https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

Руският президент Владимир Путин се опитва да представи финансиста на групата „Вагнер“ Евгений Пригожин като корумпиран и лъжец, за да унищожи репутацията му сред служителите на „Вагнер“ и в руското общество. Това обобщи в дневния си анализ на ситуацията в Украйна Институтът за изследване на войната (ISW).

На 27 юни Путин намекна, че „собственикът на компанията „Конкорд“ (компанията „Конкорд“ е компанията майка на кетъринг компанията на Пригожин) е излъгал за независимостта на частната военна компания (ЧВК) „Вагнер груп“ от Кремъл и за липсата на държавни компенсации за персонала на „Вагнер“.

За пръв път от основаването на Вагнер Путин публично заявява, че Кремъл „изцяло финансира“ и „изцяло снабдява“ ЧВК „Вагнер“, и твърди, че Кремъл е извършил различни плащания на персонала на „Вагнер“ и техните семейства от федералния бюджет на Русия.

Путин добави, че „собственикът на компанията „Конкорд“ е получил 80 млрд. рубли (около 936 млн. долара) между май 2022 г. и май 2023 г. за доставка и кетъринг на храна за руските военни и че Кремъл ще разследва дали компанията е откраднала нещо по време на работата си за Кремъл. Путин явно е имал предвид Пригожин, който е собственик на групата „Конкорд Къмпани“ и преди това е работил като личен кетъринг на Путин, но Путин продължава да отказва да каже името на Пригожин.

Инсинуацията на Путин, че Кремъл ще разследва „Конкорд Къмпани“, може да е подготовка, за да оправдае конфискуването на активите на Пригожин от страна на Кремъл чрез обвинения в корупция.

Путин риторично отделя Пригожин от ЧВК „Вагнер“ и умишлено лишава Пригожин от титлата финансист на „Вагнер“, за да подкопае ролята му в ЧВК „Вагнер“. Кремъл започва постоянна вътрешна информационна кампания в Русия за опрощаване на бойците и командирите на Вагнер в опит да примами служителите на Вагнер да подпишат контакти с руското Министерство на отбраната (МО).

Преднамерените усилия за отделяне на Пригожин от групата „Вагнер“ вероятно имат за цел да създадат информационни условия, така че Кремъл да може да обвини Пригожин в корупция или заговор с Украйна или Запада и да отчужди Пригожин от личния състав на „Вагнер“, който Кремъл се стреми да запази, за да се бие в Украйна като част от редовната руска армия.

Пригожин е изградил личната си марка върху критикуването на руското военно командване и бюрократи за корупция и връзки със западни държави и Путин вероятно се опитва да разбие популистката привлекателност на Пригожин, като го обвини в същите грехове.

Путин вероятно е решил, че в момента не може да елиминира Пригожин директно, без да го превърне в мъченик. Пригожин все още запазва известна подкрепа в руското общество и в руските редовни сили и Кремъл ще трябва да гарантира, че тези групи ще се разочароват от Пригожин, за да го лиши от популярната му подкрепа в Русия.

Пригожин водеше кампания за промени във военното командване, като обвиняваше руското МО в лошо отношение към редовните руски военнослужещи по време на бойни действия – послание, което вероятно е допаднало на много военнослужещи и техните семейства, разочаровани от мобилизацията, загубите, недостига на доставки и големите човешки жертви, които нямат какво да покажат.

Кремъл трябва да отдели каузата на Пригожин от неговата личност, за да не се възприеме атаката срещу Пригожин като атака на Кремъл срещу популярния му разказ и заявените от него цели за наказване на престъпно некомпетентното ръководство на руското МО.

Кремъл вероятно ще продължи да атакува личността на Пригожин, за да сломи популярната му подкрепа, да разубеди служителите на „Вагнер“ да го последват в Беларус и да унищожи финансовата му мощ.

