Отглеждането на хмел има столетни традиции в Сърбия, като през годините хиляди декари от него са захранвали пивоварната промишленост на страната. Днес, обаче, производителите са малко, а вътрешното търсене е твърде слабо. От износ се печели добре, но за тази цел са нужни инвестиции и тежка работа, пише онлайн изданието на Радио Б92, цитирано от money.bg.
Контекст: Само в Бачки Петровац е имало 200 хектара хмел, а във Войводина растението е заемало цели 1500 хектара в продължение на 250 години.
Без хмел няма как да се направи истинска бира. Средният добив от увивното растение е около два тона от декар. Един килограм струва между 4 и 20 евро, в зависимост от това дали цветът се продава на шишарка или след обработка.
Проблемът е, че този сектор се глобализира, а с международните пивовари идват и техните големи чуждестранни доставчици.
Детайли: В момента в Бачки Петровац се гледат само 10 хектара хмел. „Приватизирайки местните пивоварни, нашата държава не постави условието новите собственици да купуват хмел от местни полета в производството, както поиска при трансформацията на собствеността на тютюневата промишленост. Ето защо, с пристигането на чуждестранни преработватели, фермерите извадиха корените преди две или три десетилетия и се отказаха от това растение, тъй като нямаха купувачи“, разказва един от местните производители – Растислав Струхар.
Той изнася за Германия, Полша, Италия и Хърватия. Много малки количества – измерват се в килограми, се купуват от местни крафт пивовари, но Струхар е категоричен, че това търсене не е достатъчно, за да оправдае усилията.
А те не са малки. „Това, което може би пречи на фермерите да се насочат към хмела, са големите инвестиции, в началото на производството са необходими от 30 000 до 35 000 евро на хектар“, посочва производителят. След това не са нужни чак толкова много пари, но всяка година се ангажират много ръчен труд и механизация за отглеждането на хмела.
Приходът обаче достига 15 000 евро на хектар, а и Сърбия въведе подпомагане за производителите.
От друга страна: Сърбия, която не е в ЕС, успява да запази много от индустриите си чрез силен вътрешен пазар – не за всички е лесно да търсят варианти за износ. Поне за момента, обаче, големите производители на бира в страната не са твърде ентусиазирани да започнат да търсят сръбска суровина. Така хмелът се оказва в омагьосан кръг.
