Коалициите на президента Еманюел Макрон и опонента му от крайната левица Жан-Люк Меланшон са почти наравно във вота на избирателите на проведения първи тур от изборите за парламент във Франция.
48 милиона французите бяха призовани да гласуват в неделя на първия тур на законодателните избори, доминиран от нарастващия ляв алианс и исторически процент на въздържали се да гласуват.
Лагерът на центриста Еманюел Макрон, който наскоро бе преизбран за президент, има шансове да спечели между 255 и 295 мандата в Националното събрание след състоялия се първи тур на парламентарните избори във Франция. Това сочат предварителни изчисления на социологическия институт ИПСОС, цитиран от Ройтерс.
Почти равни резултати за президентската коалиция „Заедно“ и Новото обединение на левите сили (НЕСНС), което според някои предварителни проучвания излиза дори начело след първия тур на президентските избори -това сочат първите предварителни резултати.
В следващите часове те ще се променят, очакват се резултатите от големите градове, в които изборите приключват най-късно, но голямата изненада от вота е ясна: обединението на социалисти, крайнолеви и зелени, сформирано в последния момент, успя да пренареди политическата карта на Франция.
„Президентската партия е победена“, заяви вече крайнолевият лидер на коалицията Жан-Люк Меланшон.
Въпреки че коалицията на президента Макрон изглежда ще спечели мнозинството депутатски места, вероятността за пълно мнозинство е малка, което е затруднение за изпълнението на програмата на президента.
На трето място е крайната десница, следвана от „Републиканците“.
Президентският блок вероятно ще има окончателно – след втория тур на 19 юни – от 270 до 310 мандата, сочат изчисления на изследователския институт „Елаб“. Според тях левият блок ще има 170-220 депутати, което е голямо увеличение спрямо изборите през 2017 г. , посочи Ройтерс.
ДПА привежда други предварителни калкулация, според които формацията „Ансамбл“ (Заедно) около президента може да разчита на от 255 до 310 мандата в 577- местната долна камара на френския парламент. Тоест евентуално може да се сдобие с абсолютно мнозинство, което възлиза на 289 гласа.
Прогнозните резултати, продължава ДПА, са 25,2-25,6% за „Заедно“ и почти толкова (25,2-26,1%) за алианса от леви партии Нов екологичен и социален народен съюз (НЕСНС) начело с Жан-Люк Меланшон, който обединява леви, комунисти, зелени, и социалисти. Но сметките сочат, че НЕСНС ще има накрая между 150 и 210 места в Националното събрание. Разликата между процентите и разпределението на местата се дължи на сложната френска електорална система, в която се броят само гласовете за победителя в даден избирателен район.
Балотажът на 19 юни ще бъде решаващ, тъй като поради рекордно ниската избирателна активност почти няма кандидати, избрани на първи тур.
Първи тур на вота отбеляза най-ниската избирателна активност в последните двайсет години в страната.
„Жалко е, че процентът въздържали се е толкова висок, защото на президентските избори хората наистина се мобилизираха. Тогава се редих на опашка час и половина“, коментира избирателка пред АФП.
На президентските избори преди два месеца Макрон спечели втори мандат срещу десен кандидат – Марин льо Пен. За разлика от тогава, сега основният му съперник е от левицата – Жан-Люк Меланшон, който успя да изгради малко вероятен съюз между обикновено каращи се леви партии.
Очаква се алиансът от леви партии „Нов екологичен и социален народен съюз“ да привлекат гласовете на хората, разгневени от инфлацията и поскъпването на живота. Меланшон обедини около себе си социалисти, комунисти и зелени с лозунг срещу повишаването на пенсионната възраст и за увеличаване на социалните разходи. Лявото обединение печели гласове на тези, които са недоволни от Макрон, но го подкрепиха за президент, за да блокират крайнодесния му съперник за президент. Ако спечелят мнозинството в Националното събрание или в долната камара, Меланшон се надява да принуди президента Еманюел Макрон да го избере за министър-председател.
