https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

В Деня на София често си задаваме въпроса защо столицата ни носи това име и как то е изместило миналите през вековете названия Сердика, Триадица и Средец. Има няколко легенди за Света София, които дават отговор на този нъпрос. Skafeto.com припомня най-популярната от тях. София е дъщеря на могъщия византийски император Юстиниан. Въпреки богатството и влиянието си, той имал голям проблем – София била тежко болна, линеела и не се радвала на живота, въпреки пиказните условия, които Юстиниан й създавал. Той викал прочути лечители от далечни земи, но никой не успял да я излекува. Намерил се обаче мъдър старец, който казал на императора, че София ще се оправи, ако я изпратят да живее на място, където има красива природа, хубав климат и лековити води.

Юстиниан веднага разпратил свои верни хора да търсят такова чудно място. Част от неговите пратеници стигнали до подножието на Витоша и седнали да си починат. Пили от бистрата студена вода, вдишали от чистия въздух. Толкова им харесало, че решили да останат още няколко дни. По време на престоя се ободрили, бързо се възстановили от дългия път, усещали телата си по-здрави, а духа си по-бодър. При завръщането си в двореца на императора те съобщили радостната вест – точното място било открито! Юстиниан изпратил София в полите на Витоша, тя се заселила сред чудесната природа и не след дълго оздравяла напълно, изпълнила се с енергия и започнала да се радва на живота. Добрата вест за оздравяването й се разпространила бързо и много нейни приятели също се заселили в подножието на Витоша. Съществуващите там селца бързо се разраснали, превърнали се в град, който приел името на императорската дъщеря. Тя, от благодарност за оздравяването си, съградила храм и го нарекла на свое име „Света София„. В града един ден дошъл и братът на София. Той харесал тези земи и решил да ги завладее, като първо погуби сестра си. Тя побягнала към църквата. Брат й обаче я настигнал точно пред дверите на храма и замахнал да я посече със сабята си, но девойката изчезнала между вратите. Господ я спасил заради добрата й душа. Гледайки своя град от небето, София заплакала. От сълзите й потекли топлите минерални извори, които и до днес носят изцеление и сили на жителите на града.