Остров Хидра

https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

Остров Хидра на пръв поглед не се различава от съседите си. Подобно на други острови в Егейско море, той има бели къщи и спиращи дъха гледки към морето. Това, което отличава населеното място, е нестандартният начин за придвижване, а именно чрез… коне.

Хидрa разпοлoжен в близост дο стoлицaта Aтина. Въпреки все по-голямата му популярност като туристическа дестинация, островът е сред най-добре запазените от човешка намеса места в южната ни съседка.

На острова не просто няма коли, те са забранени. Забраната за моторни превозни средства (с изключение на противопожарни и сметосъбирателни камиони и линейки) е от местното законодателство, разказва CNN.

Населението на гръцкия остров от около 2500 жители и всички те се придвижват с помощта на мулета, магарета и коне. За посетителите не се правят изключения. Когато пристигнат там с ферибита, това е транспортът който ги очаква.

Основните забележителнсти на града са каменните бастиони, църквата Успение Богородично, която е от XV век, както и историческия музей на пристанището.

Архитектурата е зашитена, а новото строителство е много рядко срещано – позволява се единствено, ако отговаря на специфичния традиционен стил на Хидра.

Решението да се възприеме традиционният транспорт с коне, известен като „cáiques“ следва наследство на острова и ангажимента му към устойчив начин на живот. През 18-ти и 19-ти век Хидра процъфтява като оживен морски център. Но с настъпването на 20-ти век, когато се въвежда моторизирания транспорт в останалата част на Гърция, тесните и стръмни улици на острова и скалист терен, правят колите много непрактични за придвижване. И така жителите решават да се придържат към традиционния си транспорт, за който неравния терен не е проблем.

С течение на времето това се вкоренява в културата и начина на живот на Хидра. Магаретата и мулетата са неразделна част от идентичността на острова и са използвани за транспортиране на стоки, строителни материали и превоз на хора около острова – традиция, която продължава и до днес.