Това не може да стане като оставите гроздове върху главината – те няма да издържат при температури около и под нулата, характерни за януари и дори за декември. Коледните и новогодишните празници ще преминат тогава без свежо грозде. Съществуват обаче, различни начини да решите тази дилема! Преди всичко, контролирайте влажността в помещението – обикновено това е изба – където ще съхранявате гроздовете, като я поддържате не по-висока от 80%. Всякакви хигроскопични материали, включително и природни зеолити, са подходящи за целта. Но освен с влагата, трябва да се справите и с възможни паразити, предизвикващи загниване на плода.
Затова, първоначално проветрете няколкократно помещението в дни, когато влажността на въздуха в атмосферата изглежда минимална. След това, дезинфекцирайте помещението и правете това след всяко влизане в него, като запалвате малки количества сяра на прах, след напръскване на пода и стените с варно „мляко“. Затваряйте плътно вратата и прозорците на помещението. Дезинфекцирайте и щайгите, в които поставяте чепките и ги наредете една над друга. Може да използвате и стелажи. Друг вариант е да окачвате гроздовете на опънати телове. Ако искате да съхраните грозде до началото на пролетта, то потопете долният край на лозовите пръчките с гроздовете в съдове с вода, която – благодарение на разлика в осмотичното налягане в краищата на пръчките – ще се изкачи до нивото на гроздовете. Алтернативно, може да засипете чепките грозде с материали, които снижават скоростта на изпарение от зърната; такива са предватитено подсушени трици, дървени стърготини или пясък. Действайте, за да си хапвате свежо грозде през цялата зима!
