В разгара на сезона на туршиите потребители пропищяха от всевъзможни ментета на оцет, които заливат търговската мрежа. Освен че развалят зимнините, те са и опасни за здравето ни, категорични са експерти. Проверка на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) показа, че наистина в много от имитиращите оцета продукти са вложени забранени добавки и заместители. Най-опасна от тях е добавката Е260, в която се съдържат петролни продукти. „Рискът може да настъпи при по-голяма консумация от тази съставка, както е в случая, без да е разредена.“, обясни д-р Камен Николов от БАБХ. Той уточни, че за да се постави на даден продукт етикета „Оцет“, единствената разрешена добавка е Е150, което всъщност е карамел.
Заради ниското съдържание на оцетна киселина, както и заместването й с лимонена, много от тези продукти са негодни да бъдат използвани за консервиране и развалят туршиите. Ако обаче Е260 е повече от допустимите 6%, може да се стигне при консумация до силни химични изгаряния при контакт с лигавицата или кожата, категорични са експерти. „Спасението от този кошмар е да използваме домашно приготвен здравословен оцет. Аз си го приготвям от ябълки от моята градина. Ако се наложи да купувам, избирам такива от някой частник на пазара, а не от супермаркетите, където всичко е третирано с химикали за трайност и добър търговски вид“, обясни читателят на Skafeto.com Никола Гиков. Той ни изпрати и своята рецепта за приготвяне на ябълков озет в домашни условия:
Подбират се 5-6 кг добре узрели ябълки. Отстраняват се загнилите и увредени части и дръжките. Ябълките се измиват добре и се настъргват, смилат или нарязват на ситно, заедно с корите, сърцевината и семките. Обработените ябълки се поставят в 10- или 11-литрова туба от минерална вода. Преваряват се 3-4 литра вода, в която, след като поизстине, се добавят около 400-500 грама захар или пчелен мед. Отделно се разтваря 1 кубче мая за хляб. Разтворената мая и водата с прибавената захар се изливат в бутилката, която се пълни максимум на 9/10 от обема си. Това се прави, защото през първите дни ферментацията е бурна и сместа кипи и се надига. Бутилката не се затваря плътно, а се завива с марля и се държи на стайна температура извън обсега на пряка слънчева светлина. През първите 3 седмици бутилката се разтръсква 2-3 пъти дневно. След това сместа се прецежда и изстисква. Течността се връща в бутилката, а твърдите части се изхвърлят. Следва период на тиха ферментация от около 2 месеца, но в някои случаи е нужно и малко повече време. Опитва се на вкус и при задоволителен резултат оцетът се налива в стъклени бутилки, пълни догоре и се съхранява на тъмно и хладно. На дъното на голямата бутилка се е образувала утайка, която НЕ СЕ ИЗХВЪРЛЯ. Тя може да се съхранява в хладилник и да замести маята при следващото приготвяне на оцет. Утайката е форма на оцетната гъба и има способността да предизвиква процеса на ферментация.
