ЕЦБ инфлация ЕК отпуска 11 млрд. евро на България критериите за влизане в Еврозоната ЕЦБ санкции Румъния еврозоната

https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

Хърватия изпълнява критериите за влизане в Еврозоната, докато България не, защото е в нарушение на изискването за ценова стабилност. Причината е че инфлация в нашата страна, за отчитания от ЕЦБ период от май 2021-а до април 2022-а, е 5.9% по Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ). Която стойност според Конвергентния доклад на банката е много над референтните 4.9 процента. Това накратко става ясно от прессъобщението на ЕЦБ, пише Петър Илиев за news.bg.

В него се казва, че в доклада се дава „положителна оценка на Хърватия с оглед въвеждането на еврото от 1 януари 2023-а“.

Явно изказваните от края на миналата година опасения у нас, че липсата на антиинфлационна политика, за пореден път ще е препъни камък в усилията България да стане член на Еврозоната, са на път да се сбъднат. Надеждата е, че през следващия отчетен период – от май 2022, до април 2023-а, страната ни ще се впише в изискванията за инфлация.

Припомняме, че референтната стойност, под която трябва да сме, за да изпълним изискването за ценова стабилност, се формира като средноаритметична величина от ХИПК- коефициентите на трите държави с най-ниска инфлация в Еврозоната, като към нея се прибавят 1.5 процентни пункта. Така например, ако в края на следващия отчетен период, средната аритметична стойност от инфлациите на трите държави с най-висока ценова стабилност е 5.5%, референтната стойност, която нашата инфлация по ХИПЦ не бива да надвишава ще е 7 процента.

В Конвергентния доклад на ЕЦБ

са посочени много сериозни опасения, че и през 2023-а България едва ли ще може да изпълни инфлационния критерий.

„Очаква се този темп да нараства постепенно през следващите месеци, движен главно от по-високите цени на суровините, разширяващия се ценови натиск и по-нататъшното влошаване на тесните места в предлагането в резултат на войната между Русия и Украйна. През последните десет години той се колебае в относително широк диапазон, от -1,7% до 5,9%, като средната стойност за този период беше по-ниска, възлизайки на 0,9%. В бъдеще има опасения относно устойчивостта на инфлационната конвергенция в България в дългосрочен план. Процесът на догонване вероятно ще доведе до положителни диференциали в инфлацията спрямо еврозоната, тъй като БВП на глава от населението и нивата на цените все още са значително по-ниски в България, отколкото в еврозоната. За да се предотврати натрупването на прекомерен ценови натиск и макроикономически дисбаланси, процесът на догонване трябва да бъде подкрепен от подходящи политики“, пише в доклада на ЕЦБ.

Горе долу същите констатации, но много по-развити, ги има и в Конвергентния доклад на Европейската комисия.

В доклада и на Комисията и на ЕЦБ се посочва, че страната ни надхвърлила определената граница за дефицит от 3% от БВП, която е друг задължителен критерий за приемане в Еврозоната. Но се казва, че тъй като това надвишаване е еднократно и се дължи на необичайно сложната международна икономическа ситуация, породена от COVID-19 и от войната в Украйна, въпросното прегрешение с дефицита може да ни бъде простено и критерият за максимум 3% от БВП се смята за изпълнен.

И тук е момента да кажем, че от сегашния Конвергентен доклад на ЕЦБ за пореден път остава неприятното усещане, че независимата ,според Договора за учредяване на ЕС, Европейска централна банка, не взема важните за Еврозоната решения, по безпристрастни и обективни критерии като Маастрихстките, а явно по някакви други – неясно какви. От решението ѝ за Хърватия остава впечатлението, че зелената светлина е дадена под политически натиск от Съвета на Европа. Нищо, че според критериите за независимост на ЕЦБ, подобни действия са недопустими.

Тази констатация не е заяждане. Тя е направена на базата на факта, че Хърватия е призната за готова за Еврозоната въпреки, че не изпълнява един от петте, задължителни за това влизане в нея, критерии. А именно изискването държавния дълг да не надвишава 60% от БВП на страната. Ето какво пише в Конвергентния доклад на ЕЦБ по този въпрос: „Съотношението на дълга (на Хърватия) е 79,8% от БВП през 2021 г., но това представлява спад от около 7,5 процентни пункта спрямо пиковата стойност от 87,3% от БВП, регистриран през 2020 г. критерии“.

