От „още няколко седмици“ до „две години, за да отшуми“ – прогнозите за това колко време ще продължат извънредните мерки за борба с коронавируса са толкова различни, защото ситуацията е без прецедент по мащабите си. Но има институции и хора, които са достатъчно добре информирани и разполагат с основаващи се на данни модели, пише Петър Карабоев за Дневник.

И засега сред авторитетните сценарии е този на лондонския „Импириъл колидж“ за 18-месечна карантина на заразените докато (при оптимистичен сценарий) се открие и пусне за масова имунизация ваксина.

Докладът бе публикуван, когато преди едва седмица премиерът Борис Джонсън говореше, че „можем да обърнем положението“ за 12 седмици и „да изпроводим вируса от страната си“. В понеделник вечерта той драстично затегна режима в страната до почти пълна блокада – нещо което коментаторите казаха в първите минути, че не е бивало дори по време на Втората световна война. Следващата стъпка ще е правителството да признае, че COVID-19 никъде няма да ходи и ще присъства в обществото години наред.

Това означава едно ясно нещо за властите – трябва да имат стратегия как да излязат от извънредното положение, защото обществото и икономиката ще катастрофират, ако сегашният извънреден режим продължи месеци наред. За да имаш „стратегия за излизане“, трябва да имаш поне приблизителна представа за срокове, темпове, тенденции и поне познание колко души може да зарази един носител.

Защото, ако блокадата се вдигне преждевременно, заразата ще се завърне. Съжителство с коронавируса изисква ваксиниране, достатъчно масово изградена защита у заразени (т.нар. стаден имунитет) или постоянна промяна в начина, по който живеем.

Колко време ще продължат извънредните мерки заради коронавируса?

1. Ваксина (12-18 месеца, т.е. до пролетта или есента на 2021 г.)

Ваксината е на 12 до 18 месеца от нас. По-бързата ѝ поява изглежда невъзможна заради правилата за тестването ѝ, дори когато вирусолозите държат в ръцете си решението, очаквано от милиарди хора. Те изискват: потвърждение върху лабораторни животни, после върху малка група доброволци, след това – върху статистически значима група от стотици до хиляди, кандидатстване за и получаване на разрешително от здравните власти, производство, доставяне и достатъчно медици и здравна инфраструктура за прилагането ѝ. Прилагащата страна трябва да има не само финанси, за да купи ваксини, но и ясни инструкции за тях и план по какъв ред да ги поставя на различните по риск групи и как да реагира при вторични реакции на организма. Иначе ще настане истински празник за „антиваксърите“.

Ускорено търсене на ваксина се смята за неетично, тъй като предполага инжектиране на доброволците с недостатъчно отслабен вирус с всички рискове и последици за здравето и живота им.

Имунизацията може да се смята за успешна, когато е покрила поне 60% от населението, казват специалисти, цитирани от Би Би Си. Вероятно за повече увереност ще е нужно тя да премине изпитание поне през студена част от годината и да съвпадне със сезонен грип (т.е. октомври 2021 г. – март 2022 г.) Но Марк Уулхаус, професор по инфекциозни заболявания и епидемиология към Университета на Единбург, допълва, че „да изчакваш да се появи ваксина не е стратегия“.

2. Естествен имунитет (24 месеца или до пролетта на 2022 г.)

Колко време ще продължат извънредните мерки заради коронавируса?

В действителност това прилагат в момента повечето държави. Блокадата и карантината има за цел не да не се заразят всички, а да не се струпат хиляди болни наведнъж върху здравна система, която не е годна да ги поеме и да им помогне.

След като премине пикът, ограниченията би трябвало да се намалят. Но никой няма срокове за този коронавирус и според проф. Наял Фъргюсън от „Импириъл колидж“ изграждането на стаден имунитет може да отнеме години и със сигурност те ще са повече от две.

После идва въпросът колко траен ще е този имунитет, защото опитът с други коронавируси показва, че един и същи човек може да преболедува от тях отново и отново.

За две години „до отшумяване на пандемията“ говори и президентът на германския институт „Роберт Кох“, едно от водещите в света места за проучване и борба с подобни заболявания. На 17 март Лотар Вилер каза, че 60-70% от човечеството може би ще се зарази, възстанови и сдобие с имунитет, но лично той не знае колко време ще отнеме това.

„Работният ни сценарий е за около две години“, обяви той на пресконференция с уточнението, че това зависи от срока, в който се разработи и разпространи ваксина. „На този етап не знаем и каква ще е смъртността в крайна сметка“, допълни той и обясни, че без ограниченията, приети от канцлера Ангела Меркел, Германия може бързо да се окаже с милиони заразени.

3. Постояно адаптиране (т.е. безсрочна борба)

Този вариант предполага, че ваксината ще се забави доста или че няма да е достатъчно ефективна – поне в началото. Паралелите с HIV не са подходящи, защото става за различни по способност за предаване и безспорно за несравними по смъртност вируси. Но идеята е, че може да се наложи промяна в поведението на хората за години наперд, както стана със защитата от СПИН. От досега приетите мерки може да се наложи запазването на масовото тестване и изолиране на проявилите симптоми в опит да се контролира предаването на заразата.

