Евтим Стоименов

Френският актьор Мишел Пиколи е починал на 94-годишна възраст на 12 май, съобщи АФП, цитирана от БТА.

„Мишел Пиколи изгасна на 12 май в прегръдките на съпругата си Людивин и на децата си Инор и Мисиа след мозъчен инцидент“ – пише в съобщението на семейството му, предадено от Жил Жакоб, приятел на актьора и бивш президент на кинофестивала в Кан.

Мишел Пиколи е един от най-големи френски актьори, който се появява за пръв път на екрана още в далечната 1945 г.

Роден е на 27 декември 1925 г. в Париж в семейство на музиканти. Получава театрално образование в курсовете по драматично изкуство на Рене Симон и дебютира на сцените във френската столица в „Бабилон“, Националния театър и „Атене“. Започва с малки роли в киното в „Разсъмване“ (Le Point Du Jour, 1948) и „Адресът неизвестен“ (Sans Laisser D’adresse, 1950) на Жан-Пол Ле Шануа, „Салемските вещици“ (Les Sorcieres De Salem, 1956) и др. Благодарение на участието си във филми на Жан Люк Годар (Le Mepris, 1963), Рене Клеман (Jour et L’heure, 1963), Жан Пиер Мелвил (Le Doulos, 1963) и Луис Бунюел „Дневникът на една камериерка“ (1964) се нарежда сред най-интересните актьори на своето поколение.

Става един от любимците на великия Бунюел, който му поверява изключителни интересни роли в шедьоври, като „Млечният път“ (La Voie Lactee, 1966), „Дискретният чар на буржоазията“ (Le Charme Discret De La Bourgeoisie, 1971) и „Призракът на свободата“ (Le Fantome De La Liberte, 1974). Мишел Пиколи се снима и във филмите на редица други знаменити режисьори, като Ален Рене (Войната свърши, 1966), Жак Деми (Les Demoiselles De Rochefort, 1967), Луи Мал (Атлантик сити, 1980) и др.

Особено плодотворна е работата му под режисурата на Клод Соте. Плод на тяхното сътрудничество са такива бисери на киното, като „Нещата от живота“ (1969), „Макс и железарите“ (1970), „Венсан, Франсоа, Пол и другите“ (1971), „Мадо“ (1976). Пикколи винаги е предпочитал сериозните роли в значими социално-критични филми.

Незабравими са образите, създадени от него в смели и разобличителни произведения, дело на творци, като Марко Ферери (Голямото плюскане, 1973), Елио Петри (Todo Modo, 1976), Марко Белокио (Скок в празното, 1979), Лео Каракс (Лоша кръв, 1986) и др. Много пъти рискува кариерата си, подпомагайки актьорски, а и с парични средства експериментите на неистовия Ферери за неговите филми „Дилинджър е мъртъв“ (1968) и „Белите хора са добри“ (Y’a Bon Les Blancs, 1988). Пиколи помага и на младия режисьор Ришар Дембо да заснеме творба за живота на шахматистите „Диагоналът на офицера“ (La Diagonale Du Fou, 1983), в който изиграва ролята на възрастен съветски шампион, който се изправя в двубой с млад емигрант от Източна Европа.

Получавал е много отличия, като най-значимите сред тях са може би наградата му за най-добър актьор на кинофестивала в Кан през 1980 г. за изпълнението във филма на Белокио „Скок в празното“. Изявява се успешно и като режисьор с филма „Alors voila“, който получава наградата на филмовата критика на фестивала във Венеция през 1997 г. Мишел Пиколи има три брака и една дъщеря от първия.

Втората му съпруга е прочутата френска певица Жюлиет Греко, с която живее от 1966 до 1977 г. През 1978 г. се оженва за Лидвин Клерк. Освен като актьор Пиколи се изявява и като писател, публикувайки мемоарната си книга „Диалози на егоиста“.

В 70-годишната си кариера Пиколи е играл във филми на Аниес Варда, Алфред Хичкок, Марко Ферери и др. Сред екранните му партньорки са легендарни актриси като Роми Шнайдер, Бриджит Бардо, Катрин Деньов и др.

Поклон пред паметта му!

Още от Свят

loading...