Гинко билоба е семенно растение, недокоснато от еволюцията на растителните видове на Земята през хидядолетията и така съхранило се до днес като „жив фосил“ още от времето на юрската ера на динозаврите. Днес, спорно, се счита изчезнал в дивата природа, с изключение, може би, на ограничени райони в Източен Китай. Включен е в червения списък на застрашените растителни видове, тъй като е размножаван изключително чрез ресници, вместо чрез неприятно миришещите едри семена на женските растения. Не е такъв обаче случая с пловдивчанина Васил Дъбов, който отглежда, засадени именно чрез семена, повече от 4000 фиданки Гинко билоба на 6 декара площ, които след това разсажда по цялата територия на България. Той събира семена от различни места не само в България, но същи така и от САЩ и други места в Европа. Целта му е да съдейства максимално за поддържане на генетичното разнообразие на отделиниете видове Гинко билоба.
Характерни за дървото са дълбоките корени, а устойчивостта му на климатичните промени, болести и паразити по дървесината, както и на повишена радиация е уникална – дърво, разположено на 2 км от епицентъра на атомното гъба над Хирошима се е съхранило, макър и с огромна доза акумулирана в дървесината му радиация. На височина дървото достига до 50 метра, а продължителността на живота му – за отделни екземпляри – надвишава 250 века. Утвърденият му статут в будизма и конфуцианството, рефлектира в широкото му засаждане в Япония и Корея. Именно в страните от изтока Гинко билоба е бил широко използван през вековете не само за храна, но и като лечебно средство при редица заболявания, свързани с храносмилателни и белодробни проблеми, смущения в отделителната система и дори при тумурни образувания. В по-ново време широко приложение добиват и неговите листа – външно, при рани и кожни оплаквания. С течение на времето се установяват и безценните свойства на извлека от листата – като средство за освежаване на паметта, активиране на мозъчната дейност и кръвооросяването.
