Стъписани, десетки хиляди московчани осъзнават реалните мащаби на международния отговор срещу руското военно нахлуване в Украйна, виждайки заключени магазините на големите брандове, в които бяха свикнали да купуват дрехи и мебели като всички европейци.

„Зара“, „Икеа“, „Ейч енд Ем“, „Масимо Дути“, „Ойшо“, „Бершка“, „Найки“… Всички те – до момента над 280 световни бранда, спряха отведнъж продажбите си на руския пазар, спускайки ролетките в множеството молове из столицата на Русия. В момента най-голямата като територия държава в Европа прилича на страна от третия свят, където не можеш да си купиш нито една прилична стока от световна марка. Изчерпват се вече заредените стоки, скоро няма да има дори парфюми и червила, произведени във Франция или Италия.

И това е истински шок за по-младите, свикнали да живеят като европейци жители на Москва и Санкт Петербург – около 25 милиона руснаци, етикирани като „средна класа“, посочва в репортаж Франс прес. Не можеш да гледаш дори сериалите на „Нетфликс“, за да се разсеяш от кошмарните сводки за войната – шалтера е дръпнат.

„Свят, ограничен до Русия…“

За 40 години жителите на Москва преживяха не един период на кризи, недоимък и хиперинфлация, но последните две десетилетия – управлението на Владимир Путин, бяха за много от тях епоха на сравнителна заможност и достъп до потребление. Макар руската власт да повтаря, че Русия бързо ще се съвземе от международните санкции, наложени след 24 февруари, когато руски войски влязоха в Украйна, мнозина очакват твърде мрачни времена.

Анастасия Наученко, 19-годишна студентка по журналистика, е припечелвала в бутик за облекло от веригата „Ойшо“. Тя останала без работа, след като испанският гигант „Индитекс“, който стои и зад бранда „Зара“, затворил магазина. Понеделник е почивен ден и тя е излязла да си купи козметика – доколкото може да си позволи, защото курсът на рублата пада под натиска на икономическите и финансови санкции на Запада.

„Чух, че цените са скочили вече четворно“, казва момичето, което срещнахме на вратата на московския търговски център „Метрополис. И гъжно добавя: „Ще настане ужас.“ През уикенда влезе в сила забрана върху всяка информация, очерняща руските въоръжени сили, и тя смята, че ще трябва освен всичко да забрави за мечтата да стане журналист.

„Кому е притрябвала моята професия с тази цензура – продължава девойката, – как се живее в един свят, ограничен до Русия?!“

Живот, който рухва

Петдесет и пет годишната Юлия Шимелевич се издържа с частни уроци по френски. Виждаме я пред магазин, продаващ храна за животни – дошла е да купи западни провизии за кучета и котки, докато още не са изчезнали. Тя разказва, че за десет дни повечето й ученици са се отказали от занятията; мнозина са решили да напуснат Русия заради репресиите и очерталите се трудности. В неделя изгнаник е станал и нейният син.

„Животът ми рухна – казва тя, – всички екстри, с които бяхме свикнали през последните години, вносните стоки, дрехите, останаха в миналото.“ „Най-тежкото обаче не е да затегна колана, а раздялата с моя син и чувството за вина пред останалия свят“, заключава просълзената Юлия.

Пьотър Лозница, 47-годишен вътрешен дизайнер, също казва, че целият му портфейл поръчки се е опразнил за дни. Най-много обаче го тревожи бъдещето на децата му и наличието на вносни лекарства за старите му родители.

Нищо от внос

„Ако нещата не се оправят през годината, на всяка цена ще отпратя децата оттук“, казва той. Колкото до другото, според него руснаците ще успеят да проявят издръжливост. „В Иран също се нагодиха някак“, смята Лозница.

Ксения Филипова, 19-годишна студентка, излиза от бутик за фино бельо с розова чантичка в ръка; придружава я приятел с куче на каишка. Леко притеснено, момичето обяснява, че е „дошло да купи за последно от любимите си брандове, защото навсякъде затварят“. А и „поскъпването удря по кесията“. Но тя се опитва да види нещата и откъм добрата страна: „Може да ги заместят руски марки, санкциите може добре да се отразят на руския пазар“.

Московчани: Всичко хубаво изчезна от магазините
Гигантски опашки се извиха в „Икеа“ в последния работен ден на веригата

Владимир Путин неспирно повтаря от години, че Русия трябва да вижда в икономическите репресии възможност да произвежда собствени стоки. В селското стопанство и хранителната промишленост напредък има, но в технологиите той засега е минимален.

Застанала на търговската улица „Кузнецкий мост“ с вехтеещи вече затворени магазини, 70-годишната Тамара Сотникова отсича, че хич не й пука за санкциите. „Всичко трябва да си е наше, истинско, натурално! – разпалва се тя. – Какво имаше по съветско време? Нищо! И си живеехме нормално, спокойно. Пак ще е така! Това е чудесно!“

Нито един млад човек обаче не споделя ентусиазма й…


loading...