Си Дзинпин ще напусне Китай тази седмица за първи път от повече от две години, съобщава Ройтерс. Причината – пътуване до Централна Азия, където ще се срещне с Владимир Путин само месец преди Си да затвърди мястото си като най-могъщият китайски лидер след Мао Дзъдун.
Първото му пътуване в чужбина от началото на пандемията от COVID-19, цели да покаже колко уверен е Си относно властта си в Китай, въпреки тежкото икономическо положение и колко опасна е станала световната ситуация: конфронтацията на Русия със Запада заради Украйна, кризата около Тайван и буксуващата глобална икономика.
Си трябва да бъде на държавно посещение в Казахстан в сряда и след това ще се срещне с Путин на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в древния град на Пътя на коприната Самарканд в Узбекистан, според информация от източници от Кремъл.
Помощникът по външната политика на Путин Юрий Ушаков заяви пред репортери миналата седмица, че се очаква Путин да се срещне със Си на срещата на върха. Кремъл отказа да даде подробности по съществото на преговорите. Китай все още не е потвърдил плановете за пътуване на Си.
Срещата ще даде възможност на президента Си да подчертае своето влияние, докато Путин може да демонстрира наклона на Русия към Азия; и двамата лидери могат да покажат своята опозиция на Съединените щати точно както Западът се опитва да накаже Русия за войната в Украйна.
„Според мен става въпрос за Си: той иска да покаже колко е уверен във вътрешното си пространство и да бъде възприеман като международен лидер на държави, които се противопоставят на западната хегемония“, казва Джордж Магнус, автор на „Червени знамена“, книга за предизвикателствата пред Си.
„Лично си представям, че Си ще бъде най-загрижен за това как върви войната на Путин и наистина дали Путин или Русия ще са в играта в някакъв момент в близко бъдеще, защото Китай все още се нуждае от антизападно управление в Москва.“
Русия претърпя най-тежкото си поражение във войната миналата седмица, изоставяйки основния си бастион в Североизточна Украйна.
Задълбочаващото се „безгранично“ партньорство между издигащата се суперсила Китай и титана на природните ресурси Русия е едно от най-интригуващите геополитически развития през последните години – и това, което Западът наблюдава с особено внимание.
Някога старши партньор в глобалната комунистическа йерархия, Русия след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. сега се смята за младши партньор на възраждащия се комунистически Китай, който по прогнози евентуално ще изпревари Съединените щати като най-голямата икономика в света през следващото десетилетие.
Въпреки че партньорството изобилства от исторически противоречия, а в дългосрочен план двете държави са и конкуренти за контрол над Евразия, няма признаци, че Си е готов да се откаже от подкрепата си за Путин в най-сериозната конфронтация на Русия със Запада след разгара на Студената война.
Вместо това двамата 69-годишни лидери задълбочават връзките си. Търговията скочи с близо една трета между Русия и Китай през първите 7 месеца на 2022 г.
ВЪРХОВНИЯТ ЛИДЕР СИ
Очаква се Си да наруши прецедента на конгреса на Комунистическата партия, който започва на 16 октомври, и да си осигури трети петгодишен лидерски мандат. Прочетете още
Докато Си се е срещал лично с Путин 38 пъти, откакто стана президент на Китай през 2013 г., той все още не се е срещал лично с Джо Байдън, откакто последният стана президент на САЩ през 2021 г.
За последен път Си се срещна с Путин през февруари само седмици преди руският президент да нареди инвазията в Украйна, която остави десетки хиляди мъртви и пося хаос в световната икономика, което всъщност е проблем и за самия Китай, чиято икономика е експортно ориентирана и не би могла бързо и лесно да смени структурата си.
На тази среща при откриването на Зимните олимпийски игри Си и Путин обявиха партньорство „без ограничения“, подкрепяйки се взаимно по отношение на противопоставянето на Украйна и Тайван с обещание да си сътрудничат повече срещу Запада.
Китай се въздържа да осъди операцията на Русия срещу Украйна или да я нарече „инвазия“ в съответствие с Кремъл, който определя войната като „специална военна операция“.
„По-голямото послание наистина не е, че Си подкрепя Путин, защото беше доста ясно, че Си подкрепя Путин“, каза професор Стив Цанг, директор на Китайския институт към Училището по ориенталски и африкански изследвания в Лондон.
„По-големият сигнал е, че той, Си Дзинпин, напуска Китай за първи път след пандемията в навечерието на партийния конгрес. Ако щеше да има заговори срещу него, това е моментът, в който заговорите щяха да се случат. И той е ясно уверен, че заговорите няма да се осъществят, защото той е извън страната.“
Си, син на комунистически революционер, е готов да си осигури исторически трети лидерски мандат на 20-ия конгрес на комунистическата партия, който започва на 16 октомври. За последен път той напусна Китай през януари 2020 г., преди светът да навлезе в блокада срещу COVID.
ГОСПОДАРЯТ НА КРЕМЪЛ
След като Западът наложи на Москва най-тежките санкции в съвременната история заради войната в Украйна, Путин казва, че Русия се обръща към Азия след векове на гледане към Запада като на тигела на икономическия растеж, технологиите и войната.
Представяйки Запада като западаща, доминирана от САЩ коалиция, която има за цел да окове – или дори да унищожи – Русия, мирогледът на Путин съвпада с този на Си, който представя Китай като алтернатива на водения от САЩ глобален ред след Втората световна война.
Помощникът на Путин Ушаков каза, че срещата Си-Путин ще бъде „много важна“. Той не даде повече подробности.
Докато Европа се стреми да се откаже от руския внос на енергия, Путин ще се стреми да увеличи износа на енергия към Китай и Азия, но според мнозинството енергийни експерти това начинание ще му отнеме години и огромен финансов ресурс – нещо, което е проблем за господаря на Кремъл.
Той също така ще проведе тристранна руско-китайска среща на върха с Монголия – потенциално много по-кратък маршрут за руската енергия от Западен Сибир до Китай.
Миналата седмица той каза, че е договорен голям маршрут за износ на газ за Китай през Монголия. Газпром от години проучва възможността за голям нов газопровод – Силата на Сибир 2 – да преминава през Монголия, пренасяйки руски газ до Китай.
Той ще пренася 50 милиарда кубически метра газ годишно, около една трета от това, което Русия обикновено продава на Европа – или еквивалентно на годишните обеми на Северен поток 1. Към момента обема на газовата инфраструктура към Азия спрямо тази към Европа е в съотношение 1 към 10. Факт, който вероятно тормози и спъва плановете на кремълските стратези.
