През април Индия по всяка вероятност ще стане най-големият доставчик на петролни продукти за Европа. По данни на анализаторската компания Kpler, обемът на износа й за Европа ще надхвърли 360 хиляди барела на денонощие, пише Bloomberg. В същото време, Индия продължава да увеличава покупките си на суров петрол от Москва – вносът му от Русия в Индия се очаква този месец да надхвърли 2 милиона барела на денонощие, което е почти 44% от общия обем на доставки на петрол за страната.
Припомня се, че ембаргото на ЕС върху вноса на руски суров петрол започна да действа на 5 декември, а върху вноса на петролни продукти – на 5 февруари. От тези дати бяха определени и „тавани“ на цените за доставките на петрол и петролни продукти от Русия за трети страни.
Санкциите на Брюксел обаче, не пречат на страни като Индия, да купуват евтините руски енертийни суровини, да ги преработват в горива, в частност дизел, и да ги продават в Европа с надценка, пише агенцията. Наскоро Bloomberg отбеляза в тази връзка и нарасналата роля на Ню Делхи на световния пазар на горива.
„Руският петрол се връща в Европа (под една или друга форма) въпреки всички санкции, а Индия, която увеличава износа си на горива на Запад, е отличен пример за това“, коментира водещият анализатор на петролните пазари в Kpler, Виктор Катона. По думите му, няма как и да е иначе, предвид обемите петрол, които Ню Делхи купува от Москва.
Анализатори от Vortexa по-рано изчислиха, че през март Русия е изнесла за Индия 1,64 милиона барела петрол на денонощие, което я прави най-големия доставчик за тази страна за шести пореден месец.
Индия не се присъедини официално към санкциите спрямо Русия относно „тавана“ на цените на петрола, но както Bloomberg съобщи малко по-рано, банките в страната са препоръчали на индийските рафинерии да не купуват руски петрол над „тавана“ от 60 долара за барел, наложен от Европейския съюз, Г-7 и Австралия.
След което министърът на петрола на Индия Панкадж Джайн заяви, че по-голямата част от доставките на руски петрол за Индия така или иначе са на цена под лимита, но „никой не пречи“ на нефтопреработвателните предприятия да го купува на по-висока цена. В този случай обаче, съответните фирми се налага сами да търсят алтернативни механизми за разплащане, допълни министърът.