Това изисква поне тестовете да са по-бързи от сегашните, както и да има методи за ранно откриване на хора, които дори не подозират, че са болни (масово монтиране на термокамери, например). Честото миене на ръце може да стане нова норма. Да се надяваме, че няма да се наложи да ограничим броя на хората, с които се събираме – това ще убие не само развлекателната индустрия, но и туризма, ресторантите, конференциите…

При това трябва да се има предвид, че различните възрастови групи се срещат с други хора на различни места, по различни поводи и с различна честота. Едно правят учениците и съвсем друго пенсионерите. За хората в групата 20-50 години, например, най-много контакти стават покрай работата и на работното място. За тези над 65 години местата са други – магазини, кафенета, гостуване при връстници и роднини, прибиране на внуци от детска градина и училище.

Появата на ясни методи за лекуване също може да наложат дългосрочни промени. В добрия сценарий може да се съкрати инфекциозната фаза или тази на преболедуването. Така поне ще се защитят интензивните отделения на болниците от натиск. Има го и обратният подход – увеличаване на леглата в интензивните отделения в готовност да се справят с епидемични вълни.

В Европа всичко това засега са само хипотетични разговори, защото никой още няма представа кога е началото на края на пандемията, за да задейства стратегия за излизане.

Моделът „28 дни“, или защо тунелът може да е доста къс

Ран Намерод, президент на израелската Mennen Medical Group (един от водещите производители на медицинско оборудване в страната), каза за „Джеурзалем пост“, че засега изглежда се очертава, че „експлозивната фаза“ на епидемията продължава между 4 и 8 седмици. Има светлина в дъното на тунела и той не е толкова дълъг, твърди той.

Анализът му след 4 месеца от появата на заразата показва, че има статистически модел на темпото на разпространение, на поява на нови случаи, на смъртонст и т.н. В него се виждало, че пикът е 2 до 4 седмици след появата на първите случаи, а след 6 до 8 седмици има завръщане към относително нормално състояние.

Намерод дава и пример – в китайската провинция Хубей с население от около 54 млн. души (относително съиезмеримо с това на голяма европейска държава като Италия) първият случай е от края на ноември, към 20 януари се появават съобщения за стотина заразени, а в средата на февруари стават хиляди. На 6 март темпото се връща към 100 случая и преди дни бе обявено, че няма нови, а само привнесени случаи. Това са около 7-8 седмици.

Мнозина се съмняват в изчерпателността на китайските данни и способността други държави да повторят тоталната блокада, но цитираните от него срокове са се повторили в Южна Корея с нейната мащабна програма за тестване, а не на тотална карантина. Към 20 февруари случаите там бяха десетки, около 3 март станаха стотици, на 15 март намаляха на под 100, т.е. след около 5 седмици заразата вече не е толкова голямо предизвикателство.

Ако заключенията на израелския предприемач се окажат верни, би трябвало и Италия да следва тази логика за пик на 28-я ден. Там на 22 февруари имаше над 50 нови случая, последвани от рязко увеличение, което спря на 21 март с около 6500 нови случая. Данните от 22 и 23 март са на намаляване на броя.

В различните държави би трябвало да има вариации според различните условия, включително и обхвата и валидността на националната статистика за пандемията. При версия, че Намерод е прав за иначе подозрително математическата точност в поведението на коронавируса, би трябвало в България пикът да е около 5-6 април.

Защо Европа не рискува

Засега европейските правителства не рискуват. Споменатият доклад на „Импириъл колидж“, позоваващ се на информация от различни държави, допусна, че без строги ограничителни мерки във Великобритания може да има до 250 хиляди смъртни случая. Здравната система би изпаднала в хаос, защото броят на нуждаещите си от легло в интензивно отделение ще надхвърли поне 8 пъти наличностите.

„Все по-очевидно е, че най-лошият сценарий изглежда все повече и най-вероятният“, освен ако правителството не промени подхода си, казва проф. Наял Фъргюсън, който е водещ автор на изследването и член на Научния консултативен съвет (Sage) към кабинета (самият професор също се разболя от коронавируса). Изглежда, че докладът е повлиял на решенията на „Даунинг стрит“ №10, независимо от условността на симулациите в него. А те показват, че управляващите могат да избират само между брутални действия.

Ако Лондон и Вашингтон не предприемат нищо, ще се заразят 8 от 10 души и жертвите ще бъдат 510 хил. във Великобритания и 2.2 милиона в САЩ, казват авторите. Базата са броят хоспитализации в Италия и получаването на адекватна грижа, но при реалността с интензивните отделения във Великобритания и САЩ критично болните пациенти ще запълнят всичко към втората седмица на април. В момента на пика адекватно лечение ще получава само 1 от 30 нуждаещи се критично болни. Пикът в смъртността ще настъпи след около 3 месеца, като в САЩ този момент ще е по-далеч във времето, защото населението е по-младо.

Срещу този най-лош сценарий има два подхода – (1) ограничаване на последиците за намаляване на пика докато населението изгради имунитет или (2) агресивно потискане на епидемията, независимо от цената, която ще плати икономиката и обществото. Към момента на публикуване на доклада на „Импириъл колидж“ САЩ и Великобритания следваха първи подход. От уикенда насам двете страни преминаха към втория.

Авторите казват, че „вероятно най-важното ни заключение“ е, че капацитетът на здравните системи няма бъде надхвърлен в пъти само при втория подход. Само че те нямат отговор на въпроса колко дълго би се задържало на власт което и да е западно правителство при продължителен блокаден режим. Изглежда, че в най-добрия случай при отсъствие на ваксина може да се очаква отпускане на ограниченията за няколко седмици преди да започне втората вълна на коронавируса през есента на 2020 г.

loading...