбата със загубата си на изборите. Неговият държавен секретар Майк Помпео обаче публикува изявление късно в сряда, в което заплашва със санкции заради арестите в Хонконг.

И двете неотдавнашни действия на Пекин бяха символични за Китай, който едновременно е окуражен от относителната си сила в сравнение с останалия свят в момента и има желание да се възползва от настоящия хаос във Вашингтон – един от най-добрите съветници на новоизбрания президент Джо Байдън беше призовал Брюксел да изчака, преди да сключи търговска сделка, за да се накара Пекин да предложи отстъпки.

Въпреки че САЩ може да не са успели да спрат нито едното развитие, дори ако бяха в най-добрите си времена, това, че една суперсила изглежда надхитрена, ще зарадва много критици на Вашингтон в Пекин и другаде по света, които винаги са чувствали, че САЩ се месят твърде много в международен план.

След като балансираше между критиката и прегръдката с Пекин през по-голямата част от мандата си, Тръмп зае твърда позиция срещу Китай през последната си година, когато държавният му секретар Майк Помпео налагаше санкции и други действия срещу КНР, докато се опитваше да събира антикитайска коалиция по света.

Този опит обаче се оказа по-малко успешен, като само шепа държави, по-специално Австралия, са нетърпеливи да се качат на борда на антикитайската коалиция – решение, което Канбера сега може да предизвика, тъй като се занимава с голям отпор от Пекин.

Китайските лидери твърдят, че за разлика от Вашингтон, те не се намесват във вътрешните въпроси на други държави и се стремят само към „сътрудничество, от което печелят всички“. Това, разбира се не е вярно и Пекин използва своето влияние, подобно на всяка суперсила, започвайки от мега инфраструктурната инициатива „Един пояс, един път“ (Belt and Road Initiative) до опитите да оформи политиката в Австралия, Тайван и страни в Азия и останалия свят. И все пак привидната поза на ненамеса е достатъчно убедителна за много наблюдатели.

Това влияние нарасва, тъй като Китай реално се превърна във втората суперсила в света и това се затвърждава от политическия хаос и разделение във Вашингтон, както и отказа на САЩ да отговори ефективно на коронавируса.

Това, че Китай се готви да пусне собствена ваксина, създадена от нейни компании, с обещания да изнесе стотици милиони дози в чужбина – включително в целия развиващ се свят – служи само за подчертаване на тази очевидна промяна в баланса на силите.

Тъй като американският модел започна да показва пукнатини по времето на Тръмп, това се възползва от китайските пропагандисти, които могат да го използват, за да аргументират валидността на собствената си авторитарна система на управление.
Насилието, наблюдавано във Вашингтон в сряда, вероятно ще се включи добре в този разказ.  „Това е първият политически преврат, който се случи на американския континент без участието на американските посолства“, гласи един подигравателен цитат в статия на Global Times.

В редовна пресконференция в четвъртък следобед говорителят на китайското министерство на външните работи Хуа Чунинг повтори сравненията между Хонконг и вчерашните събития във Вашингтон, като заяви, че „много хора мислят за факта, че това е сценарий на дежавю“.

„Мисля, че някои хора от американска страна имат много различни реакции и формулировки относно случилото се в Хонконг през 2019 г. и това, което се случва в САЩ днес, и този ярък контраст и причините за това предизвикват размисъл и заслужават сериозни и дълбоки анализи от всички нас“.

„Ние вярваме, че американският народ иска сигурност и мир, особено в настоящата критична ситуация на пандемията, и се надяваме, че американският народ ще се радва на мир, стабилност и сигурност възможно най-скоро.“

Тази година се навършват стогодишнината от основаването на Китайската комунистическа партия – годишнина, която Пекин вече обеща да отпразнува, като постигне „умерено проспериращо“ общество, нещо, което се появява на бял свят, след като миналата година страната постигна голям успех като успя да унищожи това, което определя като абсолютна бедност.

Китайският президент Си Дзинпин сега може да почувства, че е в състояние да постигне и международни цели, като например увеличаване на контрола на Пекин над Южнокитайско море или започване на действия срещу над демократичния остров Тайван.

По време на предизборната кампания Байдън неуспори нуждата от твърда реторика срещу Китай, но вероятно ще се надява на относително възстановяване на отношенията с Пекин, след като встъпи в длъжност, което ще позволи на САЩ да се конкурират с Китай от по-изгодна позиция занапред.

Реално обаче остават две седмици, докато Байдън встъпи в длъжност, предстои да се види дали хаосът във Вашингтон ще позволи на Пекин да преследва други дълго търсени геополитически цели.

loading...