Сега може и да е намалял, но няколко години подред този дълг подскачаше нагоре, надолу на много високи нива. И това отново си личи от предходните Конвергентни доклади на ЕЦБ. В тях е записано, че през 2018-а дълга на Хърватия спрямо БВП е бил 74.7%, през 2019-а е 73.2%, а през следващата 2020- а вече е 87.3 процента. С други думи за никакво устойчиво намаляване на дълга спрямо БВП не може да става и дума. Още повече, че години по-рано това съотношение е било 78 – 80 процента.

А изискването за устойчивост, поне според предишните доклади на ЕЦБ, е ключово при оценката на резултатите по изпълнението на критериите от Маастрихт. Заради това изискване България на няколко пъти бе спирана по пътя й към Европейския валутен механизъм (ERM II) и Еврозоната, дори когато изпълняваше всички изисквания, в това число и за инфлацията. Ето какво пише по този повод на страница 63 в Конвергентния доклад на ЕЦБ от 2018-а: „През март 2018 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлация в България бе 1,4%, т.е. под референтната стойност от 1,9% по критерия за ценова стабилност. През последните десет години този темп се колебаеше в широк диапазон от -1,7% до 12,6%, като средно за периода беше умерен и възлизаше на 2,2%. Гледайки в перспектива, съществуват сериозни опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България, като се вземе предвид и неотдавнашното увеличение на разходите за труд на единица продукция„.

Тогава сме изпълнявали всички критерии, но вместо да получим покана за влизане в ERMII и от там в Еврозоната, и ЕЦБ, и Еврогрупата, и ЕК ни изнудиха да влезем първо в Банковия съюз – процедура, която никога до този момент не бе прилагана, за нито една страна при влизането и в ERM II. Не бе прилагана, защото не съществуваше. Създадоха я за нас, а покрай нас с нея трябваше да се съобрази и наскоро влязлата в ЕС Хърватия. Просто промениха, действащи от години нормативно определени правила. Формалният аргумент бе, че банковия сектор у нас бил съмнителен. Е от този момент нататък в Еврозоната фалираха няколко банки, а у нас нито една. И слава Богу.

Сега за Хърватия ЕЦБ няма съмнение, че дори в момента да не изпълнява задължителен критерии по Маастрихт, няма проблем да я пусне в Еврозоната. Където със сигурност новоприетия член ще достигне нужните съотношения на дълг спрямо БВП. Дано само това усилие на Хърватия не я засили да последва пътя прокаран от Гърция, Италия и други подобни държави, които, вече над едно десетилетие в Еврозоната, се борят да намалят дълга си спрямо БВП, а това съотношението при тях се изразява в трицифрени числа. И не се подобрява.

Толкова по отношение на принципността, обективността и дори независимостта в решенията на ЕЦБ. Ще е интересно да видим, когато дойде времето да се оценява пригодността на България за влизане в Еврозоната, дали, ако не изпълняваме изискванията за инфлация, ЕЦБ ще бъде толкова благосклонна към нас, колкото е сега към Хърватия по отношение на дълга й. Впрочем шанс да получим следващата година евро индулгенция има и той е доста голям. Защо Хърватия я получи сега, а ние евентуално през следващата? Ами защото ние (разбирай политиците ни) сами си сложихме срока 1 януари 2024-а. Но ако следващата година не получим благословията на Еврогрупата тогава няма да има съмнение, че двойните стандарти в този Евросъюз са практика.

За никаква равнопоставеност и дума няма да може да става. По един начин се процедира с държави от задния двор на бившата Австро – Унгарска империя, които са били и са смъртни врагове на проруска Сърбия и по съвсем друг със страните от бившата Османска империя с явно изразени просъветски в миналото и проруски в настоящето, забежки сред обществото. Между другото именно настоящия Руско-украински конфликт и стремежът България напълно да бъде откъсната от руското влияния, може да направи Еврогрупата и ЕЦБ по благосклонна към влизането ни в Еврозоната. Но това не е принципна, а политическа позиция, която по никакъв начин не кореспондира с изискванията за независимост на ЕЦБ.