Ангел или Комбат – доброволецът Алексей спасява от глад и жажда хората в Донбас от 2015-а досега

Кой е Команданте, Комбат, Крупнокалиберный Переполох или човекът, създал „батальона на Ангелите“, който осма година помага на цивилното население в Донбас?

Алексей Смирнов е руски режисьор, продуцент и актьор, завършил журналистика, доброволец в Донбас от осем години. Роденият във Воронеж на 15 август 1984 г. Алексей е особена порода творец – зарязва възходящата си кариера в Москва през пролетта на 2015 г. и отива в Донбас. Но не да се сражава, а да помага на хората да се евакуират от обстрелваните райони, вече отцепили се от Украйна. Заминава с всичките си спестявания, а после започват даренията, пише Дир.бг.

До този момент 37-годишният Алексей вече е режисирал няколко филма, има успешни роли в театъра и киното, а е едва на 30 г. Филмите му „Архи“ и „Сомнамбул“ печелят добри отзиви, но Смирнов, съименник на великия руски комедиен актьор, предпочита да се занимава с друго.

През 2022 г. все пак успява да заснеме нов филм „Подвиг“, който все още не е довършен. С малки прекъсвания, Алексей почти постоянно е в Донбас. През всичките 8 години той се завръща периодично и само за кратко в Москва.

Сам разказва как е решил да остави на заден план режисьорската кариера.

„Веднъж моя позната от Украйна ми разказа, че в бомбоубежище има 15 деца, които са гладни“. Това го разтърсва, а приятелката му плаче, докато обяснява. Алексей повече не може да се върне към обичайното ежедневие. Започва да се занимава с доброволчество. Купува си билет и отива първо в Ростовска област, а с парите, които има в себе си, настанява деца и майки на хотел в Ростов на Дон – общо 100 души бежанци от Донбас.

С помощта на приятели настанява първите бежанци в почивна база в Подмосковието и поема грижата за тях. Започва с дарителската инициатива „Деца под обстрел“. Това става през пролетта на 2015 г.

В едно интервю си спомня в първите дни на доброволческата му дейност колко много хора го чакат да ги извози по-далеч от военните действия, а той може да побере само 50 души на курс с автобуса. После създава хуманитарния батальон „Ангел“, който прераства в дарителски фонд.

И днес, по време на войната, Алексей е в Донбас. Пътува всяка сутрин от Донецк, натоварен с хранителни продукти, хляб, вода, лекарства, и ги носи до хората под обстрел – в села и градове в района на бойните действия. И през цялото време снима разрушенията и записва на видео изповедите на оцелелите – преди седмица във Волноваха, а от няколко дни – и в Мариупол. Помагат му още няколко съмишленици от доброволческата организация.

В Телеграм канала му мнозина от Украйна, Русия, дори от Израел се обръщат с молби за съдействие – да намери техните близки, да им съобщи дали са живи. И наред с доставянето на хляб и продукти от първа необходимост, Алексей обикаля разрушените квартали и улици, за да търси адреса и да успокои човека, който го е помолил за помощ, че близките му са живи. Или да му каже, че са загинали.

Алексей Смирнов не се занимава с политика и пропаганда. Предпочита да показва войната или последствията от нея в натура, без редакционна намеса. През 2017 г. дори е арестуван от властите в отцепилата се ДНР по обвинение в притежание на оръжие – твърди се, че задържането е било главно заради отказа да премине под тяхно командване. Предпочел да остане независим и да се занимава само с дарителска и доброволческа дейност. Прекарва 100 дни в ареста, а парадоксалното е, че когато го задържат, той вече е помогнал да се евакуират около 15 хиляди души от Донбас. Хората са възмутени, че добродетелят им е в ареста.

На видеата му през последните седмици често отекват гърмежи, а Алексей носи хляб и вода всеки ден от Донецк към териториите на фронта, в пълно защитно облекло, защото по пътя до неевакуираните е опасно. Преди няколко дни закара цял микробус с лекарства и медицински консумативи на болницата в Мариупол.

Преди това показа разпръснатите мини по улиците на Волноваха, край детската площадка, а наред с хората, спасява затрупано куче, храни осиротели домашни любимци. Снима импровизирани гробища между жилищните блокове в Мариупол или показва как жителите на Мариупол палят огън на улицата, за да сготвят нещо за ядене.

Наричат го Ангел или Комбат, благославят го, благодарят, поръчват му да се пази. Често той е пръв на мястото, където оцелелите са гладни и жадни, без ток, вода и връзка със света. Той е там с пресен хляб и бутилки вода преди да дойдат големите камиони с хуманитарна помощ от Русия на Червения кръст.

В Донецк Алексей показа още в първите минути трагедията, когато украинска ракета от „Точка-У“ бе разбита в центъра на града и уби 21 цивилни. На камерата на телефона му попаднаха труповете – още преди да дойдат линейките, още преди да се разридаят близките. Скоро след това Алексей свали видеото с извинението, че иска да пощади психиката на останалите хора, защото не е хубаво да се гледа смъртта. А той я е виждал неведнъж.

Войната и смъртта в Донбас е обсебила не само живота, но и песните му. Те не са писани преди месец, откакто започна военната инвазия на Русия. Създадени са през последните шест-седем години, през които Алексей не престава да помага на населението под обстрел там, на място. И кадрите с разрушенията на клиповете са стари, донбаски, отпреди войната.

Преди три години записва парчето „От покрайнината към центъра“, по стихове на Йосиф Бродски.

Композитор на повечето му песни е Алексей Лаптев, а режисьор на клиповете е самият Алексей Смирнов.

Команданте не обича да дава интервюта. И обяснява защо отклонява поканите на медиите.

„В момента, в който това се покаже пред камерата, то ще престане да бъде добро и ще се превърне във фарс“, казва Алексей, който все пак благодари за вниманието.

И продължава да показва как носи хляб на 400 души в бомбоубежището в един от кварталите на призрачния Мариупол. Като къртици в тъмните мазета се крият и много деца, има даже бебета.

Хората продължават да декламират имената и адресите си пред неговия телефон, с който ги снима, успокояват близките си, че са живи, и разказват, че излизат от бомбоубежището, само за да се нахранят.

Когато се стъмни, и малкият екип на доброволеца Алексей напуска града заедно с поредната колона бежанци. Понякога евакуира хора – деца, бременни, родилки или майката, чиято дъщеря е била убита от осколка в сърцето.

А на другата сутрин Алексей ще поеме обратно от Донецк към Мариупол, напазарувал поредните кашони с храна и вода, купени от даренията.

Още за кризата