Известната руска актриса Екатерина Градова, популярна и у нас с ролята си на радистката Кет в легендарния сериал „17 мига от пролетта”, си отиде на 74-годишна възраст от инсулт. Смъртта я застигна на 22 февруари в московска болница, където тя беше постъпила с вече откроени съдови оплаквания, пише Барикада.

Нейната дъщеря Мария Миронова – също актриса, родена от първия брак на майка си с голямата звезда на съветското кино и театър Андрей Миронов, починал на сцената през 1987 г. – написа в социалните мрежи: „Моята Мама днес скоропостижно напусна Живота. Сърцето ми се къса”. Както съобщава „Комсомольская правда”, новината завари Мария Миронова на Малдивските острови, където тя е на почивка. Миронова вече спешно е излетяла за Москва.

Екатерина Градова е родена на 6 октомври 1946 г. в Москва и майка ѝ също е актриса – това е Раиса Градова, играла в Театър „Гогол”. Баща ѝ е проф. Георгий Градов – архитект, член-кореспондент на Академията по архитектура. Именно по неговите типови проекти в следвоенните години в СССР се строят характерните сгради на училищата и на детските градини.

Малката Катя практически израства зад кулисите на театъра, в който играе майка ѝ. Но отначало няма никакво намерение също да става актриса. След училище се записва да следва в Института за чужди езици. Учи там обаче само една година. В крайна сметка любовта към театъра надделява, тя зарязва чуждите езици, явява се на изпити в Театралната школа към Московския художествен академичен театър (МХАТ), приемат я и започва обучението си за актриса.

Първият голям успех идва при младата Екатерина Градова, още докато е студентка, когато изиграва ролята на Негина спектакъла „Таланти и поклонници” по пиесата на Александър Островски в Театър „Маяковски”.

Режисьор на постановката е народният артист на СССР, един от най-известните изпълнители на образа на Ленин в съветското кино Максим Щраух. Той покровителства красивата студентка, а тя пък му помага да се грижи за неговата болна съпруга – актрисата Юдиф Глизер. Скоро Глизер умира, а 22-годишната Екатерина заживява заедно с овдовелия 68-годишен Щраух. Разликата от 46 години между двамата и връзката им без брак е тема на много клюки в театралните среди по онова време.

Но Градова не остава дълго с Щраух. След известно време тя се прехвърля да играе в Театъра на сатирата и там се запознава с очарователния Андрей Миронов. Половин година по-късно – през есента на 1971 г., двамата се женят. Щраух обаче е съкрушен от този обрат и няколко години по-късно умира.

Отиде си „радистката Кет” от „17 мига от пролетта”
Андрей Миронов и Екатерина Градова на сватбата си

Бракът между Градова и Миронов, в който през 1973 г. се ражда дъщеря им Мария, продължава около пет години. Това е периодът, когато популярността на Миронов расте главоломно. В него са влюбени хиляди поклоннички, които го обсипват с писма и го причакват след спектаклите с надеждата за поне мимолетен флирт. Красивите му партньорки от сцената и киното също редовно са готови на по-близки отношения. И мълвата твърди, че далеч не всички Миронов е отблъсвал.

По-късно Градова признава в свои интервюта: „Да се живее с Андрей беше тежко. Той изобщо не умееше да цени семейството, предаността, верността. Не ме открояваше сред всичките си обожателки. Съпруга или любовници – за него беше все едно. За мен пък беше мъчение – и затова се разведохме”.

Градова е повече театрална, а не филмова актриса. Снимала се е сравнително малко – едва в 12 филма, като повечето са телевизионни.

Най-известният от тях, разбира се, е „17 мига от пролетта”, където тя играе ролята на радистката Кет. Премиерата на сериала е на 11 август 1973 г. Успехът му е толкова голям, че се налага повторението му само три месеца по-късно. Улиците в СССР опустяват, когато се излъчват сериите.

Отиде си „радистката Кет” от „17 мига от пролетта”
Екатерина Градова като радистката Кет и Вячеслав Тихонов като съветския разведчик Щирлиц в кадър от „17 мига от пролетта“

През 1979 г. Градова се снима и в друг, не по-малко хитов съветски сериал – „Мястото на срещата не се променя”, в който в главните роли блестят Владимир Висоцки и Владимир Конкин. Тук Градова е неузнаваема – тя се превъплъщава в накипрената блондинка Светлана Петровна Волокушина, приятелка на крадеца Петка Ручечник, изигран от Евгений Евстигнеев.

След този филм Градова повече не се снима. А в края на 80-те се маха и от Театъра на сатирата. Практически напуска професията. В интервютата си обяснява, че е взела това решение по здравословни причини: „Имаше период, в който аз много боледувах. Около две години почти не излизах от дома си, отслабнах. Веднъж случайно чух как лекарят в болницата каза на близките ми: „Взимайте си я, нека поне последната Нова година посрещне вкъщи”. Тогава се обърнах към Бога – и болестта отстъпи”.

Екатерина Градова е убедена, че именно молитвите ѝ са помогнали да се излекува. Оттогава става много религиозна. Завършва богословие и започва да преподава „Живо слово”, обикаля манастири.

Именно при тези обиколки открива и новата си любов. Посещавайки мъжкия манастир Оптина край Калуга, тя среща физика Игор Тимофеев, който е 9 години по-млад от нея. В началото на 90-те те се венчават и осиновяват момченце от детски дом – Алексей Суховерков.

Последните години от живота си Екатерина Градова прекарва заедно със съпруга си в техния дом в село Горки във Владимирска област.

Още от Свят

loading...