Японският индустриален гигант Mitsubishi Heavy Industries ще има основна роля при разработката на ново поколение атомни електроцентрали, като към компанията ще се насочат голяма част от заделените от правителството в Токио около 700 млн. долара, пише Japan Times.
Контекст: Японската атомна енергетика от години е в лошо състояние. Повечето ядрени реактори в страната са стари, а нестабилната икономическа ситуация от 90-те насам спира внедряването на нови мощности.
Аварията на АЕЦ „Фукушима“ след земетресение през 2011 г. още повече отслаби позициите на този тип електроцентрали, като години наред официалната позиция на Япония беше, че ще търси по-екологични решения за своята енергетика.
Едва през последните години и особено след глобалния скок в цените на изкопаемите горива темата за АЕЦ стана отново актуална в страната.
Детайли: В Япония работят по два типа перспективни ядрени реактори – високотемпературни с хелиево охлаждане и такива на бързи неутрони.
Високотемпературният реактор с газово охлаждане може да произвежда и водород, който не отделя въглероден диоксид при изгарянето си;
Т.нар бързи реактори използват своето гориво по-ефективно и така намаляват радиоактивните отпадъци.
Правителството е отделило 90 млрд. йени (около 700 млн. долара) за развойната дейност по двата типа само за следващите 3 години. Програмата със сигурност ще погълне милиарди.
Mitsubishi ще има задачата да координира усилията на всички ангажирани в проекта – строителни компании, производители на оборудване и т.н. Компанията беше избрана от правителствена експертна комисия.
От друга страна: Подобна програма очевидно има нужда от голяма частна компания, която да управлява усилията на всички останали – изпитателният бърз реактор „Монджу“ се наложи да бъде изваден от експлоатация през 2016 г. заради редица технически проблеми, като според Japan Times причина за тях е била и размитата отговорност между различните участващи в проекта фирми.
Какво предстои: Японското правителство си е поставило за цел да има демонстрационен високотемпературен реактор с газово охлаждане през 30-те години на века и реактор на бързи неутрони – през 40-те.