Русия 1 трилион
Снимка: Andrius Kubilius/Twitter

От Русия са изтекли 1 трилион долара, които се перат по целия свят. Това казва пред БНР евродепутатът от Европейската народна партия Андрюс Кубилюс. По повод официално приетите санкции срещу четири официални лица във връзка с ареста на опозиционера Алексей Навални и задържаните по време на протестите 12 хиляди души, Кубилюс смята, че ограничителните мерки трябва да бъдат по-централизирани и да се приемат на ниво ЕС, а не страни членки.

Имената, които вчера бяха добавени в санкционния списък по новия европейски механизъм за човешките права – това са ръководителят на Следствения комитет на Руската федерация Александър Бастрикин, генералният прокурор Игор Краснов, директорът на Националната гвардия ген. Виктор Золотов и директорът на Федералната служба за изтърпяване на наказанията Александър Калашников.

– Имената, които вчера бяха публикувани в официалния вестник на ЕС, не са изненада за никого, предполагам и за вас. Очаквате ли това да окаже влияние върху държавата, за да промени отношението си към извънпарламентарната опозиция?

– Мисля, че не е достатъчно и просто показва, че политиката на санкции не е ефективна отвън онова ниво, над което искаме да я видим. Европейският закон „Магнитски“ е важен, но той залага на определен регламент, по който могат да се налагат санкциите. А решенията и това колко лица могат да бъдат санкционирани, не зависи от този закон, а от целия инструментариум на политиката за санкции – кой е техният инициатор, кой събира цялата информация. В това отношение аз започнах свое собствено проучване и установих, че на цялата европейска политика липсва централизация. Тя зависи от всички страни членки и затова понякога решенията се постигат много трудно, оттук идват и компромисите. Сега виждаме точно това и в Европейския парламент обсъждаме как можем да направим политиката на санкции по-ефективна и дори как да станат по-автоматични. Например, когато говорим за Беларус, където има много политически затворници, е добре да се знаят имената на съдиите, които издават тези присъди. И така на тях автоматично могат да им се наложат ограничителните мерки. Разглеждаме и тази възможност за в бъдеще.

– Обаче и Алексей Навални, и други руски опозиционни лидери вече казаха пред Европейския парламент, че ако не се пипат парите на олигарсите, никой няма да приеме санкциите сериозно, а точно такъв санкционен инструмент липсва.

– Да, това, разбира се, е проблем. Законът „Магнитски“ се прилага само при нарушение на човешките права и към тези, които го правят. Корупцията и незаконното обогатяване не са заложени в този механизъм и съответно за тях не могат да се прилагат санкции. Има обаче още една възможност, която също обсъждаме – за прането на пари и по-точно как да направим директивата за това по-ефективна и как да се ударят незаконните парични потоци от Русия, които обикновено идват от олигарсите и наистина са огромни. Наскоро на съвместен семинар с американски колеги разбрахме, че става дума за 1 трилион долара, които текат от Русия по целия свят. Тук ние, съвместно със Съединените щати, можем да сме по-ефективни.

– Как виждате ефективния инструмент, чрез който да има реални последствия?

– Не очаквам да се появи някакъв чудодеен инструмент, но според мен, това, от което наистина има нужда, е по-координиран и централизиран подход във външната политика и политиката за отбрана и сигурност, защото те зависят изцяло от страните членки. Властта на върховния представител по външната политика и сигурността Жозеп Борел е много ограничена. Може би това трябва да се промени. То няма да стане много скоро, разбира се, ще отнеме време.

– Това обаче означава съгласие на страните членки да делегират правата си, а вероятно опира и до промени в основополагащи договори.

– Това може да бъде обсъдено на предстоящата конференция за бъдещето на Европа. Водят се много дискусии затова, че гласуването с квалифицирано мнозинство трябва да се въведе във външната политика и политиката на сигурност. Не знам дали това предполага промяна на договорите, но много евродепутати са съгласни, че е крайно необходимо. На това обаче могат да се противопоставят страните членки, които искат да запазят правото си на вето върху тези въпроси.

– И тогава как те биха могли да бъдат убедени да се откажат от него?

– Мисля, че общите глобални промени, пред които сме изправени, както и стратегическите интереси на ЕС да бъде важен геополитически играч, имат нужда от по-ефективен инструмент във външната политика и политиката на сигурност. Имаме Беларус, Русия, Китай, където от една страна са проблемите с уйгурите, от друга – Хонконг. И този инструмент трябва да е такъв, че да работи на ниво ЕС, а не само страни членки. Въпросът е как нещата да се разделят – какво да работи на равнището на държавите и какво на Общностно ниво. Лично аз бих поставил механизма за санкции на ниво ЕС.

– Русия вече каза, че ще отговори подобаващо на санкциите срещу нея. Можете ли да предвидите какъв ще бъде отговорът?

– Не знам какъв ще бъде отговорът, трудно е да се каже. След визитата на Борел в Москва, Лавров обяви, че Русия може да скъса отношенията си с ЕС. Не знам дали наистина това е реална заплаха за Общността. По-скоро смятам, че Русия навлиза в турбулентен период. Има доста сходства по отношение на протестите между това, което се случи в Беларус преди година и това, което става сега в Русия. Но виждаме също, че Путин е научил доста от Лукашенко, както и че неговият натиск може да бъде много брутален заради наближаващите парламентарни избори през септември.

А това ще изисква от ЕС подходящ инструмент за реакция. Може да не сме били подготвени да реагираме както трябва на развитието на събитията в Беларус, но трябва да сме научили как да бъдем по-ефективни. Така че не знам каква ще бъде реакцията на режима на Путин на тези санкции, но ние трябва да видим как ще се развият нещата в самата Русия. Ако през 2013-а и 2014-а година Путин водеше война срещу Източна Украйна, окупира Крим, сега я води срещу собствения си народ – Навални, 12 хиляди арестувани по време на протестите. Това става в Русия и ние ще се изправим срещу същото много скоро.

– Досега срещу Русия има немалко санкции – и за Крим, и за Украйна, а сега за ареста на Навални и други активисти, но това не промени нищо. Какво ви кара да мислите, че ситуацията ще стане по-различна, ако ограничителните мерки се приемат на ниво ЕС?

– На всички, които казват: „Няма сигнал, че Русия ще промени нещо“, аз отговарям така: „Нека се върнем една година назад“. Спомням си, че тогава разговарях с приятелите си от опозицията в Беларус, когато те не успяха да излъчат единен кандидат за президентските избори. Тогава им казах, че нищо няма да стане, Лукашенко ще събере необходимия брой гласове, няма да има протести и нищо няма да стане. Но изведнъж се случи. Като че ли падна от небето. Нашите познания за случващото се в обществото на Беларус бяха доста ограничени. Така е сега с руското общество.

Не мога да кажа дали това, което ще стане, ще повтори събитията в Беларус, но не мога да отрека, че те не се развиват по един и същ начин. Но все пак виждам много сходства в развитието на двете общества, а и режимите са много сходни. Лукашенко наистина още е на власт, но е доста отслабен. Това може да се случи и в Русия. Сега предстоят парламентарни избори, а през 2024 година – президентски.

Не знаем как ще приключи вота за Думата. Ясно е, че Путин се бои от Навални и затова го вкара в затвора. Това обаче не означава, че Навални няма да играе сериозна роля при по-нататъшното развитие на събитията. Не знам кога Нелсън Мандела беше по-опасен за режима в Южна Африка – дали когато беше в затвора или на свобода. Трябва да сме готови, че събитията в Русия може да се окажат много динамични.

loading...