Разказът на беларуския президент Александър Лукашенко за посредничеството му между Путин и Пригожин на 24-25 юни, както и речта на Путин на 26 юни показват, че Путин е обещал на Лукашенко и Пригожин, че Пригожин и Групата „Вагнер“ ще имат „гаранции за сигурност“ в Беларус.

На 27 юни Лукашенко посочва, че Путин е „обещал“ както на Лукашенко, така и на Пригожин, че Пригожин и групата „Вагнер“ ще се ползват с неуточнени „гаранции за сигурност“ в Беларус.

На 27 юни руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) официално оттегли обвиненията срещу Пригожин.

По този начин Лукашенко вероятно е успял да осигури известно убежище за Пригожин в Беларус в момента. Това е промяна в оценката на ISW от 26 юни, според която предложението за убежище в Беларус вероятно е било капан.

ISW промени оценката си въз основа на модела, създаден от речите на Путин и Лукашенко.

Не е ясно обаче дали сигурността на Пригожин ще оцелее след усилията на Путин да унищожи репутацията му, особено след като заплахата от разследване за корупция срещу Пригожин отваря възможността за нови обвинения срещу Пригожин, които обещанието на Путин вероятно не покрива.

По този начин Путин вероятно е решил да унищожи репутацията на Пригожин и евентуално да го лиши от финансовите му ресурси за престъпления, технически независими от въоръженото въстание, като същевременно се въздържа да накаже Пригожин пряко за въстанието.

Лукашенко вероятно се стреми да използва групата „Вагнер“ в Беларус, за да си купи пространство за маневриране и да балансира срещу кампанията на Кремъл за поглъщане на Беларус чрез Съюзната държава.

Лукашенко подробно описва как се е включил в конфликта между Путин и Пригожин по начин, който – ако разказът на Лукашенко е верен – показва, че Лукашенко е политически интелигентен актьор, способен да упражнява влияние във висшите ешелони на руската политика.

Лукашенко описва как е успял да посредничи при сключването на сделката между Путин и разярения Пригожин, който отказвал да отговаря на телефонните обаждания на Путин, като умело е ангажирал двете страни пряко и чрез руския заместник-министър на отбраната Юнусбек Евкуров и директора на руската ФСБ Александър Бортников.

Подробният разказ на Лукашенко предполага, че Лукашенко успешно е посредничил в кризата във вътрешния кръг на Путин, която той не е могъл да преодолее.

Лукашенко се е намесил като посредник вероятно отчасти, за да даде знак на Путин и други висши служители на Кремъл, че Москва не бива да се заиграва с Лукашенко и че Лукашенко има способността да действа успешно и независимо в рамките на руската политика.

Хвалебствията на Лукашенко, че е способен да манипулира силовите фигури в най-близкото обкръжение на Путин, са унизителни за него, независимо дали са верни или не. Фактът, че Путин не е оспорил представянето на събитията от Лукашенко и всъщност публично е благодарил на Лукашенко, е още по-унизителен.

Лукашенко вероятно се стреми да контролира отблизо всички сили на Групата „Вагнер“, които навлизат в Беларус. Лукашенко подчерта, че Групата „Вагнер“ няма да открива центрове за набиране на персонал в Беларус, както направи в Русия, но че беларусите – а вероятно и други граждани – ще могат да се присъединяват към Групата „Вагнер“ в Беларус.

Описанието на Лукашенко предполага, че Wagner Group ще действа предимно като партньор за обучение и консултации на беларуските военни. Лукашенко заяви, че силите на Вагнер са по-подготвени от беларуските военни и че беларуските военни биха могли да се възползват от богатия боен опит на групата Вагнер.

Лукашенко отхвърли твърденията, че беларуските власти вече са започнали да създават полеви лагери за бойците от групата „Вагнер“, но заяви, че Беларус ще създаде лагери, ако „Вагнер“ поиска това.

