Планът на 25-та арестувани и десетките им поддръжници изглеждаше ясен: „По наши данни обединението си е поставило за цел да премахне съществуващия държавен ред в Германия – свободния демократичен ред, чрез насилие и военни средства“. Така главният прокурор Петер Франк описа причините, довели до мащабна акция тази седмица срещу привърженици на така нареченото движение „Граждани на райха“.
Премахване на свободния демократичен ред – какво означава това? Това може да означава нападение срещу политици, щурм на Бундестага, сваляне на федералното правителство, разпускане на съдебната система, приобщаване на военните. Възможно ли е подобно нещо в Германия, която има 75-годишна демокрация, конституция, стабилни структури и разделение на властите?
„Държавата е добре защитена, абсолютното мнозинство от гражданите не само се чувстват демократи, но и смятат, че демокрацията заслужава да бъде защитавана“, казва пред Дойче Веле социалният психолог Андреас Цик от университета в Билефелд.
Тимо Райнфранк, управляващ директор на фондация „Амадеу Антонио“, която има за цел да укрепва гражданското общество срещу десния екстремизъм, потвърждава: „В Германия едва ли може да се осъществи истински държавен преврат, държавният ред и конституцията са твърде солидни.“
Арестуваните не са случайни
И все пак: Цик, Райнфранк и много други експерти предупреждават да не се подценяват арестуваните и свързаните с тях военизирани елементи. Групата е особено опасна, предупреждава Себастиан Фидлер, говорител на Социалдемократическата фракция по въпросите на престъпността. Движението „Граждани на райха” като цяло е способно и готово да извърши сериозни терористични атаки срещу държавата, казва експертът по тероризма Петер Нойман.
Какво прави групата толкова опасна? Една от причините е съставът ѝ, а друга – идеологията, която свързва нейните членове. 25-та, за които се твърди, че са планирали преврата, очевидно принадлежат към общност на екстремисти – сред тях има „Граждани на райха“ и инакомислещи, отричащи меркие за борба с Ковид.
Общото между тях е, че отхвърлят демократичната държавна структура. И още: те не са от периферията на обществото. „Те са отчасти образовани, имат професии и могат да изградят паралелно общество. Така те могат в продължение на години да развиват затворена среда, съюзявайки се с други групи“, казва Цик.
Опасност за върховенството на закона
Сред арестуваните има съдийка, бивша депутатка от дясната популистка партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), аристократи, бивши военни и служители на полицията. С други думи хора, които имат контакти, познания за демократичните институции и финансови ресурси. Някои от тях имат и опит в боравенето с оръжие. По време на акцията са иззети множество оръжия.
Това превръща арестуваните и техните поддръжници в опасност за върховенството на закона, макар че те едва ли ще успеят да го поставят на колене. „Преврат няма да стане, но идеологически отломки могат да се насочат към друг вид екстремизъм, както и към центъра“, казва Цик.
Защото всички тези хора са обединени от опасна идеологическа смес. Някои от тях вярват в държава в държавата, която действа тайно, и се придържат към антисемитски конспирации. „Основното тук е и това, че идеологиите на много от групите на практика изискват сваляне на правителството, защото не признават формата на управление и демокрацията“, анализира Цик.
Пандемията и свързаните с нея протести допринесоха за радикализирането на тази сцена, заключават много експерти. Някои хора са загубили вяра в демократичната държава и са станали податливи на псевдоборби за свобода и създаване на алтернативна държава.
Нов феномен на „конспиративен екстремизъм“
„Гражданите на райха“ например се занимават с въпроси като свободата и съпротивата и така ангажират общественото внимание. „Протестите по време на пандемията обединиха различни групи от центъра на средната класа, десния популизъм, десния екстремизъм, конспиративно ориентираните и други среди чрез идеологиите на съпротивата и свободата“, казва Андреас Цик.
Говорителят на Социалдемократическата партия по въпросите на престъпността Себастиан Фидлер препоръчва да се спре с лепенето на етикети на групи като „Гражданите на Райха“ и други подобни. „Не всички те са „Граждани на Райха“, не са класически десни екстремисти, а нещо, което от известно време наричам конспиративен екстремизъм, в случая по-точно десен конспиративен тероризъм“.
Отговор на конспиративните теории няма
А политиката и обществото очевидно все още не са намерили отговор на този въпрос. Фидлер например смята, че държавата и политиците вече разбират доста добре как протича радикализацията на десния екстремизъм и ислямизма и са създали съответните програми за дерадикализация. Но по отношение на конспиративните теории те все още не са напреднали толкова. Социалният психолог Андреас Цик също препоръчва да се анализират детайлно различните среди и след това да се разработи план за превенция.
И това изглежда по-належащо от всякога: именно кризите в един сложен свят могат да отблъснат хората от демокрацията, която понякога може да изглежда досадна и сложна, и да ги насочат към простите обяснения, с които примамват конспиративните теории. „Екстремизмът се променя, особено по време на криза“, казва Цик. „Обичайно гледаме към масата хора, но малките групи от типа на терористичните клетки са тези, които могат да дестабилизират една държава.“
Автор: Лиза Хенел, Deutsche Welle