Светът в рецесия

Тази година трябваше да затвърди възстановяването на световната икономика от пандемичната криза, причинена от Covid-19. Вместо това, вече шестмесечната война в Украйна породи страхове от глобална рецесия. Две „малки“ икономики разтърсват света.

„Преди шест месеца макро пейзажът беше значително по-различен от днес“, заявиха от фирмата за финансови данни S&P Global в скорошен доклад, цитиран от световните агенции, пише money.bg.

Разбитите очаквания

Икономиките на САЩ и на еврозоната трябваше да отбележат силен растеж, а повишените нива на инфлация се разглеждаха от политиците и пазарите като преходни.

„Нещата се промениха и то не към по-добро“, добавят анализаторите от S&P Global.

Прогнозите за глобален растеж бяха многократно намалени, като Международният валутен фонд (МВФ) сега очаква увеличение от 3,2% в сравнение с близо 5% по-рано.

Русия и Украйна заедно представляват едва 2% от глобалното производство и търговия

Русия обаче е основен износител на нефт, газ и селскостопански стоки, докато много развиващи се страни разчитат в голяма степен на зърно от Украйна, която е една от житниците на света. Войната прекъсна тези доставки, което доведе до скок на цените на енергията и храните в световен мащаб.

Инфлацията скочи навсякъде, което накара централните банки да повишат агресивно лихвите – ход, който обикновено укротява цените, но забавя икономическата активност.

Скокът на цените

Цените растат навсякъде по света. Не само в Европа и в САЩ. В Тунис, например, „хората с ниски доходи живеят в истински кошмар“, разказва пред ирландската RTE Наима Дегауи – 70-годишна бивша медицинска сестра. Цените на почти всичко се вдигат: прасковите, кайсиите, чушките, за които цените са четворни, червените меса“, допълва жената.

В чилийския град Валпарайсо 33-годишният социален работник Найиб Пинейра казва, че „всичко е много по-скъпо“. Той коментира, че местните цени на бензина са се повишили до 1300 песо на литър (1,42 евро) – „почти това, което плащат европейците, но ние не сме с европейски заплати“.

Както знаем, в Европа цените на природния газ скочиха, тъй като Русия намали доставките за страни, които се противопоставят на войната. Цените на петрола също скочиха. Повишаването на цените на енергията увеличи разходите за производство и доставка на набор от стоки.

Енергоемките сектори като химическата и металургичната промишленост бяха особено силно засегнати, особено в Германия, която стана изключително зависима от руския природен газ.

Политиците опитват да контролират ситуацията

Изправени пред нарастваща инфлация, развитите нации се върнаха към подкрепа на икономиките си точно тогава, когато се надяваха да се откажат от помощта, предоставена за подпомагане, вследствие на блокиранията заради Covid-19.

С подкрепата за разходите за отопление, намаляването на данъците върху бензина, горните граници на цените и данъците върху неочакваните печалби за петролните компании, европейските нации опитват да смекчат удара върху потребителите от по-високите разходи за енергия.

В САЩ Конгресът прие инвестиционен пакет от 370 милиарда долара, наречен Закон за намаляване на инфлацията, който има за цел да ограничи разходите за здравеопазване и да насърчи алтернативните енергии. Междувременно се очаква централните банки да продължат агресивното си повишаване на лихвените проценти.

Фондовите пазари бяха изплашени от затягането на паричната политика, като индексът S&P 500 отбеляза най-лошото си представяне за половин година от 14 години насам.

Глобално забавяне

В момента има много малко оптимизъм. Доверието на потребителите в САЩ е почти на рекордно ниско ниво, а това на германските инвеститори е на най-ниската си точка от две години. Китайският пазар на имоти е в изключително сериозна криза, която заплашва да доведе икономиката на страната до колапс. В Европа има опасения, че ако Русия намали още повече доставките на газ, може да има огромен недостиг през идната зима.

В съчетание със затягането на паричната политика, провеждана от централните банки, нарастват страховете за глобална рецесия, въпреки че основните икономически прогнози досега отхвърлят тази възможност. Това е така, защото все пак има и признаци на устойчивост в глобалната икономика. Пазарите на труда както в Европа, така и в САЩ остават силни. Администрацията на американския президент Джо Байдън посочи силата на пазара на труда в САЩ, за да твърди, че икономиката на САЩ не е в рецесия, въпреки две последователни тримесечия на икономическо свиване.

Светът хем е в рецесия, хем не е

Смесените сигнали подтикнаха анализаторите от HSBC да сравнят ситуацията с мисловния експеримент на австрийския физик Ервин Шрьодингер, носител на Нобелова награда, за разрешаване на квантов парадокс, в който две състояния са възможни едновременно.

„По същия начин, по който котката на Ервин Шрьодингер беше и мъртва, и жива едновременно, глобалната икономика може едновременно да е в рецесия и не – поне не още“, пишат те.


loading...