Лукашенко може да се опита да използва Групата „Вагнер“ в Беларус, за да намали натрупаната структурна зависимост на беларуската армия от руската армия по отношение на висшите оперативни функции. Лукашенко може да се опита да използва групата „Вагнер“, за да подпомогне възстановяването на загубения капацитет на беларуската армия, който беларуската армия до голяма степен е делегирала на руския Западен военен окръг. Разпускането на единното сухопътно командване на беларуската армия през 2011 г. на практика подчини беларуската армия на Западния военен окръг.

Беларус няма скорошен опит в провеждането на широкомащабни операции или организирането на учения на ниво над батальон. Основният източник на знания и опит за по-висока оперативна активност за Беларус са организираните от Русия учения, като повтарящите се учения „Запад“, „Щит на съюза“ и „Несломимо братство“.

Групата „Вагнер“ има опит в провеждането на комбинирани оръжейни операции с формирования, по-големи от бойните служби на беларуската армия.

Не е ясно обаче доколко успешни могат да бъдат тези оценени усилия. Оперативното подчинение на беларуските военни на руския Генерален щаб е фактическа реалност от много години и обръщането на такива дълбоки институционални връзки ще бъде трудно, ако изобщо е възможно. Въпреки това новата криза на стабилността на руския режим може да предостави нови възможности за Минск.

На 27 юни Лукашенко също така обяви, че на предишна дата Беларус е получила неуточнен брой руски ядрени оръжия – събитие, което Лукашенко може да използва и като противовес на кампанията на Кремъл да погълне Беларус чрез Съюзната държава.

На 27 юни беларуски опозиционни железничари твърдят, че руски ядрени оръжия ще бъдат доставени в 2631-ва база за съхранение на ракети и въздушни боеприпаси в Прудок, Витебска област.

На 27 юни Лукашенко отбеляза, че никой не е воювал с ядрена сила, и намекна, че Беларус ще използва ядрено оръжие, ако враждебна държава нападне Беларус.

Това развитие на събитията е по-интересно заради начина, по който Лукашенко може да използва разполагането на ядрени оръжия в Беларус, за да се позиционира срещу Русия, отколкото заради заплахата, която ядрените оръжия в Беларус представляват за НАТО или Украйна.

Лукашенко може да използва разполагането на руски тактически ядрени оръжия в Беларус заедно с новото присъствие на Групата „Вагнер“ в Беларус, за да твърди, че Беларус има нов капацитет да се защитава независимо от Русия и че следователно допълнителното руско базиране в Беларус е ненужно.

Показател за този курс на действие ще бъде дали Лукашенко ще позволи на повече руски военни да се обучават в беларуските полигони. Украински официални лица заявиха, че към началото на юни 2023 г. в Беларус има около 1000 руски военнослужещи – рязко намаление в сравнение с пролетта на 2023 г., когато украински официални лица съобщиха, че към 30 март в Беларус има около 9000-10 000 руски военнослужещи.

Друг показател би било изрично обещание или отказ от постоянни бази на руските сухопътни сили в Беларус.

Продължаващата игра за власт между Путин, Лукашенко и Пригожин все още не е приключила и ще продължи да има краткосрочни и дългосрочни последици, които могат да бъдат от полза за Украйна. На 27 юни директорът на руската Национална гвардия (Росгвардия) Виктор Золотов обяви, че Росгвардия ще получи тежки оръжия и танкове.

Съобщението показва, че Кремъл се опитва да реши проблемите със сигурността на режима, възникнали по време на въоръженото въстание на Пригожин на 24 юни – като например неспособността или нежеланието на руските сили за сигурност да отблъснат механизираното движение към Москва. Прехвърлянето на тежко военно оборудване в Росгвардия за целите на вътрешната сигурност ще обвърже оръжия, които иначе биха могли да бъдат използвани в Украйна.

На 27 юни руското МО обяви и подготовката за прехвърляне на тежкото военно оборудване на групата „Вагнер“ към неуточнени елементи на руските въоръжени сили.

Това прехвърляне ще лиши силите на „Вагнер“ от органично тежко механизирано оборудване и подсказва, че руското МО се стреми да разпусне досегашните отделни части на „Вагнер“, да атомизира бойците от групата „Вагнер“ и да ги интегрира в редовните руски части, за да сведе до минимум риска от повторни опити за бунт, предизвикани от „Вагнер“.

Обявеното прехвърляне на оборудването на Вагнер към елементи на МО също така предполага, че е малко вероятно силите на Вагнер да се разгърнат непосредствено за укрепване на фронтовите линии в Украйна, преди да бъдат подложени на реорганизация.

Все още не е ясно дали руското МО ще разпусне отрядите „Вагнер“ и ще пренасочи личния състав на „Вагнер“ към вече съществуващи редовни части. Подобна драстична реорганизация би била равносилна на разпускането на групата „Вагнер“ в Украйна като отделна организационна единица и би премахнала уникалната бойна мощ, която групата „Вагнер“ си създаде в Украйна.

Решението на руското МО да запази отделни подразделения „Вагнер“ в структурата на МО би създало рискове за стабилността при подчиняването на досега независимите и свръхнатоварени сили „Вагнер“ на силно бюрократичното военно командване на МО.

Отделните сили „Вагнер“ вероятно ще продължат да представляват вътрешна заплаха за Русия поради недоволството си от руското военно командване – причината, поради която силите „Вагнер“ на първо място последваха Пригожин във въоръженото въстание.

Кампанията на Кремъл за унищожаване на репутацията на Пригожин и евентуалното разпускане на украинските сили на Групата „Вагнер“ намалява вероятността Путин да обяви нов кръг на мобилизация на резерва в близко бъдеще.

Руското МО ще бъде заето с подчиняването на силите на Вагнер, ако много от тях решат да подпишат договори с МО.

Путин, който е предпазлив при вземането на решения и ясно е сигнализирал за загрижеността си за режима, също така е малко вероятно да влоши руското общество с крайно непопулярно обявяване на мобилизация по петите на въоръжения бунт.

Реакцията на Кремъл на последствията от въоръжения бунт на Пригожин сочи по-изгодни условия за Украйна в сравнение със ситуацията преди 24 юни.

Украинските сили проведоха контраофанзивни операции в поне четири сектора на фронта и според съобщенията на 27 юни са постигнали успехи. Украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че украинските сили са напреднали във всички активни сектори на фронта от Донецка до Запорожка област.

Руски източници, включително руското Министерство на отбраната (МО), твърдят, че украинските сили са продължили ограничени наземни атаки в близост до и южно от Кремина.

Украински и руски източници съобщиха, че украинските сили са продължили контраофанзивни операции по северния и южния фланг на Бахмут.

Говорителят на украинския генерален щаб Андрий Ковальов заяви, че украинските сили са провели успешни настъпателни операции южно от Велика Новосилка в близост до административната граница на Донецка и Запорижка област и южно от Орихов в западната част на Запорижка област.

Руски източници твърдяха, че украинските сили са провели наземни атаки южно и югоизточно от Велика Новосилка, а един от известните военни блогъри заяви, че украинските сили са постигнали допълнителни успехи южно от Ривнопил (на 10 км югозападно от Велика Новосилка), след като са превзели селището на 26 юни.

Официалният представител на окупационните сили на Запорожка област Владимир Рогов твърди, че украинските сили са провели контраатаки южно от Орихив, за да си върнат загубените позиции.

На 27 юни руският президент Владимир Путин определи основните усилия на Украйна за контраофанзива, с което вероятно даде знак за собствения си отбранителен приоритет. Путин заяви, че Украйна смята направлението Орихив в западната част на Запорожка област за „основно направление на атаката“.

ISW не предлага оценка на точността на изявлението на Путин или на това кой сектор Украйна е определила като приоритетен или планира да определи като основен за контранастъпление. Възможно е обаче вместо това Путин да е определил сектора на фронта, който възприема като най-критичен за удържане.

ISW е наблюдавала най-мащабните руски отбранителни укрепления, издигнати в западната Запорожка област, южно от Орихив.